О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
София,.15.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 288/2009 година
Производство по чл.274, ал.2, пр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. “Национален ц. за социална рехабилитация” срещу определение № 103 от 03.02.2009 г. по гр.д. № 339/2008 на Софийски апелативен съд, с което се оставя без уважение молбата му за изменение по реда на чл.192, ал.4 ГПК (отм.) на постановеното от него решение № 83 от 03.07.2008 г. в частта за разноските.
В частната жалба е наведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения.
В депозирано изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са развити и съображения относно наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обуславящи според частния жалбоподател основание за допускане на частната му жалба до разглеждане по същество. Според него него разрешението на съда по приложението на чл.65, ал.2 ГПК (отм.) е дадено в противоречие с Решение № 2* от 19.11.1965 г. по гр.д. № 2200/65 г. на ІІ г.о. и с Решение № 119 от 01.12.1956 г. по гр.д. № 104:56 г. на ОСГК на ВС.
Ответникът по частната жалба ЕТ “Е” не е възразил по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Атакуваното от нея определение е постановено за първи път от въззивна инстанция, поради което по същата настоящата инстанция дължи произнасяне по реда на чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
В съобразителната част на обжалваното определение е прието, че молбоподателят с поведението си е станал причина за завеждането на делото и независимо от извършеното от него признание на иска в първото по делото заседание пред първоинстанционния съд, той дължи заплащането на направените от ищеца разноски, тъй като не е доказал в процеса, че преди предявяване на иска по чл.108 ЗС е проявил готовност доброволно да предаде на ищеца владението върху процесните вещи.
Обжалваното определение е правилно.
В частната жалба повторно се навеждат доводи, че представеното по делото писмо до ищеца, обективиращо готовността да му предаде вещите, предмет на ревандикационния му иск, е получено от пълномощника му адв. Д, което въззивният съд отказал да обсъди при постановяване на обжалваното определение. Доводът е неоснователен.
Съобразно константната практика по чл.188, ал.1 ГПК (отм.), приложим и в производството по изменение на съдебния акт в частта за разноските (чл.192, ал.4 ГПК-отм.) събраните по делото доказателства се преценяват от съда с оглед на твърденията и на доводите на страните, като тези доказателствени средства, които са за неотносими към спора факти и обстоятелства или от които не се установяват твърдения на страните, не подлежат на самостоятелно обсъждане. Такъв е и характерът на цитираното от частния жалбоподател писмо, доколкото негов адресат е трето на спора лице, а не ищеца като носител на спорното право, което обуславя извод, че дори и да бе обсъдено, каквото задължение не е възникнало в случая за съда, то не би променило крайния му извод за неприложимост на разпоредбата на чл.65, ал.2 ГПК (отм.)
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 103 от 03.02.2009 г. по гр.д. № 339/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: