О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 592
София, 08.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 374/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. К. срещу решение № 189 от 16.04.2008 г. по т.д. № 55/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което се оставя в сила решение № 3* от 16.11.2007 г. по гр.д. № 6021/2007 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу “И” О. , гр. В. иск по чл.93, ал.2 ЗЗД за сумата 2 600 лв.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличието на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК основания.
Ответникът по касация “И” О. не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
Въззивната инстанция споделила изводите на първоинстанционния съд, че между страните е сключен предварителен договор, но платената по него сума е авансова, липсва несъмнено изразена воля, че сумата се дава като задатък, поради което е счетено за ирелевантно обстоятелството, че в разписката ответникът е посочил като основание за получаването й от касатора като “задатък”, тъй като меродавни за уговарянето му са договорните отношения
В депозираното съгласно изискванията на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение липсва формулиран от касатора материалноправен или процесулноправен въпрос, по отношение на който да е налице която и да е била от хипотезите на чл.280, ал.1 т.1-т.3 ГПК. Такъв не може да се извлече и от съдържателната част на касационната жалба, в която поддържаните доводи се отнасят изключително към законосъобразността на съдебния акт. Сочените от касатора основания за неправилност на обжалваното решение поради твърдяни нарушения на материалния закон и на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не представляват основания за допускане на касационно обжалване. Съобразно въведеният от законодателя принцип на факултативното касационно обжалване /чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК/, предпоставка за упражняване на касационният контрол за законосъобразност е наличието на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Без тях не може да се пристъпи към обсъждане на основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Непосочването на съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен противоречиво от съдилищата, или решаването на който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Без посочване на съществения правен въпрос, не може да се прецени наличието на допълните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1-т. 3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение при Търговската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 189 от 16.04.2008 г. по т.д. № 55/2008 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: