Определение №53 от 20.3.2012 по ч.пр. дело №338/338 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53

гр.София, 20 март 2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

при участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
ч.наказателно дело под № 338/2013 година

Берковският районен съд е поискал от ВКС да се произнесе на основание чл.84 ЗАНН, във връзка с чл.44 НПК (посочването по-нататък на текстове от НПК е също по силата на препращането в чл.84 ЗАНН) по спора му с Кулския районен съд за подсъдността на делото, което последният изпратил по реда на чл.42, ал.2 НПК за разглеждане в БРС.
Спорът е за местната (териториалната) подсъдност на дело по жалба против наказателно постановление за административно нарушение по чл.257, ал.2 ЗГ, във връзка с чл.55, ал.1 от Наредба № 8 за сечите в горите: за издаване от лице, упражняващо лесовъдска практика, на писмено позволително за сеч от физическо лице в землището на населено място в района на КРС, без на терена за сечта да има трайно поставени имотни граници. КРС, който започнал разглеждане на делото, го прекратил след две отлагания, позовавайки се на чл.36, ал.3 НПК: мястото на извършване на нарушението не можело да се установи и затова за такова място трябвало да се смята седалището на административнонаказващия орган в [населено място]. БРС на свой ред се позовал на чл.42, ал.1 НПК: в самото обжалвано наказателно постановление за място на извършване на административното нарушение бил посочен теренът на сечта в землище от района на КРС; позовал и на съдебна практика, наложена от Монтанския административен съд, според която при административни нарушения като разглежданото (със „сложен фактически състав”), местоизвършването им се определяло от терена на сечта.
Според прокурора при Върховната касационна прокуратура правият в повдигнатия спор за подсъдност е БРС, респ. че спорното дело трябва да бъде разгледано от КРС.
Върховният касационен съд намери, че делото е подсъдно на КРС, макар и не по изложените от БРС или подкрепени от него съображения на МАС.
Отказът на КРС да разгледа спорното дело е преди всичко некоректен – след провеждането на три съдебни заседания и обезсмисляне на положените от всички участници в него усилия за разглеждането му. Натоварването на другия съд с делото не е било наложително и от гледна точка на процесуалните изисквания – дори КРС да е прав в своето разбиране за определянето на местната подсъдност. Не е била съобразена, по-конкретно, приложимостта в случая на НПК поради препращането към него не само в 84 ЗАНН, но изрично и в чл.63, ал.1 с.з., както и следващият от нея извод, че само по себе си нарушаването на тази подсъдност не е съществено нарушение на процесуалните правила (вж. повече в р.250/1995-І, Сб., с.118 и р.253/1999-ІІІ, Сб., с.80).
Иначе, спорни се явяват съображенията в полза на едно или друго правило за определяне на местната подсъдност както на КРС, така и на БРС. Въпреки че за нея наистина трябва да се изхожда от съответната обстоятелствена част в наказателното постановление (съответно на препращането към чл.42, ал.1 НПК), важно най-напред е да бъде ясно какво да се търси в тази част – от значение в случая е за какво нарушение става дума и по какъв начин се извършва то. След като деянието се е изразило в незаконното издаване на документ, и самото нарушение е на простото („формално”) извършване, т.е. независимо от настъпването на някакви вредни последици, би трябвало да се приеме, че място на нарушението е мястото, където документът е бил издаден; последвалата издаването му незаконна горска сеч има отношение само към тежестта на извършеното, а не към довършването на нарушението (не го прави и със „сложен фактически състав”, както още по-малко не го прави с такъв състав изискването издателят на документа да провери условията за издаването му). От друга стана, „ [П]озволителното за сеч се издава чрез интернет информационната система на Изпълнителната агенция по горите” (чл.56, ал.1 от цитираната вече Наредба № 8), а тази комуникационна технология не позволява еднозначен извод за мястото на издаването на въпросния документ.
Ръководен от изложеното, ВКС-състав на І наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:

АНХД № 45/2013 год. – прекратено, на Берковския районен съд да бъде разгледано от Кулския районен съд, където първоначално то е било образувано като анхд № 144/2012 год., като за тази промяна бъде уведомен и първият съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

/СЛ

Оценете статията

Вашият коментар