Решение №477 от 28.4.2015 по нак. дело №1115/1115 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

5
Върховен касационен съд на Република България ТК, І н.о. дело № 1115/2014 год.

Р Е Ш Е Н И Е
№ 477

гр.София, 28 април 2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на трети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

със секретар Аврора Караджова
при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 1115/2014 година

От защитника на подсъдимия Г. И. Г. е подадена касационна жалба срещу решението на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена осъдителната присъда на Софийския градски съд спрямо Г..
Присъдата е от 16 октомври 2013 год. по нохд 2468/2013 год. и с нея Г. е наказан на 12 години лишаване от свобода при строг първоначален режим в затвор за убийството на Д. И. Б., извършено с огнестрелно оръжие на 12 април 2012 год. – престъпление по чл.115 НК. В гражданскоосъдителната част на съдебния акт са присъдени обезщетенията по 80 000 лева, които се дължат на двете деца на убития за причинените с престъплението неимуществени щети, поискани от тяхно име в размер на по 150 000 лева.
Потвърдителното решение – 150 от 28 април 2014 год., по внохд 139/2014 год., е издадено след оспорване по въззивен ред на присъдата както пак от страна на подсъдимия, така от прокурора в интерес на обвинението (за увеличаване на наказанието).
В касационната жалба се съдържа позоваване на всички основания по чл.348 от НПК, но в наказателната и? част са аргументирани само нарушенията на процесуалния закон и явната несправедливост на наложеното наказание; може да се приеме, че доводите срещу приложението на материалния закон са изложени с оглед на присъдените обезщетения. Според жалбоподателката и? това съдържание на жалбата позволява да бъде поискано или цялостно оправдаване, или връщане на делото за ново разглеждане, цялостно отхвърляне на гражданските претенции или намаляване на обезщетенията и на наказанието.
Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а според останалите страни подлежи на отхвърляне като неоснователна.
Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение.
То не е засегнато от приписаните му недостатъци.
От недостатъци не е засегната преди всичко доказателствената дейност, върху която е основан оспореният съдебен акт. Тази дейност неправилно се отхвърля и защото САС приел безрезервно мнението за доказаността на обвинението в мотивите на СГС. Те и според ВКС са в съответствие с процесуалните изисквания към доказването с косвени доказателства и не се разколебават от „друг[ия], не по-малко логичен анализ на доказателствата по делото”, предложен в касационната жалба.
Цитираната претенция на жалбоподателката си остава всъщност само заявена, тъй като се съсредоточава върху отделни факти, при това неоснователно оспорени.
Неоснователно отречено е най-напред „уличаващото” в показанията на В.Н., най-малкото защото той „е последният, който е видял пострадалия жив”, както също се твърди в жалбата, макар и по друг повод.
Оспорен неубедително на следващо място е моментът на смъртта на жертвата след прострелването и? – „между 22,00 и 22,30 часа”. Не е ясно защо конкретизацията предизвиква толкова силни възражения, след като доказателствата по делото я позволяват и нищо не я опровергава, включително несигурността на свидетеля Н. за време в рамките на час, и обявените за „поетични” думи на подсъдимия „Край, свърши се, свободна си вече”, отправени към съпругата на убития Г.Б., потвърдени от нея за един от множеството им телефонни разговори, какъвто наистина има проведен в 22.29.55 ч. на 12 април 2012 год. (между 10-12 април тези разговори по мобилните телефони на двамата са близо 50, поне половината от тях са през нощта, а два от разговорите на 12 април са продължили повече от час).
Има, разбира се, място и за възражения срещу казаното от св.Б., но е крайно несериозно тя да бъде уличавана като извършител на убийството при категорично установеното нейно физическо отсъствие от местопрестъплението. Иначе – възможният неин интерес от убийството на съпруга и? е подробно обсъден от съдилищата, но доказателствените усилия са се оказали безрезултатни. Тук обаче трябва да бъде отбелязана и „отговорността” на самия подсъдим – негов е бил изборът да осветли истината за отношенията им с Б., вместо сега в жалбата от негово име да се твърди във връзка с посещенията на адвокат на свидетелката в следствения арест: „Целта на посещенията ?… Дали за помощ или за контрол над задържания…”.
Независимо от казаното обаче, тъкмо отношенията между подсъдимия и съпругата на убития, доколкото са били установени, са довели до сравнително лекото му наказване, и то след отхвърляне на въззивния протест за пренебрегване на ред отегчаващи обстоятелства. ВКС на свой ред не намери друго, което да не е било обсъдено и заради което да се съгласи с допълнително смекчаване на наказателната отговорност, още по-малко – заради отрицателни качества на жертвата.
Липсват основания за смекчаване и на гражданската отговорност – тя също е в достатъчна степен съобразена с относимите към нея обстоятелства, но между тях не биха могли да бъдат нито емоционалните последици от престъплението за семейството на подсъдимия, нито възрастово незрели реакции на едно от децата на убития към баща му.
Ръководен от всичко изложено, ВКС-І наказателно отделение и съобразно чл.354, ал.1, т.1 НПК
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 150 от 28 април 2014 год. по внохд 139/2014 год. на Софийския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

/СЛ

Оценете статията

Вашият коментар