5
гр. д. № 6106/2013 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 53
София, 03.02.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на десети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 6106/2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Й. Д. К., чрез пълномощника му адв. К. от САК срещу решение от 11.06.2013 г. по гр. д. № 16459/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 11.07.2011 г. по гр. д. № 45268/2009 г. на Софийски РС, с което касаторът е осъден да предаде на Н. А. Б. и С. С. Б. владението на реална част от недвижим имот, цялата с площ от 396 кв. м. попадаща с площ от 306 кв. м. в УПИ ІХ-284 и с 90 кв. м. в УПИ ІХ-284 в кв. 30, местността вилна зона „Килийте” по плана на [населено място], който имот е част от възстановения по реда на ЗСПЗЗ в полза на ищците поземлен имот с площ от 1251 кв. м., съставлявал имот пл. № 22 по плана от 1967 г., както и да премахне изградената от него ограда по границата на имота на ищците и построения масивен гараж долепен до сградата в УПИ Х-567.
Поддържа се довод за недопустимост на иска мотивиран от това, че част от претендирания имот е заснет неправилно като част от имот с идентиф. 68134.1892.567, поради което преди предявяване на иска за ревандикация ищците е следвало да проведат процедура за поправка на кадастралната карта, за отстраняване на допуснатата грешка. Направен е довод и за неправилност на решението в частта, с която е уважен иска по чл. 109 ЗС.
Допускането до касационна проверка се иска по разрешения от съда въпрос, дали за успешното провеждане на установителен и осъдителен иск за собственост на имот, който се намира в територия с действащ регулационен план, е необходимо първо да се предяви специалния иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Твърди се, че процесуалният въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика, формирана с постановени от ВКС решения по чл. 290 ГПК, което обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по този въпрос.
Ответниците по касация намират касационната жалба за частично недопустима с оглед цената на предявените искове. Намират също, че не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима. Доводът за недопустимост на касационната жалба с оглед цената на иска е неоснователен. Цената е посочена в исковата молба и тя е над 5000 лв. Няма данни да е променяна по реда и в срока на чл. 70, ал. 1 ГПК. С направеното уточнение на иска на 29.01.2010 г., че се иска ревандикация на около 400 кв. м. и при данъчна оценка от 15.97 лв. на кв. м., цената на иска възлиза на 6388 лв.
При проверка по допускането на касационно обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Ищците са предявили ревандикационен иск за около 400 кв. м., които твърдят че са част от възстановения им по реда на ЗВСОНИ имот с площ от 1251 кв. м., която площ е разположена както следва: 309 кв. по контур 1-2-3-4-5-6-7-8-1 по трасировъчната скицата към исковата молба, изготвена от [фирма], а по актуалния регулационен план, попадаща в УПИ ІХ-284, в кв. 30, местността вилна зона „Килийте”, в землището на [населено място]; 45 кв. м. по контур 1-8-9-1 по трасировъчната скицата към исковата молба, изготвена от [фирма], а по актуалния регулационен план, попадаща в УПИ Х-567, в кв. 30, по плана за същата местността и 46 кв. м. по контур 3-4-9-3 по трасировъчната скицата към исковата молба, изготвена от [фирма], а по актуалния регулационен план, попадаща в УПИ Х-567, в кв. 30 от същия план.
От фактическа страна е установено, че наследодателката на ищците Л. Б. е била собственица на два имота: дворно място и градина с площ от 3037 кв. м. със застроена къща на площ от 60 кв. м., който имот се е намирал в м. „Л.” в землището на [населено място], както и на дворно място и овощна градина с площ от 1045 кв. м. в същата местността и землище, които са били съседни. Имотите са били одържавени на основание ЗОЕГПНС през 1949 г., към който момент са били заснети в кад. план като един имот с пл. № 3, кв. 98 полигон 6. След влизане в сила на ЗВСОНИ за част от имота с площ от 1251 кв. м. е разпоредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост поради реституирането му на основание чл. 1, ал. 1 от закона, тъй като съществувала във вида, в който е била при отчуждаването. За останалата част от имота е намерно, че поради извършване на разпоредителни сделки не се намира в патримониума на държавата и не подлежи на възстановяване.
Ищците, след уточнение на исковата молба направено с молба от 27.05.2011 г., са поддържали, че ответникът, който се легитимира като собственик на съседния имот УПИ ХХХV-2б, а по плана от 2001 г. УПИ Х-567, в кв. 30, е завзел 400 кв. м. от възстановения им имот, която част е
индивидуализирана по описания по-горе начин по трасировъчната скица издадената въз основа на регулационния план.
Ответникът се легитимира като собственик на УПИ ХХХV-2 в кв. 90 по плана от 1967 г., а по действащия план на УПИ Х-567 в кв. 30 на основание договор за покупко-продажба сключен през 1997 г., който имот е придобит от правотаделя му през 1985 г.
С приета техническа експертиза е проследен регулационния статут на одържавения и реституиран имот и този на имота, придобит от ответника. Възстановеният имот с площ от 1251 кв. м. вещото лице идентифицира с парцел ІХ-3 в кв. 98 по плана от 1967 г. Към датата на реституцията 25.02.1992 г. имотът на ответника е бил парцел ХХХV -2б по плана от същата година. Регулационната линия между двата имота минава по линията, означена с букви В-Д-Г на скица № 3 от първоначалното заключение на вещото лице. През 2001 г. е одобрен нов кадастрален план, в който не е нанесена регулационната линия между двата имота, въпреки че вещото лице намира че тя е станала имотна граница, тъй като регулацията от 1967 г. е била приложена. В този план имотът на ищците е заснет като УПИ ІХ-284, а на ответника като УПИ Х-567. С него е предвидено придаване към имота на ответника на час от имот пл. № 284, която част е нанесена по цифри 1-3-2-1 и оцветена в червено в скица № 4. Данни за уреждане на сметките по регулация не са намерени.
В плана от 2001 г. двата имота са заснети съответно с пл. № 284 и 567. Заснетата кадастралната линия между тях не съвпада с регулационната по плана от 1967 г. Тя е заснета по т. Ю-Ф-Ъ. С регулационния план от 2001 г. за имот пл. 284 е бил отреден парцел ІХ-284, а за имот пл. № 567 е отреден УПИ Х-567, като площта заключена между т. т. Ю-Ф-Ъ-Ю се придава към УПИ Х-567 на касатора. Няма данни регулацията да е приложена. Срещу плана е подадена жалба от ищците по иска през 2002 г. и не е установено, как е приключило административното производство по нея.
Въз основа на така установените релевантни факти съдът е приел, че ответникът се легитимира като собственик на УПИ Х-567, в границите, които е имал по плана от 1967 г. тъй като в срока по § 6, ал. 2 ПЗР на ЗУТ планът от 2001 г. не е бил приложен. Поради това действието на тази регулация е прекратено на основание § 8, ал. 1 ПЗР ЗУТ.
Ответникът е поставил ограда по линията по т. т. 12-11-7-6-5-4-3-2-1 по скица № 3. Тази заградена част с площ от 306 кв. м. попада в реституирания имот на ищците и се владее от него без основание.
Без основание се владее от ответника и площта заключена между т. т. 8-1-16-9-8 и оцветена в червено по скица № 4, която е била придадена към имота на ответника с регулационния план от 2001 г., който не е приложен. Намерено е, че също без основание се владее и площта заключена между т. т. 9.16-15-Д-10-9 и оцветена в жълто по скица № 4 (л. 152). По плана от 1967 г. Тази част е била извън имота на ответника, границата на който е минавала по линията между т. т. Н-М-Л по скица № 2. Няма данни тази площ да е придадена към имота на ответника по реда на ЗПИНМ. Регулацията по този закон не е имала непосредствено отчуждително действие, а е пораждала вещни последици след заплащане на придадения имот.
Въз основа на това е направен извод, че при влизане в сила на реституционния закон спорните части са били част от реституирания имот на ищците, те се владеят без основание от ответника, поради което ревандикационния иск е основателен. За основателен е намерен и иска по чл. 109 ЗС за премахване на оградата, която е била поставена без да е дадена линия за поставянето й, както и за премахване на гаража, който е построен без изразено по предвидения в закона ред съгласие на ищците за ситуирането му на регулационната линия.
Допускането на касационна проверка на решението се иска по разрешения с него въпрос: може ли да се проведе успешно установителен и осъдителен иск за част от парцел, която неправилно е заснета в кадастралния план като част от съседен парцел преди да се проведе процедура по чл. 53, ал. 2 ЗКИР за поправка на кадастралната основа на плана и съответно изменение на дворищно-регулационния план.
Доводът е неотносим по отношение на претенцията по т. 1 от исковата молба за площта от 306 кв. м., която ответникът е заградил с ограда, с което препятства ползването й от ищците. Тази част е част от имота на ищците възстановен по реда на ЗВСОНИ, за който с плана от 2001 г. е отреден УПИ ІХ-284 в кв. 30. По отношение на него не се поддържа да е грешно заснет в кадастралната карта.
Неоснователен е доводът за недопустимост на иска по отношение на частта от имота на ищците, описана в т. 2 на исковата молба., за която искът е уважен, като тя е индивидуализирана с площ от 44 кв. м., намираща се между точките 8-1-16-9-8 и оцветена в червено по скица № 4 на вещото лице, която е неразделна част от решението.
За нея е установено, че е придадена към имота на касатора с регулационния план одобрен с решение по протокол № 32 от 10.12.2001 г.
ЗУТ е влязъл в сила на 31.03.2001 г., преди приемането на регулационния план, поради което нормите на § 6 и § 8 от ПЗР на ЗУТ нямат приложение по отношение на него. При тези данни необоснован е изводът на съда, че действието му е отпаднало поради това, че не е бил приложен. Поради допуснатото неправилно определяне на приложимият закон съдът не е обсъждал въпроса за допустимостта на иска в тази част.
По отношение на частта от имот пл. № 3, която е описана в т. 3 на исковата молба, и която в решението е индивидуализирана като площ от 46 кв. м., заключена между точките 9-16-16-Д-10-9 по скица № 4 към заключението на вещото лице, съдът е приел, че тя е част от одържавения по ЗОЕГПНС имот. С плана от 1967 г. не е била придавана към парцел ХХХV-2б, поради което не е станала част от този урегулиран имота на основание приложена дворищна регулация. Като част от одържавения имот пл. № 3, отговаряща на изискванията за реституция към 1992 г., тя също е възстановена на ищците и е част от имот с площ от 1251 кв. м., за който общината е признала реституционните права и го е отписала от актовите книги за държавна собственост. Включването на тази част в имота на ответника с плана от 2001 г. не съответства на границите на неговия имот по плана от 1967 г., които не са променяни до приемане на плана от 2001 г.
По отношение на тези две части от реституирания имот също неоснователно се поддържа, че предявеният иск е недопустим, тъй като правният интерес от него е обусловен от провеждане на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР.
По въпросът за допустимостта на ревандикационния иск за части от имот, за който се твърди, че е реституиран на основание ЗОВСОНИ и който е отразен в кадастралния регистър като собственост на ответника, е формирана задължителна практика с решение № 132 от 30.05.2013 г. по гр. д. № 325/2012 г. на ВКС, І г. о. Прието е, че кадастралната карта и регистър съдържат данни за пространствените предели на недвижимите имоти в съответната територия. Промяната в кадастралната карта на тези предели не рефлектира върху правото на собственост, когато погрешният имот не е бил урегулиран с предходна (действала преди приемането на КК) регулация. Имотът на ищците не е бил урегулиран, поради това че след отписването му от актовите книги за държавна собственост те не са поискали нанасянето му в кадастъра и съответно урегулирането му. Съобразно този статут на възстановения им имот и в съответствие с установената съдебна практика и с други решения, постановени в производство по чл. 290 ГПК, не е налице пречка за ищците да защитят правото си на собственост с предявяване на вещния иск по чл. 108 ЗС.
Спорът касае принадлежността на самото вещно право на собственост върху имота. Той е предмет на установителната част на иска по чл. 108 ЗС. Ако не е настъпила промяна в принадлежността на правото на собственост в периода за имота в периода от одобряване на КК и КР до предявяване на иска по чл. 108 ЗС този предмет съвпада с предмета на иска по чл. 53, ал. ЗУТ, който е иск за установяване правото на собственост към минал момент – този на влизане в сила на КК и КР, поради което е допустимо защитата на това право и с предявяването на иска по чл. 108 ЗС.
Установяването на правата на ищците с влязло в сила решение, ще е основание да се иска поправка на одобрените КК и КР, които следва да бъдат съобразени с установените пространствени предели на имота на ищците и с влязлото в сила решение.
Въпросът за допустимостта на иска е решен в съответствие със задължителната практика, поради което не е налице поддържаното основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение по него.
Касационата жалба е подадена и срещу решението в частта, с която е уважен иска по чл. 109 ЗС. В изложението към жалбата не е заявено конкретно основание, на което се иска допускане касационна проверка, поради което не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на такава на решението в тази част.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.06.2013 г. по гр. д. № 16459/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: