О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 710
София, 30. 07. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 1523/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от З. А. В., С. М. , В. А. В., Е. З. Ф., починала в хода на процеса и заместена от наследници й В. Л. Ф. и К. Л. Ф., К. В. А. П. , Е. З. Г., В. П. В., А. П. В., Р. С. В. , С. Й. М., В. Т. Р., В. С. Р. , К. С. Х., М. И. М. и Е. И. С. срещу решение от 19.11.2008 г. по гр. д. № 746/2006 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното постановено по гр. д. № 2890/2003 г., в частта, с която касаторите са осъдени да ревандикират в полза на О. Ш. недвижим имот, представляващ магазин в гр. С., ул. “. № 29.
Касационният довод е за незаконосъобразност на извода, че ищцата Ш е единствен наследник по закон на М. З. В. и неправилно приложение на чл. 8, ал. 4 ЗН. Относно предпоставките за допускане касационна проверка на въззивното решение не е направено позоваване на изброените в чл. 280, ал.1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК, обосновано с твърдение, че въпросът за това дали наследниците от по-близка степен изключват наследниците от по далечна степен и дали се прилага института на заместване при наследяване от наследници в трети и четвърти ред е решен в противоречие с възприетото в ТР № 3/1994 г. на ОСГК на ГК на ВС.
Ответницата по касация О. Ш. намира жалбата за неоснователна, както и че не са налице релевираната предпоставка за допускане касационна проверка решението.
Останалите ответници не са подали отговор по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване.
За да уважи иска съдът е приел за установено, че недвижимият имот, предмет на иска, е придобит от наследодателя И през 1954 г. Той е починал през 1982 г. и е оставил за наследници две сестри З и брат Г. Братът Г. е починал през 1984 г. и негови наследници са двете му сестри. Зорка и Н. В. почиват на 30.04.1993 г. и не оставят за наследници такива от по права низходяща линия и от възходяща линия, нито братя и сестри, поради което и на основание чл. 8, ал. 4 ЗН към наследяване е призована единствената им роднина по съребрена линия К. В. Т. , тяхна първа братовчедка, дъщеря на починалия им чичо В. З. В. , която се намира в ІV степен на родство по съребрена линия. Касаторите са наследници на В. З. , които се намират в V и VІ степен на родство с наследодателките З. и Н. В. , поради което съдът е приел, че те не са били призовани към наследяване, тъй като наследникът от по-близка степен по съребрена линия изключва наследника от по-висока степен по съребрена линия.
Разрешението за това кои от наследниците са били призовани към наследяване е съобразено с нормата на чл. 8, ал. 4 ЗН и тълкуването й дадено в ТР № 3/1994 г. на ОСГК на ВС. В него изрично е посочено, че логическото тълкуване на разпоредбата налага извода, че с думите “низходящ на по-близък по степен роднина изключва по-далечния по степен” законодателят не е искал да допусне наследяване по право на заместване и за съребрените роднини в четвъртия ред на наследници по закон. Аргумент за това е намерен и в нормата на чл. 10, ал. 2 ЗН , която се отнася само до наследяване на низходящи (деца и внуци) на братя и сестри, които са съребрени роднини от ІІІ-ти наследствен ред наследници по закон, докато разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗН се отнася до съребрените роднини от ІІІ до VІ степен включително, които се призовават към наследяване, когато няма наследници от предходните редове. С нормата на чл. 8, ал. 4 ЗН е установен критерии за призоваване към наследяване на наследници от различна степен на родство. Законодателят не е допуснал конкуренция с по-далечни роднини. Това би могъл да направи само с изрична норма.
От изложението на касационната жалба , в която се твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с ТР № 3/94 г. на ОСГК на ВС, може да се направи извод, че касатора се позовава на предпоставката на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК.
Тази предпоставка не е налице, тъй като при разрешаването на въпроса за призованите към наследяване наследници от ІV ред, съдът е приложил правилно закона и се е съобразил с разрешението дадено в тълкувателното решение, което съгласно чл. 130 ЗСВ е задължително за него.
Искането за граматическо тълкуване на нормата, не попада в обхвата на критериите за селекция за допускане касационна проверка на въззивните решения, поради което е неотносимо към проверката по чл. 288 ГПК.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.11.2008 г. по гр. д. № 746/2006 г. на Софийски градски съд в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.