О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
гр.София, 26.05.2009 г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.N 564 описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. М. Г. от гр. В. срещу въззивно решение № 26 от 28.01.2009 г. по гр.д. № 339/2008 г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 9.05.2008 г. по гр.д. № 26/2008 г. на В. районен съд, с което е прекратен с развод гражданският брак между жалбоподателката и Е. Х. Г., сключен с акт за граждански брак № 70 от 28.08.1988 г.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по жалбата Е. Х. Г. в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е допуснат развод между страните, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
В изложение за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, касаещ дълбокото и непоправимо разстройство на брака по см. на чл.99 СК. Жалбоподателката поддържа, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
С решението си въззивният съд при анализ на събраните по делото доказателства е приел, че брачните отношения са дълбоко и непоправимо разстроени и бракът е опразнен от съдържание.
Наличието на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК жалбоподателката е основала на ППВС № 10/3.11.1971 г. С постановлението е посочено, че съдът прекратява брака само когато констатира, че разстройството в него е дълбоко и непоправимо и че запазването му не създава нормални условия за живот на съпрузите, както и че този въпрос се решава от съда във всеки отделен случай с оглед конкретно установените факти по делото.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, относно дълбокото и непоправимо разстройство на брака по см. на чл.99 СК.
В конкретния случай въззивният съд е преценил фактическите обстоятелства, които са обусловили правния извод, че разстройството в брака е дълбоко и непоправимо като е приел, че прекратеното съжителство на страните в семейното жилище и продължителната им фактическа раздяла са го предизвикали. Константната практика на ВКС намерила отражение и в Постановление № 10/1971г. на ВС е съобразена от въззивния съд, като с оглед посочените в нея причини, които могат да доведат до разстройство на брака, съдът като е анализирал всички доказателства е преценил, че в конкретния случай брачните отношения на съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, и че бракът е опразнен от съдържание. Преценката на съдилищата за състоянието на брачните отношения между съпрузите е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съда, решаващ спора по същество, поради което в случая не може да се поставя въпрос за наличие на неточно приложение на материалния закон, което да налага произнасяне на Върховният касационен съд за налагане на единна практика.
С оглед задължението на съда при определяне състоянието на брачните отношения да изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, които са от значение за брачния живот на съпрузите по конкретното дело, представените решения на съдилищата не могат да обосноват приложното поле на чл.280, ал.1,т.2 ГПК, защото преценката е конкретна за всеки отделен случай. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допускане на касационно обжалване, а съставляват порок на решението по който съдът може да се произнесе само ако обжалването бъде допуснато.
Предвид изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 26 от 28.01.2009 г. по гр.д. № 339/2008 г. на В. окръжен съд, по касационна жалба на Е. М. Г. от гр. В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: