О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 532
София, 16.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 1066/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Е” Е. срещу въззивно решение от 06.08.2009 г. по гр.д. № 2699/2008 г. на Софийски градски съд, ТО, с което се оставя в сила решение от 04.03.2008 г. по гр.д. № 16209/2006 г. на Софийски районен съд, 75 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора срещу “Б” О. искове по чл.288 ТЗ за разликата над 3 000 лв. до предявения размер от 8 589.60 лв., по чл.79 ЗЗД за сумата 8 589.60 лв. и по чл.86 ЗЗД за разликата над 762.73 лв. до предявения размер 2 219.49 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му при наличие на всички отменителни основания, визирани в чл.281, т.3 ГПК.
В депозираното съобразно разпоредбата на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с постановяването на въззивното решение в противоречие със съдебната практика по приложението на чл.301 ТЗ. В тази връзка счита, че за незаконосъобразен извода на съда за приложимост на разпоредбата на чл.301 ТЗ към договора, но не и към фактурата, цената по която е предмет на предявения иск е разрешен. Поддържа, че е направено недопустимо разграничение между документи, подписано от едно и също лице, ангажирано от управителя на ответното дружество, което противоречи на цитираните и приложени към изложението множество съдебни актове на различни състави на ВКС. Като второ основание за допускане на касационно обжалване сочи селективния критерий на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на разгледания казус, който касае строго специфична дейност, осъществявана от акредитирано от държавен орган лице, което по силата на сертифицирането си носи отговорност за извършения от него контрол върху годността за ползване на наличните съоръжения. Счита, че за да се пресече недобросъвестното поведение на управители на търговски дружества при осъществяване на преговори за влизане в търговскоправни отношения законодателят е въвел нормата на чл.301 ТЗ, която е от значителна важност за развитието на правото и в този смисъл установяването на трайна съдебна практика в тази насока би довело до запълване на празноти и избягване на противоречия в постановяваните съдебни актове.
Ответникът по касация “Б” О. не е изразил становище по касационната жалба по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението на касатора и предвид данните по делото, настоящият състав приема следното по отношение на сочените от кастора основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК:
Предмет на делото са обективно съединени от касатора искове за заплащане на възнаграждение за замервания на електроуреди, собственост на ответника по силата на договор от 12.04. 2004 г., извършени от него в качеството на изпълнител, притежаващ акредитация от ИА “Българска служба по акредитация”, за заплащане на обезщетение за забава и на обезщетение за ползите по договора от това, че е бил препятстван от ответника да извърши замервания и през 2005 г. в размер на възнаграждението за 2004 г.
Първоинстанционният съд счел за основателен първия иск, като приложил разпоредбата на чл.301 ТЗ по съображения, че ответникът не се противопоставил на договора веднага след узнаването му, но размера на дължимото възнаграждение определил по реда на чл. 130 ГПК, уважил частично иска по чл.86 ЗЗД и отхвърлил иска по чл.82 във вр. с чл.79 ЗЗД.
Въззивният съд приел, че страните са обвързани от договор от 2004 г. поради формираната сила на пресъдено нещо по отношение на уважената част от иска по чл.288 ТЗ (чл.258 ЗЗД). За да потвърди отхвърлителната част на решението на СРС, съдът приел, че представените от ищеца протоколи са едностранно съставени, разпитани са свидетели, вкл. и лицето, което ги е подписало от името на ищеца и при съпоставяне на датите, на които е бил допускан при ответника е констатирал, че за един ден не може да извърши замерванията, описани на 50 страници в представените протоколи.
По отношение на поставения от касатора въпрос за приложението на чл.301 ТЗ не е налице основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Изводите на въззивния съд, че процесната фактура не поражда задължение за плащане на цялата сума по нея са обосновани от обстоятелството, че тя не е подписана от упълномощен представител на ответното дружество и доколкото частичната неоснователност на иска по чл.266 ЗЗД е обусловена от факта, че ищецът не е установил вида и размера на извършените от него замервания в обема, посочен в едностранно съставените от него протоколи, а към тях препраща обсъжданата фактура, то така поставеният въпрос, макар и относим към конкретния спор не е предпоставил самостоятелно решаващия извод на съда. Но дори и да се счете за съществен, то този въпрос не води до извод за приложимост на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като приложените от него решения третират валидност на сключена търговска сделка в хипотеза на ненадлежно представителство на едната страна по нея, т. е. касае се за различна фактическа обстановка и различна относимост на приложимата норма, поради което не е налице обективен идентитет, обуславящ възможност за преценка за противоречие в практиката.
Не е налице и поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно което с обжалваното решение следва въззивният съд да се е произнесъл по такъв материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е едновременно от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Не може да се приеме, че по отношение на този въпрос са осъществени допълнителните условия, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съществува и е публикувана съдебна практика по въпроса за приложението на чл. 301 ТЗ. За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна, и да се налага по тълкувателен път да се изяснява съдържанието й, респективно да се изостави едно тълкуване и премине към друго, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Следва да е налице кумулативно и допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение и за развитие на правото.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.08.2009 г. по гр.д. № 2699/2008 г. на Софийски градски съд, ТО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: