О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
София, 25.11. 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2897/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение от 21.11.2018 г. по гр. д. № 189/2017 г. Велинградският районен съд отхвърлил предявения от П. С. Й. и Ц. С. Й. срещу С. П. Р., И. П. Р. и С. Д. В. иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС за осъждане на ответниците да възстановят връзката на канализацията, идваща от имот пл. № … в[жк]на [населено място], с канализацията, преминаваща в имот пл. № ….
С решение № 119 от 05.04.2019 г. по в. гр. д. № 64/2019 г. Пазарджишкият окръжен съд потвърдил горното решение.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците, които искат то да бъде отменено като недопустимо и неправилно.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който не е изключен от обхвата на касационното обжалване, поради което е допустима.
Ответниците по касация – ответници по делото, поддържат становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
Данните по делото сочат и това е прието за установено, че ищците са собственици на дворно място, съставляващо имот пл. № …, а ответниците са собственици на съседния имот пл. № …. Страните са построили съвместно канализация, която да обслужва и двата имота, без издадени за построяването й строителни книжа, без предвидено място в плана и разрешения за строеж.
Въззивният съд приел, че по делото липсват доказателства в подкрепа на твърдението на ищците, че именно ответниците са прекъснали канализацията. Съдът обсъдил представените жалби от пълномощника на ищците С. Й. до кмета на [община] и издадената във връзка с това заповед № 103/13.05.2015 г. на кмета, с която е разпоредено възстановяването на нормалното функциониране на канализацията за имота на ищците до изработване на ПУП за частично изменение на регулацията. Заповедта обаче предхожда с около две години предявяването на иска, т. е. през това време канализацията е функционирала нормално. Обсъдени са и представеният по делото констативен протокол № …/27.07.2017 г. на комисия при общината, видно от който служители на общината констатирали, че в мазето на постройките на ищците имало следи от вода по стените на 15-20 см, което по сведение на С. Й. /пълномощник на ищците/ било резултат от запушване на канализацията. В протокола обаче липсват каквито и да е констатации, свързани с причината за констатираното наводнение. В подкрепа на извода са и показанията на св. А. Г., който бил извикан във вилата на ищците преди няколко месеца, тъй като мазето им се било наводнило от проливен дъжд и който установил, че същото се е напълнило с около 20 см вода, която идвала от сифона на канала, а след спирането на дъжда водата се оттеглила обратно през сифона. В този смисъл са и обясненията на вещото лице по техническата експертиза, дадени в съдебното заседание, че запушването се дължи на външната канализация, която не е могла да поеме вода, идваща отвсякъде; тази канализация е дъждовна, няма шахта за ревизиране и за почистване и не е могла да поеме водата. Въззивният съд обсъдил и показанията на разпитания пред въззивната инстанция свидетел И. К., който установил обстоятелства във връзка с изграждането на канализацията и случай, при който имало съмнения за прекъсване на канализацията, но не си спомня коя година е било.
Въз основа на така установеното от фактическа страна въззивният съд заключил, че не са налице предпоставките за уважаване на негаторния иск, тъй като не е установено извършване на неправомерни действия от страна на ответниците, с които да се смущава, ограничава или пречи за осъществяване на правото на собственост на ищците в пълен обем или конкретно посегателство върху тяхното вещно право, още повече, че изграждането на незаконната канализация следва да се преценява не като самостоятелна пречка за провеждане на негаторния иск, а при съпоставка с въведеното основание на иска от гледна точка на посоченото от ищците в исковата молба конкретно посегателство върху тяхното вещно право.
В касационната жалба, както и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, ищците въвеждат твърдение за недопустимост на въззивното решение. Съображенията са обосновани на изявление в съдебното заседание на 21.09.2017 г. /л. 66 от първоинстанционното дело/ на процесуалния представител на ищците адв. Ц., че след последното наводнение ответниците са отпушили канализацията и в момента същата е отпушена. При това положение според касаторите съдът е следвало вместо да решава спора по същество, да прекрати производството поради липса на правен интерес, като им присъди разноските, тъй като ответниците са станали причина за завеждане на делото. Не се установява да е налице вероятна недопустимост на въззивното решение, което да налага допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК. Изявлението се отнася не до допустимостта на исковия процес, а до основателността на предявения иск, тъй като касае съществото на исковата претенция. Него съдът следва да съобрази, като го обсъди във връзка с всички доказателства по делото, доводи и възражения на страните. Изявлението не е равнозначно на оттегляне или отказ от иска, в който случай съдът би бил десезиран със спора, и свързаната с това последица – прекратяване на производството по делото. Ето защо постановеното от съда в двете инстанции решение е допустимо.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: длъжен ли е съдът при преценка на събраните доказателства да съобрази логическите правила и въз основа на тяхното точно прилагане и всестранно обсъждане на доказателствата да направи своите фактически изводи.
Касаторите сочат, че необсъдени на първо място са останали дадените в съдебното заседание на районния съд от 22.06.2017 г. / л. 61/ изявления на С. Й. – техен баща, констатирал наводняването и запушването на канализацията. Прегледът на данните по делото сочи, че С. Й. е упълномощен да управлява и стопанисва процесния имот с грижата на добър стопанин, да представлява собствениците му – ищците по делото и касатори, пред административните и съдебни власти, пред техническите служби и пред нотариус, т. е. същият е овластен с права както за материално, така и за процесуално представителство, включително и по настоящото дело. Процесуалният закон не придава на изявленията на пълномощник на страна по делото характер на доказателствено средство. Ето защо за съда в разглеждания случай не е възникнало задължение да ги обсъди при постановяване на своето решение. Такова задължение би възникнало в случай, че се касае до пълномощник на страната в материалното правоотношение, предмет на делото, който може да бъде разпитан като свидетел и тогава свидетелските показания ще бъдат доказателствено средство /забраната на чл. 166, ал. 3 ГПК, според която свидетелите по делото не могат да бъдат пълномощници на страните по същото дело, която се тълкува в правната теория като забрана и за обратното, а именно, че ако лицето се е легитимирало като пълномощник, то не може да стане свидетел по същото дело, се отнася само за процесуалния представител на страна/. Пълномощникът С. Й. обаче не е бил разпитан като свидетел, поради което изявленията му не могат да бъдат съобразявани от решаващия съд.
На следващо място касаторите се позовават на заповед № 103/13.05.2015 г. на кмета на общината, с която е разпоредено възстановяване на нормалното функциониране на канализацията за имота на ищците, на констативен протокол № …/27.07.2017 г. на комисия при общината, видно от който служители на общината са констатирали, че в мазето на постройките на ищците има следи от вода по стените на 15-20 см, на показанията на св. И. К. и на изявленията на вещото лице, дадени в съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Документите са обсъдени в мотивите към обжалваното решение, съпоставени са с останалите доказателства по делото, а дали фактическите констатации, направени от въззивната инстанция, съответстват на събраните доказателства и дали правните изводи са в съгласие с материалния закон, касае правилността на решението, която може да се проверява само при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на свидетелските показания касаторите се позовават на частта от тях за наличие на изкопана дупка, установена и от вещото лице, и прекъсване на канализационната тръба, които обаче не установяват от страна на ответниците да са извършени неправомерни действия, релевантни за фактическия състав на негаторния иск по чл. 109, ал. 1 ЗС, а именно такива, с които да се смущава, ограничава или пречи за осъществяване правото на собственост на ищците и поради това не могат да послужат за доказателствени изводи в поддържаната от тях насока.
Споразумителният протокол /извънсъдебно споразумение/, намиращ се на л. 92 от първоинстанционното дело, не е подписан от страните, поради което не може да се приеме, че същият съдържа признание, както твърдят касаторите. Този документ не представлява доказателствено средство, поради което и не може да послужи при формиране на каквито и да е фактически и правни изводи.
В обобщение, не се установява въззивният съд да е процедирал в противоречие със съдебната практика, илюстрирана с представените решение № 305/27.06.2012 г. по гр. д № 1110/2011 г. на ВКС, ІV-то г. о., и решение № 149/03.07.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответниците по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 600 лева по договор за правна защита и съдействие серия Б № 12345678 /002348/ от 30.05.2019 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 119 от 05.04.2019 г. по в. гр. д. № 64/2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА П. С. Й. с ЕГН [ЕГН] и Ц. С. Й. с ЕГН [ЕГН], двете от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на С. П. Р., И. П. Р. и С. Д. В. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 600 /шестстотин лв./ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: