О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
София, 01.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1810/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 367/28.11.2018 г. по в. гр. д. № 1324/2018 г. Старозагорският окръжен съд потвърдил решение № 206/24.04.2018 г. по гр. д. № 316/2017 г. на Казанлъшкия районен съд, с което допуснатият до делба недвижим имот – дворно място и еднофамилна жилищна сграда, с пазарна оценка 106 414 лева, е изнесен на публична продан, съделителите Х. Л. А. и С. Х. Л. са осъдени да заплатят държавна такса съобразно стойността на дяловете им в размер на по 2 128.28 лева и С. Л. е осъдена да заплати на Х. А. разноски в размер на 85 лева.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от съделителката С. Х. Л. с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и нарушаване на съдопроизводствени правила – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация Х. Л. А. счита, че предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и е насочена срещу въззивно решение, което не е изключено от обхвата на касационния контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Производството е за делба във фазата по извършване.
Жалбоподателката е ответница по иска, предявен от Х. А.. В първоинстанционното производство по допускане и извършване на делбата ответницата е призована по реда на чл. 47 ГПК и е представлявана от назначения й особен представител адвокат Г. А. – Я. от АК [населено място]. Подала е въззивна жалба срещу първоинстанционното решение по извършване на делбата на 10.05.2018 г., когато твърди, че узнала за постановеното решение.
Във въззивната жалба и допълнението към нея са развити оплаквания за постановяване на първоинстанционното решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради това е нарушено правото на защита на съделителката, която не е български гражданин, постоянно живее във Федерална Република Германия, няма постоянен и настоящ адрес в Република България. Неправилно е била представлявана от особен представител, при положение, че за призоваването й са приложими разпоредбите на чл. 32 и 33 КМЧП. Заявила е доказателствено искане за назначаване на нова съдебно-техническа и оценителна експертиза при твърдение, че жилищната сграда се състои от един приземен и един действителен етаж, поради което оценката й е извършена неправилно. Допуснатата неточност в заключението на експертизата е рефлектирала както върху извода на съда, че сградата е неподеляема /в случай, че е на два етажа, тя е поделяема и на всеки от съделителите би могло да се възложи по един етаж/, така и на оценката на имота. Искането е за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.
В подготвителното закрито заседание, проведено на 19.09.2018 г. /чл. 267 ГПК/, въззивният съд приел искането на въззивницата за допускане на нови доказателства за основателно по съображения, че не е участвала в производството пред първоинстанционния съд, в което е била представлявана от особен представител, и го уважил.
Според приетото заключение поземленият имот и построената в него едноетажна еднофамилна жилищна сграда са неподеляеми на два реални дяла, а пазарната стойност на имота възлиза на 97 000 лева.
С обжалваното решение въззивният съд приел за основателно оплакването на съделителката Л., че не е била надлежно и редовно призована за производството пред първата инстанция и разгледал оплакванията й във въззивната жалба и допълнението към нея във връзка с поделяемостта на делбения имот. Съобразно заключенията, депозирани пред двете инстанции, приел, че както дворното място, така и жилищната сграда са неподеляеми, поради което и с оглед оттеглената от ищеца претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на имота в негов дял, намерил, че делбата следва да се извърши при приложение императивната разпоредба на чл. 348 ГПК, като бъде изнесен на публична продан. За меродавна оценка, предвид определянето на държавната такса, съдът приел пазарната цена, дадена в заключението пред първоинстанционния съд, в размер на 106 414 лева.
По тези съображения въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение, с което делбата е извършена чрез изнасяне на имота на публична продан.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и иска допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. когато въззивният съд е констатирал в особеното исково производство за съдебна делба нарушено право на страната да участва в производството пред първата инстанция поради непризоваването й по надлежния, установен от ГПК и КМЧП ред, следва ли да повтори в производството пред себе си след надлежното призоваване и участието на страната всички процесуални действия по допускане и извършване на делбата; 2. следва ли този порок да води до отмяна на първоинстанционните решения по двете фази и ново извършване на всички процесуални действия с участието на страната, която не е участвала в първоинстанционното производство и този факт е надлежно установен; 3. нарушеното право на страната да участва в производството следва ли да бъде приравнено на неучастие на тази страна в производството.
С т. 17 на ТР № 1/04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС се прие, че когато първоинстанционното решение е постановено без участие на необходим другар, когато главната страна ищец или ответник е лишена от участие пред първата инстанция поради непризоваване, при призоваване в нарушение на реда, предвиден в чл. 41 – 52 ГПК /отм./, както и в други случаи, посочени в тълкувателния акт, е налице порок, обосноваващ обжалването на постановеното първоинстанционно решение като неправилно. За тази категория порочни решения не е предвидено връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Необходимият другар следва да се конституира пред въззивния съд, като спрямо него и лишената от участие поради непризоваването й страна следва да се повторят процесуалните действия, извършени от първата инстанция без тяхното участие и след това въззивният съд следва да разгледа и реши делото по същество.
Действащият ГПК, в сила от 01.03.2008 г., също не съдържа хипотези, при които делото се връща на първата инстанция след отмяна на неправилното решение. До връщане на делото на първоинстанционния съд ще се стигне в хипотезите на нищожно или недопустимо решение. В правната теория се приема, че след положителна преценка за валидността и допустимостта на първоинстанционното решение въззивният съд следва да осъществи решаващата си дейност по същество, без да връща делото за ново разглеждане на първата инстанция. По повод създадена противоречива практика по въпроса: актуални ли са постановките на т. 17 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./, с т. 6 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че в частта относно задължителното другарство тези постановки не са актуални при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ Тълкувателният акт от 04.01.2001 г., обаче не е изгубил сила и продължава да бъде актуален при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ в случаите, когато страната е била лишена от участие в производството. Задължение на въззивния съд в такъв случай е да повтори съдопроизводствените действия вече с участието на надлежно призованата страна.
По посочения начин е процедирал и въззивният съд в обжалваното решение, като в подготвителното заседание е допуснал поисканите от въззивницата нови доказателства, а след като ги е събрал, е осъществил решаващата си дейност по същество по извършването на делбата. Наличието на съдебна практика и съответствието на обжалваното решение с нея изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По искането за проверка на решението по първата фаза на делбата следва да се посочи, че това решение е влязло в сила и не е предмет на настоящото касационно производство. Ето защо по първите два въпроса, поставени от ответницата по иска за делба, касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Последният въпрос е поставен във връзка с приложението на чл. 75, ал. 2 ЗНсл, според който когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. И по този въпрос основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. Разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване, а според съдебната практика тя намира приложение само когато сънаследник не е бил конституиран като страна в делбеното производство, но не и при нарушаване на правилата по неговото призоваване.
Освен изложеното следва да се посочи и това, че и по трите въпроса основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК само е посочено в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, но не е мотивирано съгласно разясненията, дадени в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касация не е сторил разноски за касационното производство и не е поискал присъждането на такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 367/28.11.2018 г. по в. гр. д. № 1324/2018 г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: