О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 534
гр. София, 9.10. 2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври, през две хиляди и девета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч.гр.д. № 521 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение на Софийски градски съд № 669/20.10.2008 г. по ч.гр.д. № 4090/2008 г., е потвърдено определението от 15.08.2008 г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 16591/2006 г., с което на основание чл. 195, ал. 2 ГПК/отм./ е отменено конституирането по реда на чл. 117, ал. 1 ГПК/отм./ на А. Б. П. като ответник по делото и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения от жалбоподателя ищец И. И. Г. от гр. С. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Недоволен от определението на СГС е жалбоподателят И. И. Г., който чрез пълномощника си адв. В от АК-София, го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззивният съд с разпореждане от 16.04.2009 г. е уведомил жалбоподателя в седмичен срок да отстрани недостатъците на частната си жалба във връзка с дадените указания от ВКС с разпореждане № 159 от 15.04.2009 г. на Председателя на ІІІ г.о., а именно да посочи касационните основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка адв. Г е депозирала на 03.09.2009 г. изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане на частно касационно обжалване на въззивното определение по смисъла на чл. 274, ал. 3, вр. с 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В представеното изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, не е посочено кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3. В изложението е посочено единствено, че обжалваното въззивно определение е постановено в нарушение на закона и в противоречие с практиката на съдилищата и в тази връзка са приложени решение № 402/14.04.1995 г. по гр.д. № 1745/1994 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 70/12.02.1996 г. по гр.д. № 4068/1995 г., на ВКС, ІV, г.о., решение № 748/05.11.1996 г. по гр.д. № 503/1996 г. на ВКС, 5-членен състав и решение № 216/02.05.1996 г. по гр.д. № 1355/1996 г. на ВКС, ІV г.о.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане до касационно производство.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че като е прекратил производството по делото като недопустимо, поради липса на ответна страна в процеса – преди подаване на исковата молба посоченият ответник А. А. П. е бил починал, т.е. не е налице страна за възникване на процесуалното правоотношение, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно определение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касаторът не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – т. 1, т. 2 и т. 3. Следователно към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, т. 2 и т. 3. В представеното изложение е посочено, че съдът не е изпълнил задължението си служебно да следи за правилното конституиране на страните по спора при наличие на наследствено правоприемство, което може да се квалифицира само като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3, вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК, но не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, ГПК – основание за допускане до разглеждане на частната касационна жалба. Дори да се приеме, че това е същественият процесуален въпрос, следва да се отбележи, че той е разрешен от въззивния съд в обжалването определение и е от съществено значение за делото, но същият не е решен в противоречие с практиката на ВКС и по него няма противоречива практика на съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Представените съдебни актове, посочени по-горе, не обосновават твърдението, че обжалваното въззивно определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, както и че е налице противоречива съдебна практика по посочения по-горе съществен процесуален въпрос.
Не е налице и основание за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешен от въззивния съд съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Както се изложи, жалбоподателят не е посочил разрешен от въззивния съд съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго и т.н., какъвто не е настоящия случай. По въпросите на наследственото правоприемство е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, което се обосновава и с посочените от касатора решения на ВКС, описани по-горе.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на определение на Софийски градски съд № 669/20.10.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 4090/2008 г., с което е потвърдено определението от 15.08.2008 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 16591/2006 г., с което на основание чл. 195, ал. 2 ГПК/отм./ е отменено конституирането по реда на чл. 117, ал. 1 ГПК/отм./ на А. Б. П. като ответник по делото и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения от жалбоподателя ищец И. И. Г. от гр. С. иск, с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :