О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
София 27.06.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 963/2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. В. П., [населено място], област Плевен, подадена чрез пълномощника му адвокат Е. М., против въззивно решение №483 от 07.12.2018 г. по в. гр. дело №664/2018 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено решение № 108/18.07.2018 г. по гр.д. № 640/2017 г. на Никополския районен съд и е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Л. П. на майката Г. Ц. П., [населено място]. Определено е местоживеенето на детето при майката. Определен е режим на лични контакти на детето с нейния баща, както следва: всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, за времето от 18.30 часа в петъчния ден до 18.30 часа в неделя с преспиване в дома на бащата, както и един месец през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката; всяка четна година на Коледните празници от 10.00 часа на 24 декември до 18.30 часа на 26 декември; всяка нечетна година на Новогодишните празници от 10.00 часа на първия празничен ден до 18.30 часа на последния празничен ден; всяка четна година на Великденските празници – Велики петък, Велика събота и Великден – неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването им от 10.00 часа на първия празничен ден до 18.30 часа на последния празничен ден; всяка нечетна година на рождените дни на детето – 27.09. от 10.00 часа до 18.30 часа, както и всяка година на рождените дни на бащата – 19.04. от 10.00 часа до 18.30 часа, като бащата взема детето от местоживеенето му и го връща пак там. Осъден е бащата на детето да заплаща на детето чрез неговата майка и законен предстватил месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от влизане в сила на настоящето решение, до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Ответницата по касационната жалба Г. Ц. П., [населено място], оспорва жалбата.
Въззивният съд е приел, че в §1, т.5 от ДР на ЗЗД е посочено, че „най – добър интерес на детето“ е преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. Указанията в ППВС № 1/74 г. запазват силата си и при действието на СК от 2009 г.Част от критериите, от които се ръководи съдът при решаване на спора за упражняване на родителските права, са вече и нормативно закрепени в разпоредбата на чл.59, ал.4 СК: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Изброяването е примерно, а не изчерпателно, като съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в тях обстоятелства. При спор относно упражняването на родителските права значение имат не отделните обстоятелства по случая, а тяхната съвкупност и цялост. Съдът следва да съобрази всички факти по делото, имащи значение към тези критерии, като от най – съществено значение е интересът на детето.То има интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който е по – способен да полага адекватни грижи не само за бита и материалните условия на живот, но и за неговото добро възпитание, създаване на трудови навици и изграждането му като зряла личност. Това естествено не може да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с другия родител. Малолетното дете Д. се развива правилно психически и физически, не е боледувало от сериозни заболявания и няма отклонения в емоционалното и психо – социалното развитие. След раздялата на родителите през есента на 2017 г. детето е отглеждано в дома, където е израснало в [населено място], като непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му са полагани от бащата с помощта на бабата по бащина линия. Детето е отглеждано по начин, даващ му възможност да не прекъсва контактите с майката, като за тази цел бащата е закупил телефон, за да могат да поддържат ежедневна връзка, липсва синдром на родителско отчуждение, двамата родители следва да способстват за емоционалното му и личностно израстване, преодолявайки влошените си лични отношения. И двамата родители разполагат с родителски капацитет, добри жилищни условия, материални възможности и подкрепяща среда за отглеждането на детето. Детето поддържа силна емоционалната връзка и с двамата родители. Макар и в конфликтни отношения, родителите осигуряват възможност на детето да общува и с двамата, без да е налице родителско отчуждение. Майката е установила фактическо съжителство с друг мъж, от която връзка имат и родено дете, но това не се отразява на възможността да се грижи и за малолетната Д., тъй като тя е родителят, който от раждането на детето е полагал непосредствените грижи за него. С оглед на ниската му възраст – седем години, ученичка в първи клас, детето продължава да се нуждае от непосредствени майчини грижи, общуване и внимание на майка си, която има подкрепата и на съжителстващия с нея мъж. Съобразявайки както твърденията на страните, така и всички събрани по делото доказателства е направен извод, че майката на детето е по – пригодният от двамата родители за упражняване на родителските права върху него. До раздялата на страните майката на детето непосредствено е полагала грижи за неговото отглеждане и възпитание. Между малолетното дете и неговата майка съществува силна емоционална връзка. От изготвените социални доклади от ДСП – Плевен, както и от разпитаните по делото свидетели в тази насока, чиито показанията следва да се кредитират като обективни, тъй като същите имат непосредствени впечатления, се установява, че в жилището в дома на майката и съжителстващия с нея мъж са осигурени необходимите условия за нормалното развитие и отглеждане на малолетното дете Д.. Майката притежава нужния родителски капацитет, както и специалност „Предучилищна и начална педагогика“. Ето защо на нея следва да бъде предоставено упражняването на родителските права.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е изложил по правни въпроси относно това длъжен ли е съдът да прецени всички обстоятелства, които са в интерес на детето, при предоставянето на родителските права на един от родителите; как и въз основа на какви доказателства се прави извод за наличие на родителско отчуждение; трябва ли всестранно да се изследва въпросът за това, че майката съжителства с нов мъж и отношението на детето към последния. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Посочени са ПП на ВС №1/12.11.1974 г. и решения на на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №483 от 07.12.2018 г. по в. гр. дело №664/2018 г. на Плевенския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси са обусловили крайното решение, но те не са решени в противоречие със сочената практика на ВКС, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея предоставянето на родителските права на един от родителите, както и мерките, с които се уреждат личните отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, следва да благоприятстват съществуването на нормални отношения на детето с двамата родители. В интерес на детето е да му се осигури колкото е възможно по-широк контакт и с родителя, който не упражнява родителските права всекидневно, освен ако поведението на последния не е във вреда на детето. В случая са съобразени разясненията, дадени с ППВС № 1/1974 г., според които предоставянето на упражняването на родителските права трябва да е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 720 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №483 от 07.12.2018 г. по в. гр. дело №664/2018 г. на Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА Л. В. П., [населено място], област Плевен, да заплати на Г. Ц. П., [населено място], 720 лв. деловодни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.