О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
гр.София, 28.11.2008г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1882 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по пар.2, ал.14 ПР на ГПК/нов/.
Обжалвано е определение от 08.07.2008г. по гр.д. №2301/2008г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба на М. А. М. срещу определение от 29.01.2008г. по гр.д. №1928/2008г. на Софийски районен съд за отказ да бъде спряно изпълнително производство на основание чл.250 ГПК/отм./. Жалбоподателят – М. А. М. моли да се отмени обжалваното определение като неправилно.
Ответникът “Т”А. поддържа, че жалбата е неоснователна и моли определението да се потвърди.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., , приема за установено следното:
Касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
Частната касационна жалба действително е подадена на 23.07.2008г., т.е. след 01.03.2008г., но разглеждането й следва да се извърши по реда на пар.2, ал.14 /Дв.в. бр.50/2008г./ ГПК/нов/, т.е. по реда на отменения ГПК- чл.218а, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Именно по този ред разглеждането на частната жалба от настоящата инстанция е недопустимо.
С определение от 08.07.2008г. по гр.д. №2301/2008г. на Софийски градски съд е оставена без уважение частна жалба на М. А. М. срещу определение от 29.01.2008г. по гр.д. №1928/2008г. на Софийски районен съд за отказ да бъде спряно изпълнително производство на основание чл.250 ГПК/отм/. Първоинстанционното определение е постановено по молба за спиране на изпълнителното производството на основание чл.250 ГПК/отм./, подадена на 14.01.2008г., т.е. постъпила е в съда преди 01.03.2008г. Постановеното от въззивния съд определение е от категорията на съдебните актове, посочени в разпоредбата на чл.213, б.”б” ГПК/отм/, които подлежат на двуинстанционен съдебен контрол и с произнасяне на въззивния съд е изчерпана възможността за инстанционен контрол над същото. Касационният съд се произнася по жалби срещу такива определения само когато са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е конкретния случай. Определението не попада и в кръга на посочените в чл.213, б.”а” ГПК/отм./, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Ето защо определението на въззивния съд, с което е отхвърлена молбата за спиране на изпълнението на основание чл.250 ГПК/отм./ не подлежи на обжалване с частна касационна жалба по реда на чл.218а, ал.1, б.”в” ГПК/отм./, в какъвто смисъл са и разясненията дадени в ТР№1/17.07.2001г. на ВКС.
С оглед изложените съображения настоящата инстанция намира, че частната жалба следва да се остави без разглеждане, без да се обсъждат по същество направените в нея оплаквания.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на М. А. М. срещу определение от 08.07.2008г. по гр.д. №2301/2008г. на Софийски градски съд.
Определението може да се обжалва в седмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: