О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
София, 29.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 14.06. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1112/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т. 3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от адвокат Д. Г., в качеството му на синдик на [фирма]/н/ , с вх.№ 3895/29.09.2011 г. на Великотърновския апелативен съд срещу решение №240 от 25.07.2011 г. по в.т.д.№129/2011 г. на Великотърновския апелативен съд, ГК, с което е потвърдено решение №63 от 11.032.2011 г. по т.д.№311/2010 г. на Русенския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от настоящия касатор срещу [фирма]/н/, С. И. и Н. И. А. иск с правно основание чл.647, т.7 ТЗ за обявяване за относително недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на едноличния търговец на извършената продажба с нот.акт №120 от 13.04.2007 г., том №8, рег.№3327, нот.д.№415/2007 год. на нотариус Д. Д., с район на действие РС [населено място], вписан по д №232 в регистъра на нотариалната камера. С него Е. А., лично и в качеството си на [фирма] , и съпругът й Н. А. са продали на дъщеря си –втората ответница С. И. дворно място, съставляващо УПИ ХІV-1320 в кв.58 по регулационния план на [населено място] могили, ведно с построения в имота склад за сумата 10 000 евро. Сделката е извършена в двугодишния подозрителен период преди откриване на производството по несъстоятелността за едноличния търговец с Решение №111/19.02.2009 г. по т.д.№165/2008 г. Средствата от продажбата са послужили за погасяване задължението на физическото лице Е. Ю. в размер на 24 100 лв. към [фирма] по сключения договор за потребителски кредит, което задължение е обезпечено с договорна ипотека върху процесния имот, сключена от ЕТ [фирма] /вж.преводно нареждане на С. И. за сумата 24 180 лв. за „пълно разплащане и заличаване на ипотека”/. По същия начин е погасено и задължението [фирма] към ТБ [фирма] в размер на 2 906.55 лв./вж. преводно нареждане на С. И. за сумата 2 916.55 лв./. Въззивният съд е възприел изводите на Русенския окръжен съд, че липсва елементът увреждане от фактическия състав на чл.647, т.7 ТЗ, защото физическото лице и търговското предприятие на едноличния търговец представляват една икономическа общност, поради което кредиторите на несъстоятелния ЕТ и кредиторът [фирма] на физическото лице са в равнопоставено положение. Евентуално предявеното вземане от [фирма] би подлежало на привилегировано изплащане по чл.722, ал.1,т.1 ТЗ, като вземане от първи ред, обезпечено с ипотека.
Касаторът- синдик твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон-чл.722, ал.1 ТЗ, защото неправилно е прието, че кредиторите на несъстоятелния ЕТ са в равнопоставено положение с ипотекарния кредитор [фирма] на физическото лице. Подържа и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-не са обсъдени в цялост събраните по делото доказателства, както и доводите на касатора, че с погасяването със средства от продажбата на задължението на ЕТ”Х.-Елмине Ю. към хирографарния кредитор [фирма], са увредени интересите на останалите кредитори. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като поставя следните правни въпроси:1.”Отговаря ли ЕТ с имуществото си за задълженията на физическото лице?”, 2. „Кредитор на физическо лице, обезпечен с ипотека върху имуществото на ЕТ, участва ли в производството по несъстоятелността и ще получи ли предпочтително удовлетворение по реда на чл.722, ал.1,ТЗ? и 3.”Плащането на необезпечен кредитор в подозрителния период уврежда ли интересите на останалите необезпечени кредитори?”.
Ответникът С. И. и [фирма] оспорват основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Поставените въпроси не представляват общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК, защото не са обусловили правните изводи на съда. Действително, че двете съдебни инстанции са приели, че имуществото на ЕТ служи за удовлетворяване и на задълженията на физическото лице, но липсата на увреждане на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ е обоснована и с обстоятелството, че със средствата от продажбата е погасено задължението към ипотекарния кредитор [фирма], което ако е било предявено, е щяло да се изплати като вземане от първи ред по чл.722, ал.1,т.1 ТЗ.
Вторият поставен въпрос, също не е обусловил правните изводи на съда за липса на увреждане на кредиторите на несъстоятелността на едноличния търговец. Въпросът дали ипотекарният кредитор [фирма] ще участва в производството по несъстоятелността на едноличния търговец цели разрешаването на бъдещ спор, който би се развил в производството по предявяване на вземанията, р.п. по приемането им, уредено в глава 43 от ТЗ, но не и за производството по чл.647 ТЗ. Тези разпоредби регулират отношенията между кредиторите на несъстоятелността, а правото на участие на ипотекарния кредитор в производството по несъстоятелността и правото му на предпочтително удовлетворение зависи от обстоятелството доколко банката е предявила вземането си в производството по несъстоятелността на едноличния търговец, каквито данни по делото няма.
Третият въпрос е относим към довода за необсъждане на направените от ответника възражения, което представлява основание за твърдяната неправилност на обжалваното решение, но не може да представлява същевременно основание за достъп до касация.
Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, защото касаторът въобще не е мотивирал в какво се изразява значението на разрешаването на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото/вж.т.4 на ТР1-2010-ОСГКТК/
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №240 от 25.07.2011 г. по в.т.д.№129/2011 г. на Великотърновския апелативен съд, ГК, с което е потвърдено решение №63 от 11.03.2011 г. по т.д.№311/2010 г. на Русенския окръжен съд
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: