О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
София, 06.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 03 ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3540 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Н. С. и М. Н. Д. против решение № 439 от 11.03.2015г. по гр.д.№ 3708/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 95 от 03.10.2014г. по гр.д.№ 178/2012г. на Пловдивски окръжен съд. С последното е отхвърлен иска за делба, предявен от тях против Д. Н. Х. по отношение на дворно място с площ 690 кв.м., съставляващо УПИ ХVІІ-915 от кв. 63 по плана на [населено място], кв. Д., [улица] ведно с намиращите се в него жилищна сграда със застроена площ 78 кв.м., стопанска постройка на 30 кв.м. и паянтова сграда с площ 15 кв.м.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението поради това, че въззивният съд се е произнесъл свръх петитум, като е включил и паянтовата сграда и увеличената площ на стопанската постройка и за неправилност, поради противоречие с материалния закон, тъй като съдът не е изследвал произхода на средствата, за които ответницата е твърдяла, че са вложени в придобиване на делбения имот и поради това за необоснованост на извода, че е доказана пълна трансформация на извънсемейни средства при придоибването му.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани следните въпроси: 1.следва ли изводът на съда за наличие, или липса на пълна трансформация да бъде направен само след пълно изследване произхода на вложените извънсемейни средства; 2. ако има вложени извънсемейни средства, следва ли да се определи какъв е техния паричен еквиваленст спрямо стойността на придобития по време на брака недвижим имот. По тези въпроси се твърди противоречие с Р № 347 /15.10.2012г. по гр.д.№ 1071 / 2011г.
Ответникът по касация оспорва жалбата и допускането до касация, тъй като възивното решение е съобразено със закона, доказателствата и съдебната практика, включително и с цитираното от касаторите решение.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното:
Ищците Т. Н. С. и М. Н. Д. /сега касатори/ са наследници на Н. Д. С., починал на 25.12.2001г. – негови деца от първи брак, а ответницата Д. Н. Х. е наследник на С. К. С., починала на 26.07.2010 г. – дъщеря от първия й брак. Между двамата наследодатели е сключен граждански брак на 04.11.1973г., който и за двамата е втори и е прекратен със смъртта на съпруга на основание чл. 94, т.1 СК от 1985г. Обстоятелството, че бракоразводния процес е продължил до 12.06.2002г. е без значение съгласно чл. 102 СК, тъй като е установено, че вина за разстройството на брака са имали и двамата съпрузи, поради което иска е уважен, но след прекратяване на брака със смъртта на съпруга. По време на брака с н.а. № 5,т. І /05.01.1978г. по реда на глава ІІ от З. на името на съпругата е купено дворно место от 690 кв.м., жилищна сграда и стопанска постройка за сумата 6500 лв., преведена от съпругата с квитанция по банков път. На 20 01.1978г. е направена нотариална заверка на подписа на наследодателя Н. Д. С. върху декларация от него, че при покупката на имота по същия нот. акт от съпругата му не е участвал с каквито и да било средства и няма какъвто и да е дял от това недвижимо имущество, което съпругата му е закупила за сумата 6500 лв. Изрично е декларирал, че съпругата му има тази сума от продажбата на свой имот на ул. Т. в [населено място] със спестени средства от нея от преди брака от суми получени от дъщеря й – 1000 лв. и от брат и 600 лв. Представен е н.а. № 71,т. 1 от 26.V.1972г., с който първия й съпруг е продал дворно место с къща в [населено място] на ул. Т.” за сумата 3000 лв. Първия брак е прекратен с влязло в сила решение на 28.05.1973 г., видно от отметката в акта за женитба /л. 115 от делото на РС- Първомай. Показанията на свидетелката Т. установяват, че калеко й купил къщата с двора на [улица]от С. и К.. /Имота е продаден една година преди влизане в сила на решението за прекратяване на първия брак на наследодателката с Н. С. Н./. Свидетелката Ч. – съпруга на брата на наследодателката установява както дадените от съпруга й средства – 600 лв. на сестра му, така и изявленията на наследодателя на ищците съответстващи за изложеното в дадената от него нотариално заверена декларация непосредствено след покупката. По делото е представен акт за узаконяване № 2 27.06.1988г., от който е видно, че през 1978г. С. К. С. е пристроила и преустроила стопанска постройка във второстепенна постройка без проект и строително разрешение.
При тези доказателства, въззивния съд е приел, че е доказано и основателно възражението на ответницата за пълна трансформация на лични средства при възмездното придобиване на делбения имот през времетраенето на втория брак на наследодателите на страните, тъй като придобивната стойност от 6500 лв. е изплатена с извънсемейни средства. За този извод се е позовал както на декларацията на наследодателя, ценена като частен документ с достоверна дата, чиято автентичност е доказана с нотариалната заверка, така и на свидетелските показания, които не се опровергават, а напротив, подкрепят се от писмените доказателства. Възивният съд е посочил, че дори по време на брака да е извършено пристрояване и преустройване, това не е довело до придобиване на вещни права от съпруга, тъй като присъединеното следва собствеността на имота.
Твърдението за произнасяне свърх петитум не обосновава допускане до касация поради вероятна недопустимост на въззивното решение. С въззивното решение, съдът е посочил действителната площ на постройките в имота – жилищна сграда, стопанска постройка, която е узаконена като второстепенна постройка и паянтова сграда с площ 15 кв.м. Последните две сгради нямат самостоятелно значение. Те са обслужващи към жилищната сграда. Дори да са преустроени или пристроени към жилищната сграда, те не стават съпружеска общност ако жилищната сграда и дворното место не са съпружеска общност, тъй като следват собствеността на основната жилищна сграда, която обслужват. Принадлежността към обект следва собствеността на основния обект. Ако в место индивидуална собственост на единия съпруг е построена второстепенна сграда – летни кухни, складове и т.н., или пристройка към сграда – индивидуална собственост на основание чл. 92 ЗС, респективно 97 ЗС те запазват статута си на лична собственост – ТР № 44/18.05.1971г. на ОСГК на ВС. /виж глава ІІ, Раздел VІ и VІІ от ЗУТ – сгради на основното застрояване и сгради на допълващо застрояване./ Като са поискали делба на дворното место, жилищната сграда и стопанската постройка, това включва и обслужващата паянтова сграда на 15 кв.м., чиято самостоятелна делба е недопустима като част от имот.
Поставените правни въпроси са относими към предмета на спора. Но въззивния съд не е процедирал в противоречие с цитираното от касаторите Р № 347 /15.10.2012г. по гр.д.№ 1071 / 2011г. Със същото решение е прието, че извод за наличие, или липса на пълна трансформация съдът може да направи само след пълно изследване произхода на вложените извънсемейни средства и ако има вложени извънсемейни средства, следва да се определи какъв е техния паричен еквиваленст спрямо стойността на придобития по време на брака недвижим имот. Както вече се посочи, съдът е определил придобивната стойност на процесния недвижим имот – 6500 лв. Без значение е последващото преустройване и пристрояване в имота след придобиване на собствеността върху него, което не е довело до възникване на нови самостоятелни обекти на правото на собственост, тъй като влагането на средства в тях дори да са семейни не води до промяна в собствеността. За произхода на сумата 6500, съставляваща придобивната стойност е установено, че в периода на предходния развод, наследодателката на ответницата заедно с първия си съпруг са продали недвижим имот за сумата 3 000 лв. Вторият съпруг е декларирал изрично, с декларация с достоверна дата към момента на придобиване на делбения имот, че средствата за придобиването са извън семейни на съпругата от преди брака и произхода на останалите суми. Тези изявления на наследодателя на касаторите и потвърждаващите ги писмени и гласни доказателства не са опровергани и са достатъчни, за да докажат пълна трансформация на извънсемейни средства на съпругата в придобиване на делбения имот. Презумпцията на чл. 19, ал.3 СК от 1985г. /отм/ за съвместен пренос е оборима. Трансформацията на лични средства при придобиването на недвижим имот възмездно по време на брака изключва приноса на другия съпруг в придобиването на този имот, поради което е изключено и действието на презумпцията.
По изложените съображения, тъй като въззивното решение не е недопустимо и не противоречи на представеното от касатора решение, не е обосновано наведеното основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ Д. касационно обжалване на въззивно решение № 439 от 11.03.2015г. по гр.д.№ 3708/2014г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Т. Н. С. и М. Н. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: