О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1104
София, 08.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 445 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. П. Г. против решение № 278 от 02.11.2009г. по гр.д.№ 610/2009г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 207 от 16.05.2009г. по гр.д.№ 3057/2008г. на РС – Перник. С последното е допусната делба на парцел ХІ в кв. 35 по регулационния план на[населено място], [община] с площ 925 кв.м. между Б. С. А., Д. П. Р., Я. П. Г., И. П. Д. и П. В. И. при квоти по 1/5 ид.ч. за всеки от тях.
В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост на постановеното решение, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като не е направено искане за установяване правата на съсобствениците, а съдът е изследвал дали касаторката е била собственик на целия имот и дали е могла да го прехвърли на не съсобственик, въпреки, че е намерено за неоснователно възражението по чл. 76 от ЗН. Навежда се и довод за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 79 от ЗС, тъй като съдът е преценил, че касаторката не се легитимира като собственик по давност, въпреки, че ищците – нейни сестри са се отказали от получаване на паричното обезщетение при отчуждаване на имота, а след отмяната на отчуждаването само тя го ползвала.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса може ли съдът да се произнесе по възражение по чл. 76 от ЗН и въпреки, че го намери неоснователно, да преценява дали прехвърлителя е собственик. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК – противоречие с ТР № 1/19.05.2004г. на ОСГК на ВКС. Поставен е и въпроса за възможността да се придобие по давност недвижим имот, за който сънаследниците преди реституцията му са се отказали от получаване на обезщетението в полза на този от тях, който след реституцията се позовава на придобивна давност. По този въпрос не се сочи съдебна практика, поради което съдът приема, че явно касатора се позовава на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК..
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като първият въпрос е некоректно поставен, защото ищците са оспорили нот. акт, издаден по обстоятелствена проверка и са претендирали допускане до делба при квотите по наследство. По втория въпрос считат, че не е налице наведеното основание, тъй като решения от въззивния съд въпрос е ясен и няма нужда от тълкуване.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови това решение, въззивният съд е констатирал следното: С н.а. № 125,т.ІІ от 1956г. П. М. Р. е признат за собственик на дворно место с площ 1,5 дка, от което е образуван сега парцел ХІ от кв. 35 по плана на[населено място]. Той е починал на 05.03.1976г., а съпругата му С. П. Р. е починала на 04.04.1990г. и двамата са оставили за свои наследници пет дъщери: М. П. А., починала в хода на процеса, заместена от сина си Б. С. А., Д. П. Р., Я. П. Г., И. П. Д. и касаторката В. П. Г.. Имота е бил предмет на отчуждително производство през 1986г., което не е завършено. В хода на същото преживялата съпруга и останалите дъщери са се съгласили полагащото се обезщетение да се изплати на касаторката В.. През 1994г. е постановено, че имота не е отчужден, а обезщетението изобщо не е било изплатено от общината. С н.а. № 30,т.І от 15.02.2006г. касаторката В. Г. е призната за собственик на процесния имот по давност, а с н.а. № 31,т.І/2006г. от същия ден имота е продаден на В. И. В.. Той и съпругата му А. М. В. продават имота на ответника П. В. И. с н.а. № 37,т.ІІ от 17.04.2006г.
В първото по делото с.з. на 01.10.2008г. пълномощника на ищците изрично е оспорил констатациите на нотариуса в нот. акт № 30,т.І от 15.02.2006г., издаден по обстоятелствена проверка и е направил възражение по чл. 76 от ЗН. Въззивният съд е обсъдил и двете възражения, като е приел, че възражението по чл. 76 от ЗН е неоснователно, тъй като продадения имот е единствен, останал в наследство от П. Ръсин, а констатациите на нотариуса за изтекла придобивна давност в полза на В. Г. са преценени като необосновани и неправилни, тъй като се установило, че имота не е бил стопанисван само от нея и защото тя не е демонстрирала, че счита имота за свой, отблъсквайки владението на сънаследниците си. Прехвърлянето на правата за обезщетение е преценено само като облигационни отношения не съставляващи предаване на владението след прекратяване на отчуждителното производство през 1994г.
Първият въпрос, касаещ допустимостта на решението “може ли съдът да се произнесе по възражение по чл. 76 от ЗН и въпреки, че го намери неоснователно, да преценява дали прехвърлителя е собственик” е относим към предмета на спора, защото касае надлежното упражняване на права. Разрешението, дадено от въззивния съд обаче не противоречи на ТР № 1/2004г. В съответствие с приетото в него, съдът е преценил възражението по чл. 76 от ЗН за неоснователно. Това ТР не касае въпроса за оспорване на нот. акт, издаден по обстоятелствена проверка. Такова оспорване в първото съдебно заседание е направено от ищците и затова съдът не се е произнесъл плюс петитум като е обсъждал дали ответницата е придобила имота по давност. Следователно по първия въпрос не следва да се допуска касационен контрол, тъй като решението не противоречи на задължителна практика на ВКС. Напротив последователна е съдебната практика, че в производството по съдебна делба съдът е длъжен да установи действителните права на съсобствениците и предвид заявеното оспорване на нот. акт по обстоятелствена проверка съдът е ревизирал изводите на нотариуса относно това дали ответницата В. Г. е била собственик по давност на имота.
Вторият въпрос за възможността да се придобие по давност недвижим имот, за който сънаследниците преди реституцията му са се отказали от получаване на обезщетението в полза на този от тях, който след реституцията се позовава на придобивна давност е пряко свързан с предмета на спора и отговора му обуславя крайния извод. По този въпрос не се сочи съдебна практика, поради което съдът приема, че явно касатора се позовава на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, но то не е налице, тъй като съдебната практика е последователна относно това, че сънаследника, за да придобие по давност идеалните части на останалите наследници следва да промени установеното държане във владение, като доведе до знанието им това ./ Решение № 70/03.11.1980 на ОСГК на ВС./ В съответствие с доказателствата, съдът е приел, че това не се установява и тази преценка е конкретна по всяко дело. За да е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, следва правна норма, или правен институт да е уреден с непълни, или неясни правни норми, които се нуждаят от тълкуване. И. на придобивната давност се прилага непрекъснато от съдилищата и по него има установена трайна практика, включително и задължителна, изясняваща законовите норми, които уреждат института. Не се налага коригиране на тази практика. Затова не е налице наведеното основание по втория въпрос.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 278 от 02.11.2009г. по гр.д.№ 610/2009г. на П. окръжен съд по касационна жалба, подадена от В. П. Г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ