О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
гр. София, 01.02.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 929 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 26.07.2012 год. по гр. д. № 438/2012 год. Благоевградският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 20.04.2012 год. по гр. д. № 849/2011 год. на Благоевградския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Н. М. С., Г. Н. С. и М. Н. С. против Г. Д. С., П. Д. С. и Й. К. Т. иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено между страните, че ищците са собственици на помощно стопанство – свинарник и битова сграда със застроена площ 410 кв м. с прилежащ терен с площ 1 800 кв. м., разположени в поземлен имот с идентификатор * масив 322 по плана на новообразуваните имоти, целият с площ 3 787 кв. м., находящ се в [населено място], м. на р. Б., с трайно предназначение – земеделска и начин на трайно ползване – земеделски труд и отдих, както и че е допусната непълнота в кадастралната основа поради незаснемането на този имот като самостоятелен такъв.
Със същото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е признато за установено по отношение на Н. М. С., Г. Н. С. и М. Н. С., че Г. Д. С., П. Д. С. и Й. К. Т. са собственици на поземлен имот с идентификатор *, масив 322 по плана на новообразуваните имоти и по кадастралната карта на [населено място], с площ 3 787 кв. м., като ги е осъдил да им предадат владението върху частта 1800/3787 ид. ч., намираща се в средата му, оградена с плътна ограда от огъната ламарина, при описаните в решението граници.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от първоначалните ищци /ответници по насрещния ревандикационен иск/ Н. С., Г. С. и М. С., чрез пълномощника им адв. Ек. И., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В частта по иска по чл. 108 ЗС поддържат решението да е недопустимо поради липса на индивидуализация на спорния имот.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Формулирани са въпроси относно допустимостта на иска по чл. 108 ЗС с предмет идеална част от спорния имот, без индивидуализирането й с граници като реална част от него, относно предпоставките за възстановяване на имота по ЗСПЗЗ, при липса на земеделски характер на същия, при наличие на застрояване, както и при положение, че ищците са собственици на построените в имота сгради, обуславящо характера на терена като обслужващ ги.
Първоначалните ответници по иска, ищци по насрещния иск по чл. 108 ЗС – Г. С., П. С. и Й. Т., чрез адв. Й. С., поддържат недопустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК с оглед цената на ревандикационния иск под 5 000 лв. Евентуално оспорват жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отхвърли първоначално предявения иск за установяване, че към момента на заснемане на кадастралната основа е допусната непълнота, като не е заснет като отделен имот собствения на ищците такъв, представляващ помощно стопанство – свинарник и битова сграда, с прилежащ терен от 1 800 кв. м., въззивният съд приел, че ищците по този иск не са установили да са придобили правото на собственост на спорния имот към момента на одобряването на плана на новообразуваните имоти през 2006 год. на поддържаните основания – покупко-продажба, придобивна давност и наследяване. Договорът за покупко-продажбата на сградите с [фирма] е нищожен, тъй като не е спазена необходимата нотариална форма – дружеството не е отговаряло на предпоставката по пар. 1 ДР на ЗППДОбП /отм./ да е с над 50% участие на държавата в капитала му, за да се приложи облекчената писмена форма за продажба по Наредбата за търговете, по който ред е продаден имот – свинарник и битови сгради. Земята не е била предмет на договора, поради което и при липса на данни за собствеността на земята в лицето на търговското дружество, съдът е направил извод, че тя е била държавна собственост, подлежаща на възстановяване по ЗСПЗЗ. Давност върху такава земя може да тече от завършване на процедурата по възстановяването на имота, което в случая е станало на 27.09.2007 год. Оттогава до предяваване на иска не е изминал период от 10 години, поради което и позоваването на този придобивен способ е неоснователно. Не е налице и добросъвестно владение, с оглед липсата на предпоставките на чл. 70 ЗС, нито наследствено правоприемство, поради липсата на придобито от наследодателката на ищците вещно право.
По първоначално предявения иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР касаторите не са обосновали наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което и при липса на изложение към касационната им жалба против въззивното решение в тази му част, предмет на касационното обжалване, последното не може да бъде допуснато.
За да уважи предявения насрещен иск по чл. 108 ЗС, въззивният съд приел, че ищците по него се легитимират като собственици на спорната част от имота, в която се намират ответниците по иска, претендиращи същата да е прилежащ терен към собствените им сгради, като основанието е заповедта на кмета от 27.09.2007 год., на основание пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ и влязъл в сила план на новообразуваните имоти на м. „Р. Б.”. По жалба срещу заповедта е осъществен пряк съдебен контрол в административно производство по жалба на Н. С. /адм. д. № 820/2008 год. на Б./.
Поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му част е това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по формулираните въпроси.
Преди да се произнесе по наличието на основанието за допускане на касацията, настоящият състав намира за основателен доводът на ответниците по касационната жалба за недопустимост на касационното обжалване в тази част, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Видно от приложеното на л. 115 от първоинстанционното производство удостоверение за данъчна оценка на имота, същата е в размер на 791.41 лв., т. е. под предвидения минимален праг за достъп до касационен контрол от 5 000 лв. Решението на въззивния съд в тази му част не подлежи на касационно обжалване, поради което и жалбата в частта по ревандикационния иск следва да се остави без разглеждане, а производството се прекрати.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 279 от 26.07.2012 год. по гр. д. № 438/2012 год. по описа на Благоевградския окръжен съд в частта му по иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, по подадената от Н. М. С., Г. Н. С. и М. Н. С., чрез адвокат Ек. И. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Н. М. С., Г. Н. С. и М. Н. С., чрез адвокат Ек. И., против горното въззивно решение в частта му по ревандикационния иск и ПРЕКРАТЯВА настоящето производство в тази му част.
Това определение може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите, на които се изпрати препис от него.
Осъжда Н. М. С., Г. Н. С. и М. Н. С. да заплатят на Г. Д. С., П. Д. С. и Й. К. Т. направените в настоящето производство разноски в размер на 300 лв. /триста лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: