6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
С., 07,02,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 424 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1349/8.ІІІ.2010 г. на [фирма] със седалище и адрес на управление в[населено място], [община], област Д., подадена против въззивното решение на Д. ОС, ТК, постановено по т. дело № 266/09 г., с което са били отхвърлени исковете на този търговец срещу [фирма]-гр. Д. с правно основание по чл. 76 ЗС по отношение на процесните пет земеделски имота – ниви в землищата на селата В. и Средина, както и по чл. 49 ЗЗД – за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и пропуснати ползи в размер на сумата 8 677.50 лева.
Оплакванията на касатора [фирма] са за постановяване на атакуваното въззивно решение при пороци, обективиращи приложението на всяко от трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който двата негови обективно съединени иска с правно основание по чл. 76 ЗС и съответно по чл. 49 ЗЗД срещу [фирма]-гр. Д. да бъдат уважени. Инвокирани са доводи, че към въззивното решение, в частта му по отхвърления иск с правно основание по чл. 49 ЗЗД, липсват изложени мотиви от страна на решаващия съд.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния му представител по пълномощие, касаторът [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на първата и третата предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение Д. ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос дали развалянето, респ. прекратяването на договор за аренда в земеделието и сключването на нов такъв с друг арендатор, но без последният да е бил надлежно въведен във владение, се отразява върху легитимацията на ищеца по иска с правно основание по чл. 76 ЗС. Съответно процесуалноправният въпрос, във връзка с който се поддържа наличие и на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, бил досежно това дали уважаването на иск по чл. 76 ЗС представлява условие за разглеждане и уважаване на съединен с него иск по чл. 49 ЗЗД – за присъждане на обезщетение за вреди, настъпили от отнемане на държането по скрит начин. В подкрепа на тезата си за наличие на основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваващо приложно поле на касационното обжалване, касаторът [фирма] се позовава на следните решения на отделни състави на ВКС /респ. на ВС до 1996 г./, както следва:
1/ Р. № 1320 от 10.ІІ.2009 г. по гр. д. № 4805/07 г. на V-то г.о. на ВКС; 2/ Р. № 147/08 г. от 11.ІІ.2008 г. по гр. д. № 1464/07 г. на V-то г.о. на ВКС; 3/ Решение № 2433/12.Х.1956 г. по гр. дело № 4964/1956 г. на ІV-то г.о. на ВС на Н.; 4/ Р. № 923 от 14.ІV.1960 г. по гр. д. № 1756/60 г. на ІІІ-то г.о. на ВС на Н..
Ответното по касация [фирма]-гр. Д. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на решението на Д. ОС.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Д. ОС, касационната жалба на [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 2 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.VІІ.1994 г. /отм./; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общо събрание на всяка от последните две колегии на ВКС поотделно „или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК”. Тъй като нито едно от посочените от касатора общо четири решения на отделни състави от ГК на ВКС, респ. на ВС – до 1996 г., не е било постановено по реда на чл. 290 от сега действащия процесуален закон, основанието, обосноваващо допустимост на касационното обжалване, ще следва да бъде преквалифицирано по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, т.е. като правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата в Р..
Ноторно е, че всяко лице, което се легитимира като арендатор по сключен в законоустановената форма договор за аренда в земеделието, който не е бил прекратен или развален на посочените в специалния закон – ЗАЗ (Обн., ДВ, бр. 82 от 27.ІХ.1996 г.) основания за това, има качеството „държател” спрямо конкретно посочените в договора земеделски имоти и може да води иска по чл. 76 ЗС. Като е констатирал, изцяло въз основа на събраните по делото писмени доказателства, че ищецът по този иск [фирма] е изгубил качеството си на арендатор на процесните пет ниви към датата 16.ХІ.2008 г., към която той е поддържал, че държането му върху същите е било отнето по скрит начин, Д. ОС се е произнесъл по релевирания в изложението материалноправен въпрос без да изпада в противоречие с което и да е от общо четирите влезли в сила решения на отделни състави от ГК на ВКС, съответно на ВС /до 1996 г./. Нито едно от тези съдебни решения не е във връзка с държане, установено с оглед арендуване на земеделски земи.
Що се отнася до релевирания от касатора [фирма] процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в смисъл, че отхвърлянето на иска по чл. 49 ЗЗД произтича в случая пряко от разрешението по съществото на иска с правно основание по чл. 76 ЗС /който е бил отхвърлен/, следва да се отбележи, че този правен въпрос няма естеството на основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваващо приложно поле на касационния контрол. Това следва от природата на иска по чл. 49 ЗЗД, който е неразривно свързан с общото основание по чл. 45 ЗЗД, предпоставящо непозволено увреждане, а и двата текста имат десетилетно приложение. Съгласно постановките по т. 4 на горецитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения м законодателството и в обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Такива доводи обаче в изложението на касатора [фирма] не са били навеждани.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7 от 2.ІІ.2010 г., поправено с решение № 34 от 24.ІІІ.2010 г., на Д. окръжен съд, ТК, двете постановени по т. дело № 266/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2