O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София, 03.11.2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3157 /2008 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба вх. Nо 15342/ 05.06.2008 година на С. М. А. от гр. С. срещу въззивно Решение No 113 от 11.04.2008 година, постановено по гр.д. Nо 707/2007 година на Софийския градски съд, В ЧАСТТА с която е отменено Решение Nо 158 от 25.06.2007 година на Софийския районен съд досежно определения режим на лични отношения на бащата с малолетното дете А е определен нов, по-рестриктивен режим на личните отношения. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон- чл. 106 ал.2 СК, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено приложение съгласно изискванията на чл.284 ал. 3 т.1 ГПК, с което жалбоподателят С. А. , чрез повереника си адв. А, мотивира допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК , поддържайки , че се касае до съществен материално правен въпрос, разрешен в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС , без да се сочат конкретни дела.
С атакуваното въззивно решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция е отменил решението на първата инстанция досежно определения режим на лични отношения на бащата с малолетното дете А род. 07.03.2007 година и след като е приел, че детето е в много ниска възраст-едва навършило 2 години, а бащата няма установено жилище , в ковто да пребивава постоянно , е определил нов, по-рестриктивен режим на личните отношения.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на материалния закон – чл. 106 ал.2 СК , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК за изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по см. чл. 280 ал. 1 ГПК, жалбоподателят С. А. поддържа , че обжалваното решение е постановено в нарушение на трайната практика на ВКС , касаеща “обстоятелствата” , който обуславят определяне режима на лични отношения на детето с родителя, комуто не е предоставено упражняване на родителските права. Представени са Решение Nо 460/99 г. и Решение 258/2004 г.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация, с който се взема становище само по съществото на спора за законосъобразността на обжалвания съдебен акт.
Състав на ВКС-първо отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
При преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск- брачен иск за режима на лично отношения след развода между роденото от брака малолетно дете и родителя, комуто не е предоставено упражняване на родителките права , настоящият състав намира , че този иск е личен , няма материален интерес и ограничителното правило на чл. 280 ал.2 ГПК е неприложимо.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.
Настоящият състав на ВКС счита , че касационното обжалване е недопустимо, тъй като не са налице основания за неговото допускане по см. на чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК.
Соченият с касационната жалба съществен материално – правен въпрос, с оглед на който касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване, е този за критериите при преценката на съда на обстоятелствата , който детерменират рамката на режима на лични контакти между детето и родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителките права след развода. Съдът намира , че действително този въпрос има качеството на съществен , тъй като изцяло касае същността на съдебния акт по чл. 106 ал.2 във вр. с чл. 1 СК, в частта по определяне конкретен режим на лични отношения между детето и родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права.
Постановеното от въззивния съд решение , с което е прието, че на бащата С. А. следва да се определи изключително рестриктивен режим на лични отношения с малолетния А. роден 07.03.2006 година обаче не е постановено в противоречие с константната практика на съдилищата. Точно обратното , при определяне режима на лични отношение с родителя, който няма да упражнява родителските права съдилищата съобразяват точно обстоятелствата, който са мотивирали обжалваното решение- ниската възраст на детето- 2 години, липсата на контакт до този момент с бащата, поради напускането на семейството от страна на последния, липсата на данни за притежавано собствено жилище, в което да се осъществяват личните отношения. Съдът не е нарушил установените с трайната практика на съдилищата принципи за преценка на обстоятелствата от значение за правилното решаване на спора , а доколкото по конкретното дело страната е останала неудовлетворена , то релевираните доводи касаят преценката на конкретните доказателствата по делото и се припокриват с доводите за допуснати нарушение на процесуалните правила, като основание за касация на обжалваното решение по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал. 2 ГПК , състав на ВКС- първо отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 15342/ 05.06.2008 година на С. М. А. от гр. С. срещу въззивно Решение No 113 от 11.04.2008 година, постановено по гр.д. Nо 707/2007 година на Софийския градски съд, В ЧАСТТА с която е отменено Решение Nо 158 от 25.06.2007 година на Софийския районен съд досежно определения режим на лични отношения на бащата с малолетното дете А е определен нов режим на личните отношения с бащата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: