O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
София, 03.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 34 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 3532/ 05.11.2008 год. на С. М. А. от гр. С. чрез процесуалните си представители адв. И адв. Тотьо И. срещу въззивно Решение Nо 176 от 15.09.2008 година, постановено по гр.д. Nо 684/2007 година на Благоевградския окръжен съд.
С обжалваното решение , окръжният съд е оставил в сила Решение Nо 28 от 14.05.2007 година по гр.д. Nо 315/2006 година на Санаданския районен съд по отхвърления иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК , с изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, жалбоподателят чрез процесуалните си представители адв. И. Д. и адв. Т. И. обосновава допустимостта на касационното обжалване с основания по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Поддържа се , че обжалваното решение е постановено в нарушение на трайната практика на ВС , установена с ПП ВС 1/53 год. за изискванията по отношение на съдебния акт –да бъде мотивирано, при разноречиви доказателства съдът да посочи кои възприема и кои отхвърля, да обясни защо, както и , че е обжалваното решение е постановено в отклонение на константната практика на ВС, обективирана в цитирани решение , постановени за времето 1964-91 година по въпросите за преценка на гласните доказателства, а произнасянето по материално – правния въпрос касаещ спора за материално право по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ , а именно – към кой момент следва да бъде индивидуализиран имота предмет на земеделската реституция- към момента на спора преди включването на земеделската земя в ТКЗС или с оглед действащия регулационен статут при който е извършено възстановяването, също е в противоречие с Решение Nо 688/09.07.2003 год. ВКС IV отд., Решение Nо 122/19.10.1999 година ВКС-V отд. и ТР 1/1997 ОСГК на ВКС.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от противната страна по спора.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск – установителен за правото на собственост към минал момент и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК,настоящият състав на ВКС приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
Сочените процесуални и материално правен въпроси , с оглед на които касаторът С. А. обосновава допустимостта на касационното обжалване, не са разрешение в противоречие с посочената практика на ВКС , поради което съдът счита , че касационното обжалване не може да бъде допуснато , тъй като не са налице поддържаните основания по см. чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК.
Цитираната практика на ВС . дадена с ПП ВС 1-53 година , както решенията на отделни състави на ВС за времето 1964-1991 година , касаят приложението на процесуални правила във втората инстанция / до измененията с ДВ. бр.124/ 1997 година / при уредени от ГПК правомощия на втората инстанция като контролно-отменителна инстанция. Процесуалните правила на който се подчинява реда за разглеждане на гражданските дела след 1997 година с оглед изменената компетентност на втората инстанция като въззивна инстанция – т.е. втора първа инстанция по съществото на правния спор, касаят други правен ред и други правомощия с оглед на спецификата на спора, обобщение с ТР 1/2000 г. Доколкото един съдебен акт , по съществото на спора не отговаря на изискванията на закона за форма или съдържание , то се касае до нарушение което може да се отстрани по пътя на обжалването т.е. касае порок от категорията на установените по чл. 281 т.3 ГПК, поради което не може да се приеме , че се касае и до основание по чл. 280 ал.1 гпк за допустимост на самото обжалване.
Материално-правният въпрос за меродавния момент на индивидуализация на имота, предмет на иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ е разрешен в унисон с практиката на съдилищата. Проблемът с индивидуализацията касае , относно самия спор за принадлежност индивидуализиране на спорния недвижим имот по граници към времето на включването му в ТКЗС, но с оглед оспорване на вещното право, придобито от ответника в рамките на завършената процедура по реституция по ЗСПЗЗ/ каквато е отказана на ищеца/ , то следва да е налице идентичност и съответствие на включения имот с възстановения, доколкото последния е в стари / възстановими/ реални граници. Обжалваното решение на въззивния съд не е постановено в отклонения на тази практика, поради което и не е налице поддържаното основание за допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. вх..Nо 3532/ 05.11.2008 год. на С. М. А. от гр. С., подадена чрез процесуалните представители адв. И адв. Тотьо И. срещу въззивно Решение Nо 176 от 15.09.2008 година, постановено по гр.д. Nо 684/2007 година на Благоевградския окръжен съд.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: