O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 919
София, 09.10.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 789/2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 9478/ 28.04.2008 год. на З. Т. М. , Т. Т. Д. , Т. Т. К. , всички от гр. П., чрез процесуалния представител адв. Г срещу въззивно Решение Nо 503 от 24.03.2009 година по гр.възз.д.Nо 2656/2007 год. на Пловдивския окръжен съд по отхвърлените искове чл. 108 ЗС на реституиран по ЗСПЗЗ земеделски имот от 4. 194 дка Nо 200475 в м. Гроздена , землището на гр. К..
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения по преценка на доказателствата и тяхната доказателствена сила в процеса и материалния закон- ЗН, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.
С изложението по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се обосновава с противоречие на мотивите на съда по обжалваното решение по основния процесуален въпрос за необходимостта и рамката на провеждания при оспорване на реституционния титул за собственост – на ПК косвен съдебен контрол с трайно установената практика на ВКС- Решение Nо 289/2001 год. ВКС-IV отд., както и по основния материално правен въпрос- за тълкуване разпоредбата на чл. 10б ЗСПЗЗ относно визираното основание „приведени мероприятия, който не позволяват възстановяване на собствеността „ при установено застрояване на процесния имот със вилни и сезонни постройки на лицата с право на ползване , чието разрешение с обжалваното решение е обратното на Решение 410/2000 г. ВКС-IV отд.
В срока по чл. 278 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Х, Д. Б. , П. Б. ,Е. Д. , чрез адв. С, с която се оспорва допустимостта на касационното обжалване поради липсата на основанията, посочени в изложението към касационната жалба , както и основателността на доводите по основателността на обжалването. Претендират се разноски.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. при данни по исковата молба за цената на иска от 13 375 лв.
С обжалваното решение, окръжният съд е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърлените искове, заявени от З. Т. М., Т. Т. Д., Т. Т. К. като наследници на Т. Д. / поч. 1993 г./ на основание чл. 108 ЗС , с които ищците са поискали, като собственици на възстановена с Решение Nо 02271/12.08.1997 година на ПК- К. земеделска земя – ливада от 4 194 дка , имот Nо 475 в масив 200 м.”Г„ землището на гр. К., да им бъде признато правото и предадено владението на този имот от ответниците, съобразно на владяните от тях реални части от имота.
За да отхвърли заявения ревандикационен иск, решаващия съд е приел, че не може да зачете реституционния ефект на Решение Nо 02271/12.08.1997 година на ПК- К. земеделска земя , с което е признато въстановяване собствеността на ЛИВАДА от 4 194 дка , имот Nо 475 в масив 200 м.”Г„ землището на гр. К. на две основания- за разликата над 2.5 дка по причина , че наследодателя на страните- Т. Д. като заявител по пр. Вх. Nо 5144/11.10.1991 година е заявил за възстановяване в м.”Г„ земеделска земя от 2.5 дка, без искане и твърдения за наличие и на друга земя в местността, като е прието, че в тази част решението на поземлената комисия е нищожно, а по отношение на останалата земеделска земя от 2.5 дка е прието, че се намира в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, застроен с вилни сезонни постройки, което застрояване е пречка да се възстанови земята като земеделска собственост.
При данните по делото настоящият състав на ВКС намира , че в конкретния случай не е налице релевираното основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
За да са налице предпоставките за селекция по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , като основание за допустимост на касационното обжалване, законодателят предполага сходни от гл.т. на факти казуси, идентичност на заявеното правно основание и приложение на закона/ материален или процесуален / в смисъл противоположен на приетата задължителна съдебна практика или такава , установена с оглед на трайното приложение от съдилищата. Основният процесуален въпрос за необходимостта и рамката на провеждания при оспорване на реституционния титул за собственост – на ПК косвен съдебен контрол , не е разрешен в смисъл различен или противоположен на посочената съдебна практика на ВКС по Решение Nо 289/2001 год. ВКС-IV отд.
С разясненията на ТР 6/2006 година т. 4 ОСГК на ВКС прие, че косвеният съдебен контрол върху административните актове , постановени в административно производство / и съдебни решени при обжалване на отказите/ за възстановяване на право на собственост , се осъществява в исковото производство не само по възражения за нищожност, но и по възражения за материална незаконосъобразност на акта за реституция на имота.
В рамките на проведения косвен контрол за материално правна законосъобразност на акта на ПК, като индивидуален административен акт с конститутивно действия , по обжалваното решение решаващият съд е констатирал частичната нищожност на Решение 02271/12.08.1997 година , приемайки , че косвеният контрол следва да бъде проведен , тъй като това решение на ПК е „непротивопоставимо” на ответниците , като лице по спора за собственост , който не са участници в административното производство. С тази си констатация той не е нарушил рамката на упражнения косвения съдебен контрол, тъй като само валидният административен акт , който е годно правопораждащо основание, може да бъде проверено /при спор за наличие на основанията за възникване на правото/ от гл.т. неговата материална законосъобразност. Посочените с касационната жалба решения на състави на ВКС касаят хипотези , при който съдилищата зачитат конститутивното действия на решенията на ПК, поради липса на спор за собственост, поради което не може да се приеме наличието на противоречие с практиката на ВКС в посочения смисъл.
Поставеният материално правен въпрос относно приложение разпоредбата на чл. 10б ЗСПЗЗ за смисъла на „приведени мероприятия, който не позволяват възстановяване на собствеността „ с оглед на установеното по делото „застрояване на процесния имот със вилни и сезонни постройки”, не може да се приеме , че е постановен в смисъл различен ,от трайно установената съдебна практика , илюстрирана с Решение 410/2000 г. ВКС-IV отд. Данните по делото са , че не се касае до реституция на земеделска земя, която след отнемането и включването и в блок на ТКЗС , попада и се намира понастоящем в строителните граници на населеното място,е касае хипотеза на земеделски земи, попадащи в терен по § 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 81 във вр. с 78 ал.3 ГПК в тежест на страната касатор са направените от ответниците по касация разноски, установени по приложените 3 бр. пълномощни на адв. Сн. К. в размер общо на 800 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 9478/ 28.04.2008 год. на З. Т. М. , Т. Т. Д. , Т. Т. К. , всички от гр. П., чрез процесуалния представител адв. Г срещу въззивно Решение Nо 503 от 24.03.2009 година по гр.възз.д.Nо 2656/2007 год. на Пловдивския окръжен съд по отхвърлените искове чл. 108 ЗС на реституиран по ЗСПЗЗ земеделски имот от 4. 194 дка , Nо 200475 в м. Гроздена , землището на гр. К..
Осъжда З. Т. М. , Т. Т. Д. , Т. Т. К. , всички от гр. П. да заплатят съответно на Х. Х. А. от гр. К. сумата 250 лв. / двеста и петдесет лева/, на Д. Н. Б. и П. Н. Б. , от гр. К. общо сумата 300 лв. / триста лева/ и на Е. Г. Д. от гр. К. сумата 250 лв. / двеста и петдесет лева/, разноски за защита пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :