2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
С., 01.06.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 69/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 15.10.2009 г. по гр.д.№31864/2008 г. на С. районен съд, 59 състав, потвърдено с решение от 5.10.2010 г. по гр.д.№ 2497/ 2010 г. на Софийски градски съд, ІV-в отделение е намалено с ? ид.ч. дарението, извършено от наследодателката К. Т. К. в полза на Х. К. К. в размер на ? ид. ч. от апартамент в [населено място] ,[жк], [жилищен адрес] възстановена е запазената част на съделителя В. К. Х. в размер на 3/16 ид. ч. и е допусната делба на апартамента при дялове 5/16 ид.ч. за В. Х. и 11/16 ид.ч. за Х. К..
Х. К. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Правният въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, свърза с възражението, което е противопоставил на иска за делба, а именно че е придобил по давност процесния имот, като счита че произнасянето по този въпрос има значение за точното прилагане на закона- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК .
В. Х. оспорва жалбата както по същество, така и относно допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните са еднокръвни братя, като е поискана делба на един апартамент, останал от общите им баба и дядо, чиито наследници по заместване са само те, тъй като баща им е починал преди своите наследодатели. Х. К. е оспорил иска за делба, като счита, че апартаментът е само негов, придобит чрез дарение на ? ид. ч., извършено от баба му К. К., завещание, оставено от дядо му Х. К., както и на основание изтекла придобивна давност, с начало на владението м.02.1998 г.
Ваззивният съд е изключил завещанието като придобивен способ, тъй като не било установено, че текстовата част е написана от завещателя- дядото Х. К. К.. По отношение на дарението го е намалил с ? ид.ч. във връзка с направено възражение от другия съделител и по този начин е възстановил запазената му част с 3/16 ид.ч., а делбата допуснал при квоти 5/16 ид.ч. за В. Х. и 11/16 ид.ч. за Х. К..
В жалбата на Х. К. се поддържа оплакване единствено срещу отхвърляне на възражението му за придобиване на имота по давност, отнесено към 5/16 ид.ч., тъй като за останалите 11/16 ид.ч. е собственик на друго основание, поради което това е и правният въпрос, който може да обуславя допустимост на касационното обжалване. От изложените съображения обаче не може да се приеме, че по въпроса е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както се поддържа от касатора. На този етап от производството не се проверява правилността на самото въззивно решение, а дали са налице предпоставките, визирани в чл.280 ГПК за допускане на касационната жалба до разглеждане, предвид въведения с действащия ГПК от 2008 г. селективен подход при касационното обжалване. Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, за което е необходимо съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС да се изложат съображения за липсата на съдебна практика или за непълни, неясни или противоречиви правни разпоредби, които налагат създаване на съдебна практика или осъвременяване и коригиране на съществуващата. Тези изисквания в случая не са налице, тъй като по въпроса за придобиването по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците има създадена обилна съдебна практика, с която обжалваното решение е съобразено, като е преценено дали и с какви действия касаторът е изразил промененото си намерение да започне да владее частта на другия съделител за себе си, по отношение на която част до този момент е бил само държател. Конкретният изход от този спор зависи от съвкупната преценка на всички данни и обстоятелства, установени по делото, които в случая са обсъдени от въззивния съд и затова решението му е съобразено със съдебната практика. Не се излагат съображения за необходимостта от коригиране на тази практика, или за непълнота и неяснота в правните норми, регулиращи материята за придобивна давност. Установеното по делото, че страните не поддържат връзка и че брат му не е имал никакви претенции върху имота не дава основание за отклонение от съдебната практика, според която и при такива обстоятелства сънаследникът следва да се манифестира явно промяната в намерението си да започне да свои частите на другите наследници по начин това да достигне до съзнанието им, за което не е достатъчен само факта на живеене в имота.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд,първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 5.10.2010 г., постановено по гр.д.№ 2497/ 2010 г. по описа на Софийски градски съд, ІV-в отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: