О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
София, 07.11.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1242 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. А. К. срещу Решение № 11 от 20.02.2017 год. по т.д.№ 6/2017 год. на Бургаски апелативен съд.
С въззивния акт, произнасяйки се по реда на чл.294 ГПК по жалбата на З.”Н. з.” съставът на САС е отменил отхвърлителното Решение № 309 от 07.10.2014 год. по т.д.№ 578/13 год. на Бургаския окръжен съд и е осъдил К. К. да заплати на кооперацията сумата 100000 лв. на основание чл.24 ал.1 ЗК, както и разноски по делото в размер на 11300 лв.
Искът на З.”Н. з.” е предявен при условията на частичност от глобалната сума 247752.42 лв. – обезщетение за претърпени от кооперацията имуществени вреди, произтекли от действия на К. в качеството му на неин председател през периода 2007-2008 год.
Последователно подържаната теза на ответника по иска е, че действията, обусловили настъпването на вредата са извършени в изпълнение на приети решения на Общото събрание (ОС) на кооперацията и на управителния и съвет. Т.е. изпълнени са решения на колективен орган, поради което и предпоставките за ангажиране отговорността на управителя по чл.24 ал.1 ЗК не са налице.
Установено е по делото и това обстоятелство е безспорно, че през 2003 год. между З.”Н. з.” и ДФ”З.” е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за създаване на 127 дка черешови насаждения и закупуване на земеделска техника за обработката им. Финансовата помощ е била в размер 146540.60 лв. Кооперацията е поела задължение да използва придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по начина описан в бизнес план. Поела е изрично задължение да не продава и да не преотстъпва ползването върху придобитите активи на трети лица в срок от 5 години от изплащането на финансовата помощ – т.4.18 от договора. Няма спор, че сумата е преведена през 2004 год.
През 2009 год. ДФ”З.” е извършил проверка по изпълнението на договора и спазването на условията му, при която е констатирал, че З.”Н. з.” е сключила договор за отдаване под наем на 182 дка черешова градина, за обработката на която в бизнес плана е предвидено, че ще се използват машини, закупени с финансовата помощ, предоставена от фонда. Като е счел, че е нарушен чл.27 ал.2 от Наредба № 14 от 18.05.2001 год., ДФ”З.” е предявил правата си по съдебен ред. С влязло в сила съдебно решение по т.д.№ 468/2010 год. на БОС е установена дължимостта на сумата 146 540.60 лв., представляваща предоставена на кооперацията финансова помощ и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва в размер на 48 406.55 лв. Няма спор, че З.”Н. з.” е заплатило на ДФ”З.” сумата 247 752.42 лв.
Искът на З.”Н. з.” срещу бившия управител К., който е предмет на настоящето дело се основава на твърдението, че неизпълнението на договора с ДФ”Земеделие” се изразява в това, че председателят К. е сключил два договора за отдаване под наем за срок от пет години с [фирма]“ О. на дълготрайни материални активи и договор за обработка на черешова градина от 400 дка. Първият от тях е сключен през 2007 год., а вторият през 17.03.2008 год.
Към момента на сключването на договорите, освен председател на кооперацията-наемодател, К. е бил съдружник в дружество-наемател, а управител и съдружник – неговия брат.
Съобразявайки се с указанията на ВКС по т.д.№1689/2015 год. на ІІ т.о. въззивният съд е обсъдил съдържанието на решенията на ОС на кооперацията, както и правомощията на председателя. Констатирал е бланкетност на решенията на ОС в които се съдържа съгласие „по принцип” за сключване на договори за наем на неиндивидуализирано имущество т.е. не е спазен чл.28в ЗК. Счел е за неизпълнение на задълженията на председателя УС на кооперацията за правилното и управление, обстоятелството, че той, комуто е било известно съдържанието на договора от 2003 год. за безвъзмездна финансова помощ и санкциите при неизпълнението му, не е разяснил това на член-кооператорите. Поради това е приел за неоснователен довода на К., че е действал със съзнанието, че изпълнява приети решения от други органи на кооперацията, предвид факта, че самия той е бил част от тези органи и решенията са приемани с негово съгласие.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по отношение на следните въпроси: 1./ Длъжен ли е въззивният съд да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да прецени всички правно релевантни факти от които произтича спорното право и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Длъжен ли е въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото?; 2./ Коя е приложимата правна норма при претендиране на причинена вреда за кооперация от нейния председател. Прилага ли се отговорността, уредена в специалните норми на чл.24 ал.1 ЗК?; 3./ Необходимо ли е преди реализиране на отговорността по чл.24 ал.1 вр.чл.26 ал.1 ЗК, Общото събрание на кооперацията да е взело решение по чл.15 ал.4 т.15 ЗК за търсене на отговорност от председателя като виновно лице въз основа на резултат от финансова ревизия. Може ли да се търси отговорност по съдебен ред при липса на такова решение?
В отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация З.”Н. з.”, чрез процесуалния си представител е изразил становище, че липсва основание за допускане на касационен контрол. Няма искане за присъждане на разноски и доказателства за сторени такива не са представени.
Становището на настоящия съдебен състав, че липсват основания за допускане на факултативния касационен контрол, произтича от следното:
Първият от посочените въпроси няма качеството на правен такъв, съобразно критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Той по същество, съставлява твърдение за допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалния закон, което дори да би било налице е извън предмета на проверката в настоящата фаза на производството. Няма основание за допускане на факултативния касационен контрол и по отношение на другите два въпроса. По въпроса за приложимата правна норма и рамките на отговорността на представляващия Кооперацията, съставът на въззивния съд се е съобразил с преценката и указанията на ВКС в предходното производство. В случай, че тази правна норма би била неприложима, още в предходното производство би бил приложен чл.270 ал.3 ГПК. Ще следва да се отбележи, че решаващите мотиви на касационната инстанция са свързани именно с тълкуването на чл.24 ал.1 ЗК и задълженията на управителя спрямо подготовката на Общото събрание и разясняване на последиците от решенията на този орган.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 11 от 20.02.2017 год. по т.д.№ 6/2017 год. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.