Решение по т.д.№ 2993/2014 год. на ВКС-ТК І т.о. 5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
София, 08.07.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия І т.о. в публичното заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря Елеонора Стоянова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 2993 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.47 и сл.ЗМТА.
Предявена е от О. [населено място] молба за отмяна на основание чл.47 т.2 ЗМТА на постановеното на 05.08.2014 год. от Арбитражния съд към БТПП решение по В. № 141/2013 год. С него са били уважени обективно съединените искове с правно основание чл.45 и чл.86 ал.1 ЗЗД на М. С. Т. срещу О. [населено място]. Присъдени са и разноски.
Искането се основава на твърдението, че постановеното от АС при БТПП арбитражното решение подлежи на отмяна поради обстоятелството, че производството е образувано при липса на валидно сключено между страните арбитражно споразумение за отнасяне на конкретния спор за разрешаване от арбитражен съд.
Ответникът по молбата М. С. Т., чрез представен по делото писмен отговор, изразява становище сочи, че молбата за отмяна е неоснователна. Има искане за присъждане на разноски.
Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на релевантните за спора обстоятелства в арбитражното производство, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. приема за установено следното:
Молбата е основателна.
Няма спор, че М. Т. е собственик на недвижим имот, върху чиято незастроена част О. [населено място] е била разположила 50 бр. бетонни контейнери, съдържащи отровни и силно действащи химически вещества. През 2007 год. собственикът на имота е поискал от О. за заплащане на вреди от неправомерното разполагане на контейнерите в имота му, като с протокол от 16.08.2007 год. са постигнали съгласие спорът им да бъде отнесен към АС при БТПП и бъде разгледан от арбитър А. М.. На същата дата е подписано и споразумение да отнесат спора за претендираните от М. С. Т. вреди, причинени му от О. с поставянето на 50 бр. контейнери за арбитраж при БТПП, като споразумението да се счита за арбитражна клауза. Няма спор, че е през 2007 год. е било образувано арбитражно производство, проведено от арбитър М. и на М. Т. е присъдено обезщетение за вреди, съизмерими с пропуснатите ползи за периода 30.08.2002- 30.06.2007 год. през който е бил лишен от възможността за ползване на собствения му имот.
През 2013 год. Т. отново е сезирал АС при БТПП с искане за присъждане на обезщетение за неправомерно ползване на имота от О. [населено място] за период от 18 месеца, а именно – 01.03.2008 – 31.08.2009 год., позовавайки се на протокола и споразумението от 16.08.2007 год. Образувано е арб.д.№ 141/2013 год., което е обект на проверка в настоящето производство. С отговора на исковата молба, [община] е направила искане за прекратяване на арбитражното производство, като е оспорил приложимостта на споразумението от 16.08.2007 год., като подписано от предишния кмет, което настоящият законен представител на О. не подържа. С определение от 02.10.2013 год., произнасяйки се по реда на чл.19 ал.3 ЗМТА, арбитър А. М. е оставила възражението за арбитражна некомпетентност без уважение. С допълнително становище ответникът по иска отново е възразил срещу допустимостта на арбитражното производство, позовавайки се на това, че споразумението от 2007 год. е еднократно и е обхващало само спорните към този момент вреди. Направил е отвод на арбитъра, поради участието му в предходното производство.
Възражението за некомпетентност на арбитража е било счетено за неоснователно, арбитър М. се е отвела, спорът е разгледан от арбитър М. Л.. С арбитражното решение е ангажирана отговорността на О. за заплащане на обезщетение в размер на 21000 лв. за исковия период за който е било безспорно, че контейнерите са били в имота.
Становището на настоящия съдебен състав, че основанието по чл.47 т.2 ЗМТА е налице, произтича от следното:
Преди всичко, въвеждането на възражението некомпетентност на арбитража в производството по чл.47 и сл. ЗМТА не е недопустимо. То е било направено в рамките на срока по чл.20 ал.1 ЗМТА, поради което въздигането му като основание за отмяна по чл.47 т.2 ЗМТА, може да бъде успешно проведено. Вярно е, че с отговора на исковата искова молба, то е било въведено общо – като „не даване на съгласие за арбитраж” и искане за прекратяване на арбитражното производство, поради липса на обвързаност на кмета на О. със споразумението, подписано от предходния кмет. Допълнителната конкретизация, че писмените съглашения – протокол и споразумение, съставени на 16.08.20100 год. са еднократни и се отнасят само за спорните към този момент вреди е била направена допълнително. Независимо от това, обаче, тълкуването на разпоредбата на чл.20 ал.1 предл.1 ЗМТА сочи, че изискването е общо и не преклудира възможността за допълнителна конкретизация на основанието за оспорване, съобразно неизчерпателното изброяване в чл.19 ал.1 ЗМТА. Че конкретизацията на оспорването не е била преклудирана, сочи и факта, че в арбитражното решение е обсъдено възражението дали арбитажната клауза обхваща само възникналия през 2007 год. спор или и всички бъдещи спорове между страните, по повод държането на контейнерите в чужд имот.
Становището на настоящия съдебен състав е, че неправилно арбитражният съд е приел, че спорът за вредите, съизмерими с пропуснатите ползи за периода 01.03.2008 – 31.08.2009 год, се обхваща от постигнатото съгласие за арбитраж по протокола от 16.08.2007 год. и сключеното въз основа на него арбитражно споразумение. Двата документа не следва да бъдат разглеждани изолирано един от друг и за тълкуването на обсега на арбитражното споразумение, от съществено значение е съдържанието на протокола от същата дата. Подлежащата на обезщетяване вреда на М. Т. е за престоя на контейнерите на негова земя към този момент, която той е оценявал в размер на 15000 лв. Точният използван израз е „Да преминем на въпроса за обезщетяването ми за претърпените вреди, по мои сметки 15000 лв., възможно ли е да се споразумеем.”. Не е постигнато съгласие за сумата, поради което предложението на Т. е било „Тогава предлагам да отнесем този спор за арбитражния съд при БТПП”. Съгласието на О., чрез кмета е „ [община] се съгласява спора да се разгледа от Арбитражния съд при БТПП”. В нито един елемент от протокола или от сключеното въз основа арбитражно споразумение не се съдържа израз, сочещ възникването и разрешаването на бъдещи спорове по повод евентуалното продължаване държането на контейнерите до преместването им. Правилно е посочването в мотивите на арбитражното решение, че споразумението не съдържа изрични времеви ограничения, както и че деликтното правоотношение не е било погасено и след сключването му. Предмет на спор към 16.08.2007 год. , обаче, е била конкретна претенция на М. Т., формирана от вредата/пропусната полза за конкретен период, за конкретна сума и именно с този спор, старините са се съгласили да сезират арбитража. Правопораждащият факт, обусловил както предходния, така и настоящия спор, не е еднократното действие „разполагане на контейнерите в имота на Т.”, а държането им без съгласието на собственика през продължителен времеви период. За разлика от арбитражния съд, настоящият съдебен състав счита, че ако страните са постигнали съгласие за обхват на арбитражната клауза спрямо целия период на държане, то това е следвало да бъде уговорено недвусмислено или уговорката за бъдещ период да може да се изведе от съдържанието на споразумението. След като такава уговорка липсва, то споразумението касае само спора за това вземане, което е било изискуемо към този момент, но не и вземанията, чиято евентуална изискуемост не е настъпила, тъй като периодът на неправомерно държане на контейнерите в чужд имот още не се е сбъднал.
Поради изложените съображения, съдебният състав счита, че основанието по чл.47 т.2 ЗМТА е налице, поради което арбитражното решение ще следва да бъде отменено.
Разноски по настоящето дело на молителя възлизат на 2764 лв. – заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат и с оглед изхода на спора, ще следва да му бъдат присъдени.
Предвид на горното, ВКС – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното на 05.08.2014 год. от Арбитражния съд към БТПП решение по В. № 141/2013 год. с което са били уважени обективно съединените искове с правно основание чл.45 и чл.86 ал.1 ЗЗД на М. С. Т. срещу О. [населено място].
ОСЪЖДА М. С. Т. с ЕГН-[ЕГН] да заплати на О. [населено място] сумата 2764.25 лв. (две хиляди седемстотин шестдесет и чети лева и 25 ст.), представляваща направени по делото разноски за настоящето производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.