О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
София, 17.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2030 /2009 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Е. А. А. и Р. К. Ф. от гр. Б. срещу въззивно решение от 23.07.2009 г. по гр.д. № 250 /2009 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени исковете на въззивниците за приемане за установено по отношение на С. Г. К., Н. Й. К. и М. И. К., че ищците са собственици на избено помещение, описано в посочен нотариален акт като ателие, находящо се в сутерена на сграда, с посочена обща площ на избеното помещение – 22.68 кв.м., от които полезна площ 19.47 кв.м., състоящо се от две помещения, с посочени граници, и за осъждане на А. И. И. да предаде на ищците владението върху това помещение и за отмяна на посочен нотариален акт по реда на чл.431,ал.2 ГПК (отм.) в частта, с която първите трима ответници са си запазили правото на собственост върху избено помещение..
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, поради съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон – че избеното помещение е изключено от предметния обхват на договора за покупко-продажба, че макар и въззивният съд изрично да не се е произнесъл по действителността на уговорката, я счита за действителна, т.к. е изложил мотиви за това, че с нея се изключва приложението на презумпцията по чл.98 ЗС. Твърдят, че избеното помещение не е самостоятелен обект на собственост, а принадлежност и може да бъде придобивано само като принадлежност съгласно чл.37 ЗС. Неправилен е и изводът на въззивния съд за приложимост на чл.98,ал.1,т.2 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии, който се отнася до помещения за общо ползване, каквото избеното помещение не е.
Жалбоподателите излагат следното основание за допускане на касационно обжалване : съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС : че процесното помещение съществува самостоятелно, което противоречи на установената трайна и последователна практика на ВКС, според която обслужващите помещения нямат самостоятелно значение, следват имота, който обслужват и върху тях не може да съществува самостоятелно абсолютно право на собственост с титуляр правен субект, различен от титуляра на правото на собственост върху имота, който обслужват. Посочват решения на ВКС : № 2463 /19.01.2005 г. по гр.д. № 613 /2002 г. на ІV г.о.; № 265 /19.03.2009 г. по гр.д. № 6331 /2007 г. на І г.о., № 1081 /21.10.2008 г. по гр.д. № 4568 /2007 г. на ІІ г.о., № 844 /01.12.2004 г. по гр.д. № 521 /2004 г. на І г.о., № 585 /06.11.2003 г. по гр.д. № 248 /2003 г. на І г.о.
Ответникът по жалбата С. К. оспорва основанията за допустимост на касационно обжалване с твърдения, че в обжалваното решение се приема, че процесното помещение е ателие, а не избено помещение, както са се уговорили и ответниците в нотариалния акт.
Останалите ответници не са изразили становище.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес във въззивното производство е над 1,000 лева.
И. са основани на твърдения, че процесното помещение е част от придобития от тях първи етаж от двуетажна жилищна сграда, че в нотариалния акт, въз основана който придобили първия етаж избеното помещение, което е едно от двете, съответни на първия етаж, е изключено от предметния обхват на договора, като продавачите (първите трима ответници) си запазват правото на собственост върху него; впоследствие то било прехвърлено на ответника А; ищците се считат за собственици, т.к. процесното помещение е складово, няма самостоятелен характер, представлява принадлежност към жилището – чл.37 ЗС, поради което не може да бъде предмет на самостоятелна сделка.и с прехвърлянето на жилището се считат прехвърлени и всички обслужващи го помещения, поради което ищците са станали собственици, а ответниците – не, а от това следва, че е нищожен и договорът, с който избеното помещение е продадено на ответника И като ателие.
За да отхвърли исковете, въззивният съд е приел, че процесното помещение е избено, но не са представени доказателства за това, че то принадлежи към придобития от ищците жилищен етаж и че записаното в договора за покупко-продажба изявление на страните, че продавачите си запазват правото на собственост върху второто избено помещение, е косвено доказателство в тази насока; че от доказателствата по делото не се установява, че процесното избено помещение е принадлежност към първия етаж, а и включената в договора уговорка изключва приложението на презумпцията по чл.98 ЗС, т.к. в случая е уговорено друго; поради което въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че процесното избено помещение е част от жилището на първия етаж и правото на собственост върху него следва правото върху главната вещ, респективно че е придобито от ищците едновременно с придобиването на жилището. и т.к. ищците не са придобили правото на собственост върху избата, въпросът за валидността на договора за покупко-продажба , от който ответникът И. черпи правата си, не следва да се анализира обстойно, т.к. ищците като трето на договора лице нямат правен интерес от оспорването, доколкото техните претендирани права са вече отречени.
Въззивният съд всъщност е приел, че по делото не е установено, че процесното избено помещение принадлежи на първия етаж, че от това и от действителните уговорки (с които с първия етаж се прехвърля друго избено помещение и не се прехвърля процесното) следва, че ищците не са придобили и не са собственици на процесното избено помещение, а този извод обуславя неоснователността на исковете им.
От изложеното следва, че въззивният съд не е разрешил повдигнатия въпрос в противоречие с практиката на ВКС – че принадлежността следва главната вещ, че посочените решения са относими към случая, но няма противоречие между приетото в обжалваното решение и приетите с посочените решения разрешения.
Тъй като не е установено противоречие между разрешението на един и същи въпрос в обжалваното решение и в цитираните решения, наведеното основание за допускане на касационно обжалване не е осъществено.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданска колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 23.07.2009 г. по гр.д. № 250 /2009 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.