О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София 14.01.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 417 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. М. Н. чрез адв.Н. М. срещу решение № 565 от 6.12.11г.по в.гр.дело № 733/11г.на Окръжен съд – Добрич.С него е отменено решение № 12 от 20.01.11г.по гр.дело № 105/09г.на Районен съд-Нови Пазар и вместо него е постановено друго,с което са отхвърлени предявените от същата страна против С. А. Х.,Г. И. Х.,С. Х. А. и Г. Д. Х. обективно и субективно съединени искове при условията на евентуалност с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД и чл.135 ЗЗД.
В приложеното изложение се сочат основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК и се излагат касационни оплаквания за неправилност на решението.Приложена е съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба С. Х. А. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
За да отхвърли иска с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД въззивният съд е приел,че твърдяната нищожност на договора за покупко-продажба,оформен с нот.акт № г.,поради привидност,не е доказана.Прието е,че ищецът има качеството на кредитор спрямо първата ответница С. Х.,тъй като в негова полза са издадени изпълнителни листове,по силата на които е осъдена да му заплати съответно различни парични суми,но събраните по делото доказателства не обосновават извода,че атакуваният договор е абсолютно симулативен и създаден с цел същият да бъде увреден.Изложени са съображения,че уговарянето на цена,равна на данъчната оценка на имота,която към момента на разпореждането с имота е по-ниска от пазарната,не означава липса на воля у договарящите страни да настъпят правните последици от продажбата.Съдът е отхвърлил и евентуалния иск по чл.135 ЗЗД с мотиви,че липсва увреждащо действие на атакуваната сделка.Такова би било налице,когато длъжникът намалява имуществото си,което служи за удовлетворяване на кредиторите му.Въззивният съд е приел,че в случая не е доказано имуществото,предмет на разпоредителната сделка,да е било собственост на длъжника на ищеца,а е било индивидуална собственост на съпруга й Х. А. Х.,придобито преди брака като обезщетение срещу отчужден недвижим имот.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
В ТР № 1 /19.02.10г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС е дадено разяснение,че общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Приложеното изложение не отговаря на изискването на чл.280 ал.1 ГПК касаторът да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на делото,който да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Цитирани са съдебни решения,без да е формулиран конкретен правен въпрос.Въпросите представляват ли касационни отменителни основания грубите нарушения на чл.101 ГПК/отм./,на чл.154-156 ГПК/отм./,на чл.107 ал.1 ГПК /отм./ и на др.процесуални норми не са относими към допустимостта на касационното обжалване,а към правилността на решението.Доводите на касатора са,че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение чрез превратно интерпретиране на данните по делото,довело до необоснованост и до съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касационно обжалване.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допусната касация.
С оглед на изложеното се налага извод,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,което води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 565 от 6.12.11г.,постановено по гр.дело № 733/11г.на Окръжен съд – Добрич.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.