О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София, 26.01.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи дeкември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 639 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 34972/20.VІІІ.2008 г. на И. Б. А. от гр. В., подадена от процесуалния й представител адв. М. М. от АК В. , против въззивното решение № 345 на Варненския ОС, ТК, от 9.VІІ.2008 г., постановено по т.д. № 393/08 г., с което, като неоснователен и недоказан, е бил отхвърлен искът на настоящата касаторка с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. ІІІ-то ЗЗД, предявен срещу „Д” ООД – гр. В. за осъждане на търговеца да й заплати сума в размер на 1 680 евро, дадена му в изпълнение на договор за посредничество от 13.ІІ.2007 г. и претендирана като дължима на вече отпаднало основание.
Единственото оплакване на касаторката А. , която при този изход на делото във въззивната инстанция е била осъдена да заплати на ответното търговско д-во 265.75 лв. съдебно-деловодни разноски, е за незаконосъобразност на обжалваното решение. Инвокирани са доводи за нарушаване разпоредбите на чл. 20 и чл. 18 ЗЗД. Поради това в жалбата се претендира отменяването му изцяло и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, който да е идентичен по смисъл и съдържание с този на първостепенния съд: с присъждане на законната лихва върху претендираната на отпаднало основание главница от 1 680 евро, считано от предявяване на иска и до окончателното й изплащане, както и на всички съдебно-деловодни разноски.
В нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния й представител, касаторката А. поддържа наличието на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваващи в случая приложното поле на касационната обжалване. Твърди се, че същественият въпрос, по който Варненският ОС се е произнесъл с атакуваното свое въззивно решение, бил от материалноправно естество. Последният се свеждал до това, че приемайки, че надлежното изпълнение на задълженията на посредника по сключен договор за посредничество при покупка на недвижим имот приключвало с подписването на предварителен договор между продавач и купувач /а не при изповядване на сделката пред нотариус/, въззивният съд бил нарушил разпоредбата на чл. 18 ЗЗД. В този смисъл обжалваното въззивно решение противоречало на влезли в сила решения на други съдилища по въпросите относно: правните последици на предварителния и окончателния договори за покупко-продажба на недвижим имот, развалянето на договорите и последиците за страните, произтичащи от развалянето. Всички тези въпроси, така както и въпросът за предмета на посредническия договор при покупката на недвижим имот, за правата и задълженията на страните по него и за прекратяването и/или развалянето му, били – според касаторката А. – от съществено значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона. В подкрепа на тезата си за наличие на първата релевирана предпоставка за допустимост на касационната обжалване А. се позовава на Р. 971 от 24.12.1960 г. на ВС на НРБ, ІV-то г.о. по гр.д. № 7727/60 г. /според което предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот няма вещно-транслативно действие/; на Р. № 29 от 12.VІ.1980 г. по гр. д. № 20/80 на ОСГК на ВС на НРБ /в същия смисъл: че правни последици поражда окончателният договор, а не предварителния/; Р. 208 от 16.ІІІ.05 г. на ВКС, ІІ-ро г.о. по гр.д. № 377/04 г. за реституиране на даденото от страните при разваляне на двустранен договор поради неизпълнение в хипотезата на предвиденото по чл. 88, ал. 1 ЗЗД обратно действие на този конститутивен ефект.
Ответното по касация „Д” ООД-гр. Варна писмено е възразило по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК чрез процесуалния си представител адв. Т. П. от АК- В. , изразявайки становище, че жалбата на А. е изцяло неоснователна, а и атакуваното с нея въззивно решение на Варненския ОС не попада в приложното поле на касационното обжалване.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар касационната жалба на И. Б. А. от гр. В. да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС, тя не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:
Свеждането на законоустановеното изискване за посочване на конкретния съществен /в случая материалноправен/ въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл с решението, предмет на редовна касационна жалба, само до преповтаряне на единственото въведено с нея основание за касиране на неправилните въззивни решения: това, визирано на първо място в текста на чл. 281, т. 3 ГПК, е процесуално недопустимо. Практически липсва посочване от страна на касаторката А. на главното основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното от нея въззивно решение. Меродавно от гледище базисното изискване на законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК е не дали обжалваното решение противоречи на други влезли в сила съдебни решения въобще, а дали конкретният, решен с него съществен материалноправен въпрос, бива разрешаван противоречиво от съдилищата в Републиката. Без формулирането му обаче, такава проверка в настоящето производство по чл. 288 ГПК е обективно невъзможна. В равна степен това се отнася и към релевираната от касаторката А. предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК: преценката за релевантност досежно точното прилагане на закона и развитие на правото е ориентирана от законодателя не към неограничен кръг въпроси за всякакъв вид договори /организационни, престационни и пр./, а само към същественият, разрешен от въззивния съд по конкретното дело въпрос – бил той материалноправен или процесуалноправен, когато по него липсва съдебна практика, налице е непълнота на закона или се налага съществуващата до момента константна практика на ВКС да бъде изоставена, ако е изгубила актуалност. В заключение, щом е ноторно, че договорът за посредническа услуга при покупка на недвижим имот няма вещен, а само облигационен характер, че страните по него са различни от тези по обещанието за продажба, респ. от съконтрахентите по окончателния договор за продажба, както и че придаденото на процесния такъв от 13.ІІ.2007 г. предназначение по волята на страните е било да се подготви сключването само на предварителен, но не и на окончателен договор за продажба на недвижим имот, цитираната от касаторката практика на отделни състави на ВКС, респ. на ВС на НРБ по приложението на чл. 18 и чл. 55, ал. 1 ЗЗД, е изцяло неотносима към съществото на спора, разрешен с атакувания от нея съдебен акт. Посредническият договор не само, че не се разваля по право /с обратно действие/, като последица от евентуално последващо разваляне на предварителния договор, но и изправната по последния страна е могла да претендира обявяването му за окончателен по реда на особеното исково производство по чл. 297 ГПК /отм./.
С оглед всичко изложено не следва да бъде допуснато касационна обжалване на атакуваното от И. Б. А. от гр. В. въззивно решение на Варненския окръжен съд.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 345 на Варненския окръжен съд, ТК, от 9.VІІ.2008 г., постановено по т. дело № 393/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Диспозитив на определението на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по търг. дело № 639 по описа за 2008 г.