ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 550
София,21.08.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 2318 по описа за 2015 година
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Б. С. от [населено място] и Д. Г. Д. чрез процесуалния им представител адв.Е. М. срещу определение № 399, постановено по ч.гр.дело № 344/2014 г на Бургаски апелативен съд, Гражданско отделение, с което са потвърдени определения № 17 от 23.7.2014 г и № 18 от 30.7.2014 г по гр.дело № 399/2009 г на Бургаски окръжен съд, с които са оставени без уважение исканията на двамата молители на основание чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаване от внасянето на държавна такса за въззивно обжалване в размер на 74 879 лв.В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния закон.Иска се допускането му до касационно обжалване, отмяната му и постановяване на друго, с което жалбоподателите да бъдат освободени от внасянето на държавна такса по въззивната жалба.
Ответникът по частната касационна жалба -К. /К./ оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалните представители Б. Ц. и В. Б..Подържа, че не са налице основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол, тъй като представената с изложението съдебна практика е неотносима към предмета на разглеждания правен спор.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
От данните по делото се установява следното :
Жалбоподателите са ответници в производство по чл.28 от ЗОПДИИПД /отм/, приключило на първа инстанция с решение № 237 от 12.2.2013 г по гр.дело № 339/2009 г на Бургаски окръжен съд.С това решение е отнето в полза на държавата недвижимо имущество : поземлени имоти, дискотека с кафе аперитив и механа, пасище, стопански двор, едноетажна масивна и едноетажна полумасивна сграда, леки автомобили марки „М.”, „О. Ф.”, „Л. ”, „А. А”, моторна лодка, два товарни автомобила, както и движимо имущество, осветителна и озвучителна техника, обзавеждане, кухненско оборудване, хладилно оборудване, газови печки, компютърна система за наблюдение и записващо устройство, компютър, монитор, копирна машина, машини за мелене на фураж, А., скутер, трактор, ремарке, дружествени дялове на сума 5000 лв, притежавани от И. С. от капитала на [фирма] , върху които са наложени възбрани и запори.
Против решението е подадена въззивна жалба от И. С. и Д. Д..С разпореждане от 9.5.2013 г въззивната жалба е оставена без движение с указание в едноседмичен срок жалбоподателите да внесат държавна такса в размер на 74 879, 16 лв, като срокът за изпълнение на указанията на съда е удължен до 11.10.2013 г.Преди изтичането му е направено искане по чл.23 ал.4 т.7 от ЗОПДИППД за разрешаване вдигането на наложения в производството запор върху банковите сметки на С., с оглед плащане на дължимата държавна такса.С влязло в сила определение № 19 от 10.3.2014 г по ч.гр.дело № 29/2014г на Бургаски апелативен съд е разрешено извършването на съответния превод от запорираните банкови сметки.Последвали са молби от 22.7.14 г и 24.7.2014 г, подадени от жалбоподателите, с които са направили искане по чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса.С определение № 17 от 23.7.2014 г и определение № 18 от 30.7.2014 г окръжния съд е оставил без уважение направените по чл.83 ал.2 от ГПК искания.
С обжалваното въззивно определение съдът е потвърдил определенията на Бургаски окръжен съд, като е приел, че след справка в Търговския регистър е установено, че С. е управител и собственик [фирма], а Д. Д. е управител и собственик на [фирма], поради което същите разполагат с възможност да генерират доходи.Приел е освен това, че страните разполагат със значително по стойност движимо и недвижимо имущество, вкл. лесно ликвидно, каквото са леките автомобили, търговското оборудване и обзавеждане, което макар и да е предмет на наложени обезпечителни мерки, може и следва да обезпечи заплащането на дължимата държавна такса.
С изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК са поставени следните правни въпроси : 1/Длъжен ли е съдът да укаже на молителя, че не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си за липса на доходи при направено искане за освобождаване от държавна такса и длъжен ли е да даде възможност да бъдат представени такива. 2/Достатъчно ли е търговското качество на страната, за да се презюмира, че тя има достатъчно доходи за заплащане на държавна такса. 3/Следва ли съдът да извърши съпоставка между наличното имущество на молителя с дължимия размер на държавната такса.
Подържа се, че така поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС-основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК и се решава противоречиво от съдилищата-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Към изложението са представени следните съдебни актове :
1/Определение № 866 от 27.12.12 г по гр.дело № 740/12 г на Върховния касационен съд на РБ, Четвърто Гражданско отделение постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК, с което е прието, че при наличие на искане за освобождаване от държавна такса и констатация, че няма доказателства, в това число декларация от ищеца за установяване на семейното и имуществено състояние, както и дали получава доходи от свободни професии, хонорари, наеми, граждански договори или друга дейност, дали е регистриран като едноличен търговец или участва в търговски дружества, респ.дали получава дивиденти от акционерни дружества, дали извършва услуги с личен труд или притежава влогове, съдът следва да укаже на молителите по чл.83 ал.2 от ГПК да представят доказателства като декларират наличието или липсата на сочените обстоятелства, след което съдът да се произнесе по същество по искането за освобождаване от държавна такса.
2/Определение № 654 от 15.9.2014 г на ВКС по гр.дело № 3882/14 г на ГК, Четвърто ГО, с което е прието, на основание чл.274 ал.3 от ГПК, че ако по делото не са представени доказателства-декларация по чл.83 ал.2 от ГПК или други писмени документи, а има само твърдения за липсата на достатъчно средства, за да се платят съдебните такси или представените доказателства не са достатъчни за установяване на твърденията за притежавано от молителя имущество, съдът следва да извърши преценка дали представянето на такива доказателства е необходимо и ако да- да даде указания за представянето им.Едва след отстраняване на съществуващата неяснота относно тези обстоятелства, съдът следва да постанови акта си, с който се произнася по искането по чл.83 ал.2 от ГПК.
3/ Определение № 462 от 20.12.2008 г на ВКС, постановено по т.дело № 416/2008 г на Второ ТО, ТК по чл.274 ал.3 от ГПК, с което е прието, че при преценка на предпоставките по чл.83 ал.2 от ГПК следва да бъдат взети предвид всички релевантни обстоятелства, които са конкретни за всеки конкретен случай, а сам по себе си фактът, че лицето е регистрирано като едноличен търговец не обосновава извода, че същото разполага с достатъчно средства.
4/ определение № 577 от 15.9.2014 г на ВКС по ч.т.д.176/14 г на ТК, Второ ТО по чл.274 ал.3 от ГПК, с което е прието, че след изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства в производството по чл.83 ал.2 от ГПК, съдът е длъжен да съпостави размера на държавната такса с доходите на страната.
5/ определение № 421 по в.гр.дело № 314/13 г на Апелативен съд-Бургас, Гражданско отделение, с което е прието, че задължението за заплащане на държавна такса е ограничено с относително кратък срок и именно за този срок следва да се установи липса на средства у молителя.Наличието на неликвидно имущество не е основание за отхвърляне на молбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение като взе предвид заявените в изложението по чл.284 ал.3 от ГПК основания, намира че не са налице предпоставките за допускане на въззивното определение до касационен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.2 от ГПК основанието за освобождаване на страната от дължимата държавна такса е липсата на достатъчно средства за заплащането им.Следователно преценката на съда следва да бъде основана винаги на конкретните данни за имущественото и финансовото състояние на страната.В разглеждания случай предмет на иска по чл.28 от ЗОПДИИПД /отм/ е имущество на стойност 3 739 958 лв, възбранено и запорирано.Т.е извън всякакво съмнение е, че това имущество е съществуващо и в този смисъл за съда не е възникнало задължение да указва на молителите да представят декларация за семейно и имотно състояние, тъй като то е изяснено по делото.Имущественото състояние на лицето се установява не само с декларация, но и с всички други доказателствени средства.В такива са налице-извършената от съда справка в Търговския регистър и останалите данни по делото, установяващи наличието на възбрането и запорирано имущество на посочената стойност. Установено е също, че С. е управител и собственик на [фирма], а Д. Д. е управител и собственик на [фирма], поради което същите разполагат с възможност да генерират доходи.Освен това молителите разполагат със значително по стойност движимо имущество, което е лесно ликвидно, каквото са леките автомобили, търговското оборудване и обзавеждане, което макар и да е предмет на наложени обезпечителни мерки.Именно с оглед обстоятелството, че предмет на иска е притежавано от молителите имущество на стойност 3 739 958 лв е прието, че е съобразено съотношението между доходи и размер на дължима такса.
Представените определения не доказват твърдението на жалбоподателите за наличието на противоречива практика или за противоречие на въззивното определение със задължителната практика на ВКС по посочените от тях въпроси.В представените с изложението актове, изводът за необходимостта от събиране на доказателства за имущественото състояние на молителите е направен с оглед конкретните факти по тези дела, относими към имущественото и финансово състояние на лицата.Представените съдебни актове са постановени при различие на данните и фактите, което обосновава извода, че същите са неприложими с оглед конкретиката на разглеждания случай, при който и без наличие на декларация за имуществено състояние се съдържат доказателства за семейното и имотно състояние на молителите, съобразяване на съотношението между размер на притежаваното имущество и размера на дължимата такса и наличието на бързо ликвидно имущество за обезпечаване на заплащането й.
Предвид изложеното въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 399, постановено по ч.гр.дело № 344/2014 г на Бургаски апелативен съд, Гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.