О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
София, 11.06.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на десети юни две хиляди и осма година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 11 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 473 от 10.05.2008 година по гр.д. № 1508/2006 година на Варненски окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нот. акт № 59 от 1992 г. до размер на 8/24 ид. части от прехвърления имот, съставляващ апартамент № 69, находящ се в гр. В., ул. “. № 16; отхвърлен е иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност спрямо З. П. и И. П. от гр. В. на договор от 28.12.1998 г., обективиран в нот. акт № 98 от 98 г., с който Р. А. П. и П. Д. П. са дарили на дъщеря си Д. П. П. апартамент № 69, находящ се в гр. В., ул. “. № 16, като производството в частта му по иска с правно основание чл. 87, ал.3ЗЗД, предявен от З. П. и И. П. против Р. А. П. и П. Д. П. за разваляне на договора по нот. акт № 59 от 1992 г. за размер над 8/24 ид. части, както и по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД за прогласяване недействителност на сделката по нот. акт № 98 от 98 г. над 8/24 ид. части от прехвърления имот е прекратено като недопустимо. Въз основа на установените по делото факти, а именно: с нот. акт № 59 от 1992 г., Василка В. Д. и съпругът и А. С. Д. са прехвърлили на дъщеря си Р. А. П., по време на брака и с П. Д. П. собствения си, придобит в съпружеска общност имот, съставляващ съставляващ апартамент № 69, находящ се в гр. В., ул. “. № 16. На 25.12.1998 г., Р. А. П. и П. Д. П. са дарили имота на своята дъщеря Д. П. П. , за което е бил съставен нот. акт № 98 от 1998 г. През 1999 година, В. В. Д. и А. С. Д. са предявили иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД против Р. А. П. и П. Д. П. за разваляне на сключения през 1992 година алеаторен договор поради неизпълнение от страна на приобретателите на задължението им да предоставят издръжка и да се грижат за прехвърлителите и иск с правно основание чл. 135 ЗЗД и срещу Д. П. П. за обявяване относителна недействителност на дарението по нот. акт № 98 от 1998 г. Прехвърлителят А. С. Д. е починал в хода на процеса – на 19.01.2001 г. и при условията на чл. 120 ГПК (отм.) е бил заместен от наследниците си по закон: съпруга В дъщери З. А. П. и И. А. П. С влязло в сила решение по гр.д. № 602/2001 г., потвърдено с решение № 521 от 24.07.2003 година по гр.д. № 87/2002 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение, предявените искове с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД и чл. 135, ал.1 ЗЗД са били отхвърлени като неоснователни – прието е, че до м. февруари 1999 г. приобретателите са били изправна страна по алеаторния договор, тъй като са изпълнявали изцяло задълженията за престиране на гледане и предоставяне на издръжка. С решение на ТЕЛК от 02.10.2003 година, на прехвърлителката В. В. Д. е била призната 97 % нетрудоспособност.становена е, че В. Д. е страдала от генерализирана атеросклероза, мозъчно-съдова болест, исхемична и хипертонична болест на сърцето, че е претърпяла исхемичен мозъчен инсулт, в резултат на което е развила десностранна централна химипареза до плегия за ръката, липсвали са движения и в десния долен крайник. Имала е нужда от постоянно медикаментозно лечение, за което са били необходими по 118 лева месечно и от постоянна помощ за ежедневното и обслужване, тъй като не е можела да се движи и да се обслужва сама. След месец януари 2002 година ежедневни грижи за нея са били полагани от лицата Р. М. и В. С. , на които е било заплащано от ищцата З. А. П., която е осигурявала и средствата за храна, както и заплащането на рехабилитационни процедури. През този период приобретателите по алеаторния договор Р. А. П. и П. Д. П. не са полагали грижи за прехвърлителката В. Д. , въпреки, че са били поканени с телеграма от 04.11.2004 година да изпълняват задълженията си по договора; не са поискали и трансформиране на задължението им в парично предвид влошените им отношения с прехвърлителката. Искът за разваляне на договора по нот. акт № 59 от 1992 г. е бил предявен от З. А. П. и И. А. П. в качеството им на наследници на А. С. Д. и от В. В. Д. , която е починала в хода на процеса на 02.12.2007 г. и заместена при условията на чл. 120 ГПК (отм.) от ищците от З. А. П. и И. А. П. Изхождайки от тези факти, въззивният съд е приел, че производството по исковете с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД и чл. 135, ал.1 ЗЗД е недопустимо в частта му за разваляне на сделките над 8/24 ид. части от прехвърления имот, тъй като с влязло в сила решение предявеният иск от наследодателят на ищците А е отхвърлен като неоснователен (т.е. налице е сила на пресъдено нещо за 12/24 ид. части от имота), както и че за 4/24 ид. части, наследник на починалата в хода на процеса ищца В. В. Д. е ответницата Р. А. П., т.е. налице е сливане на качествата кредитор и длъжник. Приел е, че искът за разваляне на договора по нот. акт № 59/92 г. в частта му по отношение на 8/24 ид. части от имота е основателен – установено е пълно неизпълнение от страна на ответниците Р. А. П. и П. Д. П. , които след 1999 г., въпреки отправената покана, не са полагали грижи за прехвърлителката В. Д. , не са предоставяли средства за издръжката и, нито са трасформирали задължението си в парично. Приел е, че искът за прогласяване на относителна недействителност на договора за дарение от 1988 г., извършено в полза на ответницата Д е неоснователен, тъй като сделката е осъществена преди възникване правото на прехвърлителите за разваляне на алеаторния договор – преди настъпилото неизпълнение от страна на приобретателите, поради което и с оглед хипотезата по чл. 135, ал. 3 ЗЗД, при липса на доказателства, че уговарянето е било извършено с цел увреждане на кредитора, сделката не може да бъде прогласена за недействителна.
Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд в частта му, с която е уважена претенцията по чл. 87, ал.3 ЗЗД е постъпила от Р. А. П.. Поддържа се, че по съществения материалноправен въпрос за обхвата на задължението на длъжника по алеаторен договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, решението е постановено в противоречие с ТК № 96 от 1996 г. на ОСГК ВС. Поддържа се и наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като по съществения въпрос налице ли е неоправдан отказ да се приеме изпълнение по договора, обжалваното решение е постановено в противоречие с решения по гр.д. № 602/2001 г. и по гр.д. № 491/2000 г. на Варненски апелативен съд, както и че по съществения въпрос задължен ли е длъжникът по алеаторен договор да трансформира задължението си в парично при неоправдан отказ на кредитора да приеме изпълнението, решението е в противоречие с решение № 521 от 24.07.2003 година по гр.д. № 87/2002 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение. Изложени са доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК – поддържа се, че съществените въпроси за сливане на качества кредитор и длъжник, както и налице ли е виновно неизпълнение при злоупотреба с права от страна на кредитора са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Въззивното решение на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД и производството по исковете с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД и чл. 135, ал.1 ЗЗД за 16/24 ид. части от прехвърления имот е прекратено като недопустимо е обжалвано от З. П. и И. П. В изложението към касационната жалба се поддържа наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като по съществения въпрос относно правата на касаторите за разваляне на алеаторния договор, решението е постановено в противоречие с решение № 35 от 23.03.1999 г. по гр.д. № 966/1998 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение; решение № 434 от 11.02.1983 г. по гр.д. № 315/1982 г. на Първо отделение на Върховния съд и решение № 1* от 27.12.1985 г. по гр.д. № 715/1985 г. на Второ отделение на Върховния съд на Република България, съгласно които значителното неизпълнение по отношение на единия кредитор е основание за разваляне на целия договор, а преживелият съпруг и всеки от наследниците на умрелия прехвърлител могат да искат разваляне на договора поради неизпълнение от приобретателя до размера на частта си от прехвърления имот. Поддържа се, че по съществения мотериалноправен въпрос по точното приложение на чл. 135 ЗЗД, въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 1* от 29.11.1993 г. по гр.д. № 36/1993 г. на Четвърто отделение на Върховния съд, съгласно което при разваляне на алеаторен договор кредиторът не е длъжен да приеме паричния еквивалент на престацията си, ако той не е налице към момента на развалянето, а може да претендира изпълнение на непаричното си вземане, което се обезпечава с предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД; в противоречие с решение № 1* от 20.05.1982 г. по гр.д. № 805/1982 г. на Първо отделение на Върховния съд, съгласно което за уважаване на отменителния иск не е необходимо вземането на кредитора да е изискуемо и установено по размер и с решение № 1* от 23.07.1968 г. по гр.д. № 879/1968 г. на Първо гражданско отделение на Върховния съд, съгласно което развалянето на алеаторния договор има обратно действие, тъй като изпълнението му от страна на продавача е еднократно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че релевираните искания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд са неоснователни.
Въведеният от касатора Р. А. П. довод, че по съществения материалноправен въпрос за обхвата на задължението на длъжника по алеаторен договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, решението е постановено в противоречие с ТК № 96 от 1996 г. на ОСГК ВС е неоснователен. Въззивното решение е постановено в съответствие с постановките на ТР № 96 от 1966 г., съгласно които, когато кредиторът не оказва съдействие на длъжника за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът, който държи за изпълнението на договора, има право да трансформира задължението си за издръжка в натура в паричния и еквивалент и да изпълнява задължението си чрез заплащане по установения ред съответната сума. С изпадане на кредитора в забава – когато кредиторът не дава необходимото съдействие за изпълнение на задължението в натура, длъжникът не се освобождава от задължението по договора. С трансформация на задължението в парично договорът не променя своя характер и продължава да обслужва страните с оглед целта, за която е сключен. Приемайки, че договорът за гледане и издръжка подлежи на разваляне поради неизпълнение, тъй като приобретателите не са поискали трансформиране на натуралното им задължение в парично, въззивния съд е постановил решението си в съответствие с трайно установената практика, съгласно която при отказ на прехвърлителя по алеаторния договор да приема престация в натура, приобретателят следва да предостави парично изпълнение в пълен еквивалент.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на съдебното решение в частта му за разваляне на договора на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД поради постановяването му в противоречие с решения по гр.д. № 602/2001 г. и по гр.д. № 491/2000 г. на Варненски апелативен съд и решение № 521 от 24.07.2003 година по гр.д. № 87/2002 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение. Основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато по съществен материалноправен въпрос е налице противоречива практика на съдилищата, без да има задължителна за съдилищата практика, установена в Тълкувателни решения и постановления на Върховния съд. Обхвата на правата и задълженията на страните по алеаторния договор е предмет на ТР № 96 от 1966 г. на ОСГК ВС на НРБ, в съответствие с което е постановено и обжалваното въззивно решение, поради което предпоставките по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Неоснователен е и доводът за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по съществените въпроси за сливане на качества кредитор и длъжник, както и налице ли е виновно неизпълнение при злоупотреба с права от страна на кредитора са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Действително, поставените въпроси са правно значими, но първият от тях не е съществен по делото – касаторът Р. А. П. не е обжалвала решението в частта му за прекратяване на производството по отношение на 4/28 ид. части от прехвърления имот поради сливане в нейно лице на качествата кредитор и длъжник, а въпросът за правата на длъжника по алеаторния договор при изпадане на кредитора в забава е намерил разрешение в ТР № 96 от 1966 г. на ОСГК ВС на НРБ, в съответствие с което е постановеният съдебен акт на въззивния съд.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД и производството по исковете с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД и чл. 135, ал.1 ЗЗД за 16/24 ид. части от прехвърления имот е прекратено като недопустимо. Въведените от касаторите З. П. и И. П. доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК са неоснователни. Повдигнатите в изложението въпроси, намерили разрешение в решение № 35 от 23.03.1999 г. по гр.д. № 966/1998 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение; решение № 434 от 11.02.1983 г. по гр.д. № 315/1982 г. на Първо отделение на Върховния съд и решение № 1* от 27.12.1985 г. по гр.д. № 715/1985 г. на Второ отделение на Върховния съд на Република България не са съществени по делото – съдът е прекратил като недопустимо производството в частта относно наследствените квоти на касаторите от прехвърления имот не поради недопустимост да претендират неизпълнение на договора по отношение на наследодателя им, а поради наличие на влязло в сила решение, с което същия иск е отхвърлен като неоснователен – поради забраната на чл. 224, ал.1 ГПК (отм.) да се пререшава спор, разрешен с влязло в сила решение, което съгласно чл. 220, ал.1 ГПК (отм.) е задължително за страните и техните правоприемници. Действително, задължението за гледане и издръжка е неделимо по своя характер, но предявеният по делото иск се основава на неизпълнение спрямо прехвърлителката В. В. Д. , като с влязло в сила решение по гр.д. № 602/2001 г., потвърдено с решение № 521 от 24.07.2003 година по гр.д. № 87/2002 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение, предявеният иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора по отношение на прехвърлителя А. С. Д. поради неизпълнение от страна на приеобретателите, вкл. и до смъртта му настъпила в хода на процеса на 19.01.2001 г. е отхвърлен като неоснователен, поради което производството по делото в тази му част се явява недопустимо.
Неоснователен е и доводът, че по съществения материалноправен въпрос по точното приложение на чл. 135 ЗЗД, въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 1* от 29.11.1993 г. по гр.д. № 36/1993 г. на Четвърто отделение на Върховния съд, с решение № 1* от 20.05.1982 г. по гр.д. № 805/1982 г. на Първо отделение на Върховния съд, и с решение № 1* от 23.07.1968 г. по гр.д. № 879/1968 г. на Първо гражданско отделение на Върховния съд. Кредиторът не е длъжен да приеме паричния сурогат на престираното, а може да претендира изпълнение на непаричното си вземане, обезпечавайки го с предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД, както е процедирано и в настоящия случай, но тази постановка не предопределя положителния изход от павловия иск. Решението не е в противоречие и с тезата, че правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от само от наличието на действително вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно, а възникването му не е обусловено от установяване на вземането с влязло в сила решение. Прехвърлителят на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане обаче придобива качеството на кредитор от момента, в който длъжникът е преустановил да изпълнява задълженията си по договора. От този момент прехвърлителят става носител на потестативното право за разваляне на договора за издръжка и гледане и това материално потестативно право съществува вън и независимо от процеса за разваляне на договора. Именно с оглед установеният момент на придобиване качеството на кредитор – моментът от който приобретателите са преустановили да изпълняват задълженията си по договора, съдът е определил правната квалификация на иска по чл. 135, ал. 3 ЗЗД – когато увреждащото действие е извършено преди възникване на вземането, то съгласно чл. 135, ал. 3 ЗЗД, действието е недействително само ако е било предназначено да увреди кредитора. Предвид изложеното, повдигнатите в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК материалноправни въпроси по приложението на чл. 135 ЗЗД не са съществени по делото – съдът е отхвърлил иска не поради това, че ищците не разполагат с правото да атакуват увреждаща ги сделка, нито поради неликвидност на вземането им, а поради липса на доказателства за намерение за увреждане от страна на ответниците по делото.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 473 от 10.05.2008 година по гр.д. № 1508/2006 година на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: