О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 551
София, 20.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 1084/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Т” О. срещу въззивно решение № 125 от 30.06.2009 г. по т.д. № 163/2009 г. на Варненския апелативен съд, с което се оставя в сила осъдителната част на решение № 535 от 06.12.2008 г. по т.д. № 20/2008 г. на Варненския окръжен съд. С посочената част на първоинстанционното решение е уважен предявения от “И” ЕО. срещу касатора иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то ЗЗД за сумата 56 000 лв., представляваща част от получена на отпаднало основание сума по договор от 03.09.2007 г., развален на основание чл.87, ал.2 ЗЗД.
В касационната жалба се излагат оплаквания за постановяване на решението при наличие на всички отменителни основания, визирани в чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд не е отчел факта, че достъпът му до изпълнявания от него обект е бил забранен от възложителя и това е причината да не бъде съставен Протокол № 10 за извършени до преустановяване на работата СМР.
В депозираното по чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване отново с допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения – чл.181, ал.1 ГПК(отм.), като поддържа, че с обжалвания съдебен акт са решени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за селектиране на жалбата му.
Ответникът по касация “И” ЕО. не е изразил по реда на чл.287, ал.1 ГПК становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й редовност не е налице соченото в нея основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
. Касаторът не е посочил кой конкретен материалноправен и процесуалноправен въпрос счита за значим, твърдейки че разрешаването им би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Твърдението за необсъждане на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност – чл. 188, ал. 1 ГПК (отм). и за необоснованост не могат да се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, тъй като подобно нарушение е въведено като основание за касационно обжалване и само по себе си не е основание за допускане на обжалване по приложно поле, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай касаторът не е формулирал какъвто и да е въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и чието разрешаване по различен начин би обусловило различно решение по спора. С оглед принципът за диспозитивното начало в гражданския процес, съдържащ се в разпоредбата на чл. 6 ГПК, касационният съд не може служебно да извлича този въпрос, което би било в противоречие и с правото на защита на противната страна. При това положение не е установена основната предпоставка за наличието на основание за допускане на касационно обжалване, което не позволява извършването на преценка за съществуването и на заявения допълнителен критерий за това по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 125 от 30.06.2009 г. по т.д. № 163/2009 г. на Варненския апелативен съд в посочената му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: