Определение №553 от 1.10.2009 по ч.пр. дело №519/519 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№ 553
София, 01.10.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и девета година в състав:
 
 
      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
                 ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
 
при секретар
и с участието  на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева 
ч. т. дело №  519/ 2009   год.
 
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на К. Г. М. – от гр. В. срещу Определение № 1* от 7.V.2009 г. по ч.гр.д. № 859/ 2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила определението за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателят иска да се отмени и делото да се върне за извършване на съдопроизводствените действия. В изложение на основания за касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че определението противоречи на постоянната съдебна практика за допустимост на установителните искове и правния интерес за предявяването им – Р. № 276/ 18.VІІ.2006 г. по т.д. № 562/ 2005 г. на ВКС, ТР на ОСГК на ВС № 33/ 1956 г. и ППВС №2/ 1997 г. и на Решение на ВАД № 36/ 1994 г. Жалбоподателят счита, че е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като съдът не е подвел установените по делото факти към правилната правна норма, не е преценил, че предприетите процесуални действия по отмяна на постановлението за възлагане, ще приравни фактическата обстановка на неприключило изпълнение и исковото производство за съществуването на вземането е единствената форма на защита за ищеца. Поради липса на съдебна практика по този въпрос, иска да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което се прегражда по – нататъшното развитие на делото, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е оставено в сила Определение от 25.ІІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 2187/ 2008 г. на Варненски районен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска. Изложени са съображения, че поради проведено изпълнение въз основа на издаден Запис на заповед от 21.VІ.2004 г. и изпълнителен лист, с Постановление за възлагане от 12.VІ.2007 г. на ответника е възложена 1/6 ид.ч. от собствен на ищеца недвижим имот, поради което искът за оспорване на вземането по чл. 424 ГПК, следва да е осъдителен за връщане на недължимо платеното. Поради недопустимост на отрицателния установителен иск съдът е заключил, че правилно производството по делото е прекратено.
Разрешеният по делото процесуален въпрос за допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането спрямо ищеца по издаден запис на заповед, когато е проведено изпълнение, приключило с постановление за възлагане на ответника, на имот, собственост на ищеца, е важен, тъй като от него зависи разглеждането на иска. Този въпрос е решен от съда в съответствие с трайната съдебна практика, която е в смисъл, че когато е приключило принудително изпълнение, длъжникът, за да получи обратно от взискателя недължимо полученото, трябва да предяви срещу него осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД, като на връщане подлежи не само получена сума, а всичко, получено вместо плащане – възлагане на вещ или вземане. Прехвърлянето, извършено от съдебния изпълнител в полза на привидния кредитор, е лишено от основание, поради което е недействително – арг. от чл. 55 ЗЗД, като ищецът може да защити правата си с осъдителен иск за връщане на възложената 1/6 ид.ч. от имота и няма правен интерес от иск за установяване, че не дължи сумата, за която се е задължил със записа на заповед. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
С оглед съществуващата съдебна практика по въпроса за допустимостта на установителния иск и правния интерес за предявяването му, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1* от 7.V.2009 г. по ч.гр.д. № 859/ 2009 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар