1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
С., 18.04. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1448 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Г. Н. от [населено място], [община], Софийска област, чрез пълномощника си адв. Стойка К. от АК-С., против въззивно решение № 354 от 20.06.2011 г., постановено по в.гр.д. № 357/2011 г. на Софийския окръжен съд, с което като е отменено решение № 38 от 02.03.2011 г. на Самоковския районен съд, постановено по гр.д. № 900/2010 г., са отхвърлени предявените от В. Г. Н. срещу [фирма] [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, от значение за изхода на делото, които са решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Изведените от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси, за които твърди, че са от значение за изхода на спора, са: кои нарушения на трудовата дисциплина са системни по см. на чл. 190, т. 3 КТ; от кой момент започва да тече срокът по чл. 194, ал. 1, пр. 1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание, както и чия е доказателствената тежест за установяване на извършените нарушения на трудовата дисциплина. По поставените въпроси е представена съдебна практика – пет решения на първоинстанционни съдилища, за които липсват данни, че са влезли в законна сила, поради което те не съставляват противоречива съдебна практика по смисъла на т. 3 от ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба, [фирма] [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. С. В., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и свързан с тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В. съд е отхвърлил исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като е приел, че е налице материалноправното основание за упражняване правото на дисциплинарно уволнение на работодателя по чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7 КТ, вр. с чл. 187, т. 3 и т. 7 КТ – поради извършени от касатора системни и тежки нарушения на трудовата дисциплина във връзка с неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила и неизпълнение на законните нареждания на работодателя, изразяващи се в това, че за периода от 06.11. – 11.11.2009 г. при отчитане на конкретно посочени абонати касаторът не написал абонатните номера до електромерите; при въведени от него кодове за липса на достъп до електромер не оставял съобщения до абонатите за извършеното посещение; неправилно въвеждал кодове за липса на достъп до някои електромери, въпреки че безпрепятствен достъп до тях бил налице – намирали се на улицата, на фасадата на сградата, на ел. стълб и др.; не записвал точните показания на електромерите на цитирани абонати; не отбелязвал съответните кодове за констатираните отклонения в измерването и нередностите по средствата за търговско измерване и мрежата – неточни часовници, липса или нарушена цялост на пломба и др. Освен това съдът е приел, че са спазени сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание, тъй като срокът тече от момента на откриване на нарушението от субекта на дисциплинарната власт, като в случая двумесечният срок е започнал да тече на 18.01.2010 г., като за времето от 20.01.2010 г. до 14.07.2010 г. и от 19.07.2010 г. до 06.08.2010 г. е спрял да тече, тъй като ищецът е бил в отпуск, поради временна неработоспособност и в платен годишен отпуск, поради което този срок е изтичал именно на 29.09.2010 г., поради което заповедта за дисциплинарното уволнение е законосъобразна и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловения от тях иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изхода на спора, който е решаван противоречиво от съдилищата. Противоречива съдебна практика е налице, когато един и същи въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение. В случая такава противоречива съдебна практика по поставените въпроси не е представена. Въпреки това следва да се посочи, че поставените въпроси са от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, но същите не са разрешени от въззивния съд в противоречие както със задължителната практика на ВКС, така и с трайно установената съдебна практика по тях, а са в съответствие с нея. По въпроса – кои нарушения на трудовата дисциплина са системни по см. на чл. 190, т. 3 КТ е налице задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, а именно решение № 162 от 18.05.2010 г. по гр.д. № 299/2009 г. на ВКС, ІV г.о., съгласно която системни нарушения на трудовата дисциплина от страна на работника или служителя е налице, когато той е извършил три или повече нарушения на трудовата дисциплина, като поне едно от нарушенията, обуславящи системност да не е наказано. В случая в съответствие с тази задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че ищецът е извършил системни и тежки нарушения на трудовата дисциплина за периода 06.11. – 11.11.2009 г. във връзка с неизпълнение на възложената му работа, подробно описани по-горе, за които не му е налагано дисциплинарно наказание. По втория правен въпрос от материално естество също е налице задължителна съдебна практика, съдържаща се в решение № 231 от 13.06.2011 г. по гр.д. № 858/2010 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно което на поставения въпрос относно момента, от който започва да тече срокът по чл. 194, ал. 1, пр. 1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание, е даден отговор, че откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушаването на трудовата дисциплина, като отговорът на този въпрос от въззивния съд в обжалваното решение е в синхрон с тази задължителна практика, което изключва приложение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. По третия процесуален въпрос – чия е доказателствената тежест за установяване на извършените нарушения на трудовата дисциплина, въззивният съд е дал отговор също в съответствие с трайната съдебна практика, а именно, че работодателят е този, който следва да докаже извършените нарушения на трудовата дисциплина от страна на работника, което в случая той е сторил. В тази връзка следва да се отбележи, че направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на обжалваното въззивно решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост по чл. 281, т. 3 ГПК, но същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на въззивното решение до касационно обжалване, какъвто не е настоящият случай.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответната страна следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 354 от 20.06.2011 г., постановено по в.гр.д. № 357/2011 г. на Софийския окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 1759 от 20.07.2011 г. на В. Г. Н. от [населено място], [община], Софийска област.
ОСЪЖДА В. Г. Н. от [населено място], [община], Софийска област да заплати на [фирма] [населено място], направените разноски по делото за касационната инстанция в размер на 150/сто и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: