5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 555
Гр. София, 18.12. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 1845/2019 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Й. Г. и Дежа Б. Г., подадена чрез адвокат С. А., срещу определение № 45 от 30.01.2019 г., постановено по в.гр.д. № 179/2018 г. на Силистренския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането им по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 122/22.11.2018 г. в частта за разноските.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение поради необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон. Искането е за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на заявеното искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
Ответниците по жалбата не изразяват становище.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирани страни, против определение, което подлежи на инстанционен контрол съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 2 ГПК, и е допустима.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
Производството пред Силистренския окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Й. Ж. В., Б. Г. Д. и Ж. Г. Ж. /ищци в първоинстанционното производство/, подадена чрез процесуалния им представител адвокат Р. Н., против решение № 66/19.03.2018 г., постановено по гр.д. № 563/2017 г. по описа на Силистренския районен съд. С посоченото първоинстанционно решение съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от ищците в условията на обективно евентуално съединяване искове, чрез които същите молят съда да осъди ответниците Н. и Дежа Г. /настоящи жалбоподатели/ да им заплатят обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резулатат на пожар в имота им, предизвикан от неизправности в електрическата инсталация на ответниците. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК първоинстанционният съд е осъдил трите ищци общо да заплатят на ответниците сумата от 2 975 лв. съдебни разноски.
Срещу подадената въззивна жалба е депозиран отговор от Н. и Дежа Г., чрез процесуалния представител адвокат С. А.. Видно от представеното по делото пълномощно Адвокатско дружество „А. и У.“, представлявано от съдружниците адвокат С. А. и адвокат Н. У. – К., е упълномощено да представлява ответниците по жалбата до приключване на производството във въззивна инстанция. С договора за правна защита и съдействие е уговорено възнаграждение за защита и процесуално представителство пред въззивен съд в размер на 1 680 лв. с включен ДДС и е надлежно удостоверено заплащането на това възнаграждение от страна на клиентите чрез приложена фактура № [ЕГН]/02.05.2018 г.
С решение № 122/22.11.2018 г. Силистренският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Й. Ж. В. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, както и предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД против Н. и Дежа Г., и е осъдил същите на основание чл. 50 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД да заплатят на Й. Ж. В. сумата от 590 /петстотин и деветдесет/ лв., представляваща обезщетение, формирано на база стойността на унищожени 100 броя бали люцерна сено и 50 броя бали слама, сумата от 3 817,68 /три хиляди осемстотин и седемнадесет лева и шестдесет и осем стотинки/ лв., представляваща обезщетение, формирано на база заплатени разходи за поправка на покривна конструкция и стопански постройки, както и за сумата от 8 000 /осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пожар в имота на ищците по първоинстанционното дело, находящ се в обл. С., [населено място], [улица], възникнал поради неизправности в електрическата инсталация в стопанските постройки на ответниците, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на увреждането /01.11.2012 г./ до окончателното й заплащане, а в останалата част – потвърдил първоинстанционното решение. При този изход на делото, съдът е осъдил всеки един от въззивниците да заплати на Н. и Дежа Г. сумата от 71,57 лв., представляваща направени от последните разноски по делото за двете инстанции, съобразно отхвърлената част от предявените искове.
С молба вх. № 66/09.01.2019 г. Н. и Дежа Г. са сезирали съда с искане по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските, като поискали да им се присъдят сторените такива в размер на 1 680 лв. с включен ДДС.
С атакуваното в настоящото производство определение Силистренският окръжен съд е приел молбата за допустима, но неоснователна и е оставил искането без уважение. За да обоснове този резултат, съдът е посочил, че при изчисляване на дължимите разноски е взел предвид представените по делото списъци по чл. 80 ГПК. Възражението на въззивниците за намаляване на присъденото възнаграждение поради прекомерност е оставил без уважение по аргумент, че възнаграждението е определено под минимума по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, като допълнително е изложил, че делото разкрива достатъчно висока фактическа и правна сложност за обосноваване на определения размер.
За несъстоятелно съдът е приел позоваването на молителите на Определение № 89/22.01.2010 г., постановено по ч.т.д. № 752/2009 г., ТК, I ТО на ВКС и Определение № 82/19.02.2009 г., постановено по ч.т.д. № 60/2009 г., ТК, I ТО на ВКС, доколкото същите са неотносими към процесния случай.
При проверка на законосъобразността на постановения акт, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е отчасти неправилно, предвид следното:
При постановяване на обжалваното определение, въззивният съд не е съобразил, че с решение № 122/22.11.2018 г. по в.гр.д. № 179/2018 г. е уважена частично претенцията по чл. 50 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД единствено на въззивницата Й. Ж. В., като първоинстанционното решение по отношение на другите въззивници Б. Г. Д. и Ж. Г. Ж. е потвърдено. Предявените от тях искове са изцяло отхвърлени като недоказани. При този резултат, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на направените по делото разноски, които следва да им се присъдят при доказаност на твърдението за реалното им извършване, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 6/2013 по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съразмерно с отхвърлената част от иска, предявен от ищцата Й. Ж. В., и в пълен размер – по отношение изцяло отхвърлените искове на ищците Б. Г. Д. и Ж. Г. Ж..
В настоящия случай, видно от доказателствата по делото ответниците са направили своевременно искане за присъждане на направените разноски, чийто общ размер възлиза на стойност 4 655 лв. за двете съдебни инстанции / /л. 313 РС Силистра относно разноските пред първа инстанция и л.40 ОС Силистра относно разноските пред въззивна инстанция/. Заплащането на същите е надлежно удостоверено чрез фактури № [ЕГН]/23.06.2017 г. и № [ЕГН]/02.05.2018 г. Същевременно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие № 82/03.04.2018 г. не се констатира индивидуално уговорен размер на адвокатското възнаргаждение по всеки един от предявените от трите ищци искове, поради което посочената сума от 1 680 лв. следва да се счита общо уговорена като възнаграждение за осъществяваната от процесуалния представител защита по всички обективно съединени искове. В този смисъл като неоснователно следва да се остави възражението на жалбоподателите за дължимост на съдебни разноски по всеки един от обективно съединените разноски в съответствие с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, съгласно която разпоредба „за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнаграждението се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях“. По този въпрос съществува трайна практика на ВКС, обективирана в Определение № 284/06.04.2012 г. по ч.гр.д. № 238/2012 г., ІV ГО, към която настоящият състав се придържа. С цитираното определение се приема, че когато ищецът е предявил обективно съединени искове при условията на евентуалност, при постигане на позитивно решение по един от тях, ответникът следва да понесе отговорността за разноски по уважения иск като уговореното адвокатско възнаграждение е едно, тъй като е уговорено за защита на едно благо. В разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ГПК е предвидено, че за предявените с една искова молба евентуално съединени искове срещу едно лице се събира държавна такса за един иск. Смисълът на тази норма е да бъде събрана държавна такса само по главния иск, по който първоинстанционният съд има задължение да се произнесе, като предвид това, че в този етап на производството е неизвестно дали ще се дължи произнасяне по евентуалните искове, е нецелесъобразно събиране на държавна такса и по тях. Оттук, когато между същите страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове дължимата такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение. По тези съображения без уважение следва да се оставят претенциите на жалбоподателите за присъждане на разноски по обективно съединените и неуважени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД.
При липса на налични доказателства относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение по всеки от обективно съединените искове, на основание чл. 162 ГПК, настоящият състав счита, че следва да определи този размер по собствена преценка. В случая се приема, че разноските следва да се разпределят в отношение 3/5 за Й. Ж. В. и по 1/5 за всяка от Б. Г. Д. и Ж. Г. Ж.. Предвид факта, че предявеният от Й. Ж. В. иск по чл. 50 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД е частично уважен до размер от 12 407,68 лв. при общо предявен размер от 12 617,68 лв., то съобразно отхвърлената част от иска дължимите от нея разноски се определят в размер на 46,48 лв. Същевременно присъдените в нейна тежест съдебни разноски са в по-висок размер /71,57 лв./, поради което, съобразявайки разпоредбата на чл. 271, ал. 1, изр. посл. ГПК, установяваща забрана за влошаване положението на жалбоподателя, настоящият състав счита, че в тази си част обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По отношение другите въззивници – същите дължат направените разноски в пълен размер, доколкото предявените от тях искове са изцяло отхвърлени, а именно в размер 1/5 от общия размер на извършените от Н. и Дежа Г. разноски пред двете съдебни инстанции /4 655 лв./ – т.е. всяка дължи разноски в размер на 931 лв. Доколкото с въззивното решение последните са осъдени да заплатят по 71,57 лв. съдебни разноски за Н. и Дежа Г. пред двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде изменено, като Б. Г. Д. и Ж. Г. Ж. се осъдят да заплатят разликата до 931 лв., т.е. за сумата от 859,43 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 45 от 30.01.2019 г., постановено по в.гр.д. № 179/2018 г. на Силистренски окръжен съд в частта, в която е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение относно присъдените в тежест на ищците Б. Г. Д. и Ж. Г. Ж. съдебни разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 122/22.11.2018 г. по в.гр.д. № 179/2018 г., ГО, по описа на СсОС, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА Б. Г. Д. да заплати на Н. Й. Г. и Дежа Б. Г. допълнително сумата от 859,43 лв. съдебни разноски по делото.
ОСЪЖДА Ж. Г. Ж. да заплати на Н. Й. Г. и Дежа Б. Г. допълнително сумата от 859,43 лв. съдебни разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 45 от 30.01.2019 г., постановено по в.гр.д. № 179/2018 г. на Силистренски окръжен съд, в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: