О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
София, 13.11.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 1342 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 1 от 26.01.2017 год. по т.д.№ 277/2016 год. на Разградски окръжен съд с което е потвърдено Решение № 313 28.09.2016 год. по гр.д.№ 325/2016 год. на Разградски районен съд. С това решение, първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от [фирма] срещу С. Т. С., Н. Й. С., Р. С. Д. и П. Р. Д. обективно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД и чл.26 ал.2 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на договор за продажба на недвижим имот, материализиран с нот.акт № 29 т.VІІ рег.№ 7924 д.№ 1103 от 18.11.2015 год. на нотариус с рег.№ 378. Задължението на купувача за плащане на цената е прихванато с негово насрещно парично вземане към продавача.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че [фирма] има качеството на кредитор на С. Т. С. (по време на брака му с Н. С.), но искът на акционерното дружество за прогласяване за недействително по отношение на него на разпореждането на длъжника му с вещно право в полза на Р. Д. (по време на брака му с П. Д.) е неоснователен, поради липса на недобросъвестност на приобретателя, който е имал действително вземане към прехвърлителя. Отхвърлен е и евентуалният иск за симулативност на сделката.
За да потвърди решението му, съставът на РзОС също е приел за безспорно, че [фирма] има качество на кредитор на ответника С., който бидейки управител на [фирма] е и авалист като ФЛ по два записа на заповед от 2014 год., съответно за 36597 лв. и за 3003 лв. Записите са издадени за обезпечаване на каузално задължение на едноличното дружество към акционерното. За тези вземания, кредиторът се е снабдил на 20.10.2015 год. със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 и сл.ГПК и на 26.10.2015 год. е образувано изпълнително дело на ЧСИ рег.№ 765.
Във връзка с твърдението на ищеца-въззивник, че оспорената сделка (прехвърляне право на собственост срещу дълг) е сключена с цел увреждане на интересите му, както и че тя е симулативна, съставът на РзОС е изложил мотиви относно правоотношенията по договор за заем между [фирма] и Р. Д.. Позовал се е на заключението на счетоводната експертиза, съгласно което дадените в заем суми са осчетоводени в [фирма]. Приел е за доказано сключването на договор за заем, който е породил правни последици между страните по него.
Приел е за недоказано, че ответникът Д., придобивайки недвижимия имот срещу вземането си към продавача е действал със съзнанието за увреждане на ищеца като кредитор на ответника-продавач С..
Счел е за неоснователен евентуалният иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора поради симулация. Съставът е посочил, че в тежест на страната, претендираща, че атакуваната сделка е привидна е да докаже симулацията, да установи прикритото съглашение и докаже неговото съдържание. Такива доказателства не са посочени от ищеца по делото. Приел е, че не е налице и недействителност, поради противоречие с добрите нрави – договаряне с ответниците за продажба на недвижимия имот на цена, по-ниска от пазарната стойност на продавания имот. При пазарна стойност на имота на 43500 лв. и данъчна оценка 23886.80 лв., разлика с цената по сделката – 35000 лв. не е голяма и не може да се направи извод за нееквивалентност на престациите и противоречие с добрите нрави.
Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, касаторът свързва с четири въпроса, считайки, че произнасянето по тях би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото. Посочени са въпросите: „1./ След като счетоводните книги представляват вторични счетоводни документи, защото са носител на преобразувана информация за стопанска операция или факт, получени от първичен счетоводен документ, който ги удостоверява и редовността им е обусловена от съставянето им въз основа на такъв документ, следва ли при преценката по чл.182 от ГПК вторичните счетоводни документи, каквито са приходните касови ордери и квитанции да се приравняват на първичните счетоводни документи?; 2./ Как следва да се разпределя доказателствената тежест по отношение на факти, които се установяват с частни диспозитивни документи, изхождащи от страна по делото? Как следва да се разпределя доказателствената тежест по отношение на истинността и достоверността на оспорени частни диспозитивни документи?; 3./ Съществен материалноправен въпрос ли е нарушението на разпоредбата на Закона за ограничаване на плащанията в брой извършено от страните по атакуваната сделка по делата с правно основание чл.135 ЗЗД (П. иск)?; 4./ Нарушението на Закона за ограничаване на плащанията в брой индиция ли е за знание у страните по атакуваната сделка за увреждането на кредитора, предявил иск с правно основание чл.135 ЗЗД?”.
Становището на настоящия съдебен състав, че по отношение на нито един от въпросите не налице предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол, произтича от следното:
Преди всичко, следва да се отбележи, че двата последни въпроси, свързани със Закона за ограничаване на плащанията в брой, се поставят за пръв път пред касационната инстанция, което е недопустимо. Довод свързан с нарушаването на ЗОПБ не е бил поставят пред инстанциите по същество и не е бил обсъждан, дори хипотетично да се приеме, че той има отношение към доказване на заемното правоотношение между прехвърлителя и приобретателя.
Първият и вторият от поставените въпроси нямат качеството на обуславящи изхода на спора. За установяване на действителните правоотношения, съдът е събрал всички ангажирани от страните доказателства и е изградил становището си въз основа на тях. Не е имало спор относно характеристиката на счетоводните книги, съобразно критериите на ЗСч. И съдът не е основал становището си единствено въз основа на записванията по тях. Първият от въпросите е хипотетичен, а по въпроса за оспорване на частни диспозитивни документи и доказателствената тежест при такова оспорване е налице обилна и непротиворечива практика. Т.е. предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице и по отношение на него.
Разноски на ответната страна не се дължат.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1 от 26.01.2017 год. по т.д.№ 277/2016 год. на Разградски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.