4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
София, 21.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми май през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2859 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца В. Г. Й. против Решение № 652 от 07.04.2014г. по в.т.д.№ 3252/2013г. на САС, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 551/2012г. на ОС Кюстендил за отхвърляне на иска за солидарното осъждане на ответниците [фирма], [населено място] и С. Т. Я., за заплащане на сумата 50 000лв.-уговорена неустойка в чл.4.2 във вр. с чл.4.1 от Анекс от 28.09.2011г. към Договор за покупко-продажба на маркирана дървесина на корен от 21.06.2011г.
С касационната жалба са въведени доводи за неправилност на решението на основанията по т.3 на чл.281 ГПК, иска се отмяната му и постановяването на друго за присъждане на търсената неустойка, а в случай, че бъде счетена за прекомерна-осъждането на ответниците /дружеството като купувач, а Я. като солидарно задължен по силата на чл.4.2 от анекса/ да я заплатят в редуцирания размер. Без да се оспорва правилността на извода на САС, че уговорената в чл.4.2 от анекса неустойка е компенсаторна за частично неизпълнение, се поддържа довод за незаконосъобразност на извода за нищожност на клаузата поради противоречие с добрите нрави.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпросите, по които се иска допускане на обжалването са: 1/ Нищожна ли е поради противоречие с добрите нрави уговорената между страните неустойка, когато нейният размер надвишава неколкократно размера на задължението 2/ Какъв е прекомерният размер на уговорената между страните неустойка, който да обоснове нищожността и поради противоречие с добрите нрави; 3/ Какъв е критерият за определяне прекомерност размера на доброволно уговорената неустойка; 4/Допустимо ли е да се приема от съда, че договорената неустойка, чийто размер надвишава неколкократно размера на задължението на страната по договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави, при положение, че с ТР № 1/2009г., ОСТК на ВКС постановява, че дори тя да е уговорена без краен предел, не е нищожна. Въпросите са поставени при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие с ТР №1/15.06.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСТК. Твърди се, че посочените въпроси са и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото с буквално цитиране на смисъла на основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, разкрит в т.3 на ТР № 1 от 19.02.2010г.на ОСГТК.
В писмен отговор ответниците оспорват наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по съображения че, уговорената неустойка обезпечава пълното изпълнение на договора-ако купувачът /ответникът [фирма]/ бе добил и извозил цялото договорено количество дървесина, без да плати цената, или при плащания извън договорения начин. Счетено е че в процесния случай неустойка не е дължима, тъй като купувачът е добил и извозил само част /356.71 куб.метра на стойност 18 134.50лв./ от общо договореното количество, цялото на стойност 40 000лв. Въззивната инстанция е приела този извод за неправилен. Аргументирала се е с тълкуването на постигнатото между страните съгласие в разпоредбата на чл.4.1 от анекса, предвиждаща, че „продажната цена е платима на части, като след добиване на всеки 100 куб.м. дървесина, купувачът дължи на продавача сума от 5 000лв.”, а съгласно уговорката в чл.4.2 „при виновно неизпълнение на изплащането на продажната цена в размера и сроковете в чл.4.1., купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 50 000лв.”. При извод, че неустойката е уговорена като компенсаторна, за частично неизпълнение и при приетия за установен по делото факт, че надлежни доказателства за плащането на добитите количества 356.71куб.м. дървесина не са представени, е обосновано, че е налице неизпълнение на задължението на купувача, което с оглед разпоредбата на чл.4.2 от анекса може да бъде санкционирано от продавача. За основателно е прието защитното възражение на ответниците да нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави. Изложените съображения са, че уговорената неустойка /50 000лв./ е в размер десетократно надвишаващ размера на обезпеченото задължение от 5 000лв. за 100 куб.м. дървесина. Номиналният размер е приет за огромен и надхвърлящ неколкократно размера на престацията, от която кредиторът е лишен. Счетено е, че несъответствието с добрите нрави произтича от начина по който е формулирана клаузата за неустойка още при сключването на договора. Обсъдено е, че дори и за сумата от 18 134.50лв., дължима според ищеца за добитите от ответника 356.71 куб.м. дървесина, обезщетението от 50 000лв. надвишава приетото за справедливо в практиката за единица неизпълнение. Изведено е, че така договореният размер сочи на несправедливо по съдържание съглашение, което не може да бъде оправдано с оглед предназначението му да стимулира страните към изпълнение и че в тези параметри неустойката не само че надвишава многократно обезпечителната си функция по отношение претърпените от неточното изпълнение вреди, но не представлява и допустима наказателна санкция за виновното поведение на ответника, след като създава предпоставки за неоснователното обогатяване на ищеца. Решаващият извод е, че клаузата за неустойка в т.4.2 от анекса е в разрез с разпоредбата на чл.9 ЗЗД във вр. с чл.288 ТЗ, а несъответствието с добрите нрави е основание за нищожност съгласно чл.26,ал.1 ЗЗД, което води до неоснователност на иска за присъждането й.
Становището на състава на ВКС, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване на първо място произтича от смесването в изложението на понятията „прекомерност” на неустойката и нищожността й, когато е уговорена в противоречие с добрите нрави. Част от въпросите /какъв е прекомерния размер на неустойката който може да обоснове нищожност/ е хипотетичен. Ако еднозначен, необусловен от конкретика и прецизиране отговор на този въпрос съществуваше /като абсолютна или процентна величина/, той би бил даден в Тълкувателно решение № 1 от 15.062010г. по тълк.дело №1 /2009г. на ОСТК на ВКС. В него е акцентирано, че преценката за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключването на договора като са посочени примерни критерии /естеството на задължението, размерът на обезпеченото задължение, наличието на други обезпечения, вида на неустойката и вида на неизпълнението, размера на уговорената неустойка и очакваните вреди/. Неуместен е паралелът /следователно и четвъртият поставен въпрос/ между приетото в т.3 на ТР № 1/2010г. на ОСТК, че сама по себе си липсата на краен предел до който неустойката се начислява не обуславя нищожността й и извода на САС, че в конкретния случай уговарянето на неустойка, чийто размер надвишава неколкократно размера на задължението е в противоречие с добрите нрави. При мотивирането на становището си въззивната инстанция не е извела по аналогия, респ. по аргумент извода си за нищожност от тази постановка в Тълкувателното решение. При формулирането на въпросите касаторът акцентира на „доброволно уговорената неустойка”, но не държи сметка, че фактът на двустранното й уговаряне сам по себе си е ирелевантен за валидността на клаузата, ако тя не съответства на императивните норми на закона и на добрите нрави-на принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските и търговски отношения.
Не е налице допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, на която касаторът се позовава-противоречие на обжалваното решение с ТР № 1/15.06.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСТК, което изключва възможността да е налице допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК-кумулативно сочена от страната.
С отговора по чл.287 ГПК не е направено искане за присъждане на разноски за производството, съответно липсват и доказателства за извършването им.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 652 от 07.04.2014г. по в.т.д.№ 3252/2013г. на САС, ТО, 3 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.