5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ . 559
С., 02.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 20.05.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 922/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд № 60 от 13.05.2010 год., по в.т.д.№ 108/2010 год., с което е оставено в сила решението на Търговищкия окръжен съд № 49 от 20.10.2009 год., по гр. д.№ 433/2006 год. в частта му, относно присъдените на осн. чл. 407, ал.1 ТЗ / отм./ обезщетения за претърпяни неимуществени вреди на ищцата П. П. Й. в размер на 24 000 лв. и на ищеца Ж. П. Ж. за сумата 18 000 лв., като при условията на чл. 271 ГПК са уважени предявените от същите срещу касатора, в качеството му на ответник, обективно и субективно съединени искове по чл.407,ал.1 ТЗ и за сумите: 21 000 лева за първата, и 4 500 лв. за втория, явяващи се в техния цялостен размер обезщетения за претърпените от всеки един морални болки и страдания, предизвикани от смъртта на майка им – б.ж. на [населено място] – Й. Б. Ж., починала на 21.10.2001 год., в резултата на настъпило на 24.09.2001 год. ПТП в [населено място], по вина на третото лице помагач – Г. П. Г., водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при АД- касатор.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното решение, който порок е обоснован с ненадлежно упражнено право на иск от страна на ищеца Ж. П. Ж., като алтернативно е въведено и оплакване за неправилност, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон – чл.51, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.52 ЗЗД и на съществените процесуални правила, установени за дължимата от решаващия съд преценка на събрания по делото доказателствен материал – касационни основания по чл.281,т.2 и т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Твърдението му е, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с трайната съдебна практика по значимите за крайния правен резултат по делото въпроси на процесуалното и материално право, а именно: „Надлежно ли е предявен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, от адвокат, упълномощен от брат или сестра на единия от ищците, без наличие на изрично дадено пълномощно от последния за осъществяване на това процесуално действие?” и „В каква форма следва да бъде потвърдено извършеното без представителна власт подписване и подаване на исковата молба за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от адвокат?”.
В подкрепа на визираното противоречие страната е посочила : решение на ІІ-ро т.о на ВКС № 1047/ 16.10.2008 год., по т.д. № 4459 / 2007 год. и решение на ІV-то г.о. на ВКС № 997/28.07.2006 год., по т.д. № 876/2005 год..
Ответната по касационната жалба страна е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Третото лице – помагач поддържа, че искането за допускане на касационен контрол е основателно.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от страните доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу въззивен съдебен акт, който не попада в изключенията по чл.280, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане разглеждането и по същество е неоснователно, поради следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд e приел за доказани елементите от фактическия състав на чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ обуславящи ангажиране отговорността на застрахователя за причинените на ищците неимуществени вреди, изразяващи се в страданията, които са им причинени от смъртта на майка им – б.ж. на [населено място] Ж., настъпила в резултат на процесното ПТП.
При определяне на размера на дължимото за възмездяването им обезщетение Варненският апелативен съд се е позовал на критерия за справедливост, въведен от законодателя с нормата на чл.52 ЗЗД и дадените с ППВС № 4/68 год. задължителни за съдилищата указания, относно вложеното от законодателя съдържание в същия и приложимите за изясняването му критерии.
Позовавайки се на събраните по делото доказателства, които обстойно е преценил, въззивният съд е отчел както поведението от пострадалата, като пешеходец, за допринасяне на вредоносния резултат, приемайки съотношение от ?, така и на необратимия характер на загубата, произтичаща от вредата, съществувалите между починалата и всяко едно от нейните деца силни емоционални връзки на обич и разбирателство, моралната и физическа помощ и подкрепа, която майката, макар и на възраст, е оказвала ежедневно на болната си дъщеря- ищцата П. Й., тежкия психически срив, настъпил у ищците от внезапната смърт на родителя им.
Въз основа на представеното по делото изрично пълномощно с нотариална заверка на консулската служба на РБ в [населено място], К. с изх. № 06372/2002 год., изходящо от ищеца Ж. П. Ж./ л.179/, с което последният е упълномощил сестра си – ищцата по настоящето дело П. П. Й., с правото да упълномощи избран от нея адвокат, във вр. с качеството му на граждански ищец, по образуваното срещу деликвента сл.дело № 98/2001 год., както и да определя размера на дължимото обезщетение, да сключва споразумения за същия, въззивният съд е преценил като неоснователно и въведеното от ответника възражение за ненадлежно предявен от ищеца Ж. П. Ж. иск по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./.
Следователно от мотивите на обжалваното решение се налага правен извод, че поставените от касатора въпроси, като обуславящи крайния правен резултат по конкретното дело, са значими по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК смисъл, с което главната предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Неоснователно е позоваването на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Цитираните съдебни актове на ВКС не касаят идентичен на разрешения от въззивния съд процесуалноправен въпрос, поради което възприетите различни разрешения в същите обективно не могат да създадат твърдяното противоречие – арг.от т.3 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
С решение № 997/28.07.2006 год., по гр.д.№ 876/2005 год. съставът на ВКС, позовавайки се на отсъствие на представено по делото пълномощно за лицето сключило разглеждания наемен договор от името и за сметка на наемодателите е приел, че доколкото по силата на чл.15 ГПК/ отм./, освен в предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, в хода на делото е следвало да бъде изяснен обема на предоставената на пълномощника на представителна власт, вкл. с оглед настъпилата смърт на упълномощителя му, а такъв въпрос въобще не са били предмет на обсъждане по настоящето дело.
В решение № 1047/2008 год., по гр.д.№ 4459/2007 год. на ІІ-ро г.о. на ВКС е поставен и разгледан въпроса за начина, по който следва да бъдат одобрени от представлявания извършените без представителна власт правни действия в хипотезата на сключен предварителен договор, за който писмената форма е задължителна, а не такъв е възникналият между страните правен спор.
Само за прецизност в тази вр. следва да се посочи, че нито в трайно установената съдебна практика, нито в правната доктрина е съществувало някога съмнение, че извършените процесуални действия от или спрямо представител без представителна власт не са абсолютно нищожни, а са недействителни и то с а м о спрямо ненадлежно представляваното лице/ относителна недействителност/,което единствено може да се позове на нея.
В случая, обаче, предвид изрично приложеното по делото нотариално пълномощно и обема на учредената от ищеца Ж. П. представителна власт на сестра му – ищцата П. Й. във вр. с обезщетяването му, като граждански ищец за вредите от процесния деликт и въведеното от закона ограничение само по отношение на лицата, които могат да бъдат представители на страните по пълномощие пред съда, а не изобщо, то въобще липсва база за съпоставяне на възприетото с обжалвания съдебен акт становище по приложението на чл.26, ал.2 ГПК, аналогична на чл.15, ал.2 ГПК/ отм./ и даденото в горецитираните влезли в сила решения, разрешение.
Що се касае до останалите доводи, съдържащи се в изложението, то те макар и под формата на поставен от касатора въпрос, касаят процесуалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт и относими към правилността на обжалваното решение не подлежат на разглеждане в производството по чл.288 ГПК.
Ответниците са претендирали заплащане на деловодните разноски, но при липсата на доказателства за реално осъществени такива в настоящето производство и наличие на посочено основание за приложението на чл.38 ЗА, искането, основано на чл.78, ал.3 ГПК, следва да се остави без уважение.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 60 от 13.05.2010 год., по в.т.д.№ 108/2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: