1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
гр.София, 23.01.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 226 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от адвокат Т. Л. – Ц., в качеството й на особен представител на [фирма] – [населено място], срещу Определение №4417/01.11.2013г. постановено по възз.гр.д.№950/2013г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е прекратено производството по делото. Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно и постановено в противоречие с процесуалните норми, поради което иска неговата отмяна.
Ответницата по жалбата – Е. К. Г. – в законоустановения срок не е представила становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да постанови прекратяване на въззивното производство, съдът е приел, че въззивната жалба е недопустима за разглеждане, тъй като е подадена от назначен особен представител на търговеца, при ненадлежно и в противоречие със закона учредена представителната власт. Видно от данните по делото, ответникът [фирма] е с вписан в ТР адрес и седалище на управление – [населено място], [улица] ет.3. Изпратеното от първата инстанция на този адрес съобщение за делото, се е върнало с отбелязване от длъжностното лице-връчител, че на адреса няма офис на търговеца и лице, на което да се извърши връчването на книжата. Отбелязано е и, че законният представител на дружеството – управителят К. Т. – също не живее на този адрес. При тези данни, първата инстанция е приложила нормата на чл.47 ал.6 ГПК и е назначила особен представител на търговеца – адвокат Т. Ц..
По подадената от особения представител адв.Ц. въззивна жалба, ОС-Благоевград е приел, че същата е недопустима за разглеждане, тъй като е подадена от представител с ненадлежно учредена представителна власт. Посочено е, че юридическите лица се представляват от своите органи и се призовават на публично обявения адрес на регистрация, при ред за връчване на съдебни книжа, регламентиран в чл.50 ГПК, поради което правилото на чл.47 ал.6 ГПК не е приложимо.
Определението на въззивния съд е правилно.
Съгласно чл. 50 ал. 3 ГПК връчването на съобщения на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме, а по силата на чл.50 ал. 1 ГПК мястото на връчване на търговец е последният посочен в регистъра адрес. Вписването в търговския регистър на адреса на управление на търговеца предоставя възможност лицето да бъде призовавано и да му бъдат връчвани съобщения на този адрес, като са уредени и последиците при напускане на адреса – чл. 50 ал. 2 ГПК и ако връчителят не намери достъп до канцеларията на търговеца – чл. 50 ал. 4 ГПК. Промяната на адреса подлежи на вписване в регистъра и ако това обстоятелство не е отразено, се прилага фикцията за редовност на връчването – чл. 50 ал. 2 ГПК, като съобщенията се прилагат по делото и се считат за връчени. По отношение на задължението на съда да извърши залепване на уведомление по чл. 47 ал. 1 ГПК – този ред се прилага, когато адресът на управлението не е променен/напуснат, а само липсва достъп до канцеларията на юридическото лице, или никое от лицата по чл.50 ал.3 ГПК не приеме уведомлението. В случая, съобщението до ответното дружество се е върнало с отбелязване, че на посетения адрес /който е и последният вписан в ТР/ търговецът няма офис, или лице, на което да се връчат книжата, т.е. налице е била хипотезата на чл.50 ал.2 ГПК и съдът е следвало да приложи законовата фикция за редовност на връчването, разпореждайки прилагане на съобщението към делото. Вместо това, РС е назначил особен представил на търговеца, позовавайки се на нормата на чл.47 ал.6 ГПК.
Назначаването на особен представител на страната, се предпоставя от наличието на законоустановени предпоставки. В този смисъл, макар и представителната власт на представителя да произтича от акт на съда, когато изначално липсват законовите предпоставки за учредяването й, тя не може да възникне надлежно за особения представител. Липсата на надлежно учредена представителна власт води до порок на подадената от особения представител жалба, който не може да се санира. Следователно, въззивната жалба на ответното дружество, като подадена от представител без представителна власт, е недопустима и правилно въззивната инстанция е постановила прекратяване на производството по делото.
Предвид изложеното, атакуваното определение е законосъобразно и следва да се потвърди.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение№ 4417/01.11.2013г., постановено по въззивно гражданско дело №950/2013г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.