О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
гр. София, 23.01.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 2225 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Р. С. срещу решение № 241 от 24.04.2014г. по т.д. № 168/2014г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 3/ 03.01.2014г. по т.д. № 138/2012г. на Окръжен съд – Смолян за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма] конститутивни искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на приети по т.1, т.2 и т.3 от дневния ред решения от Общото събрание на акционерите на [фирма], проведено на 16.07.2012г., а именно : приемане на доклад за дейността на дружеството през 2011г.; приемане на доклад на дипломирания експерт – счетоводител за 2011г. и приемане на годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2011г.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът, [фирма], не представят отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, апелативният съд е приел, че докладът за дейността на ответното дружество през 2011г. отговаря на изискванията на чл.247 ТЗ от гледна точка на необходимо съдържание. Той съдържа част „Стопански цели на ръководството за 2012г.”, в която именно са посочени предвижданията за бъдещия период, като не е могло да се посочат конкретни стойности на очакваните доходи с оглед намаляването на приходите от реализация на готовата продукция и неяснотата какво и колко би могло от нея да се реализира. Посочено е, че няма норма, която да изисква в доклада да се съдържа обяснение за всяка конкретно сключена сделка, а дали определена сделка е фиктивна, това не може да бъде предмет на проверка от съда в производството по чл.74 ТЗ, тъй като въпросът е свързан с целесъобразност на взетото решение. Решаващият състав на апелативния съд не е възприел и съображенията на касатора-ищец за незаконосъобразност на решението за приемане на доклада от дипломирания експерт – счетоводител по проверка на ГФО за 2011г., свързани с осъществяването на тази проверка не от избрания такъв на ОСА, проведено през 2011г., а от друг одитор, избран впоследствие на проведено на 29.05.2012г. ОСА. Изложени са съображения, че ищецът е обжалвал решението на ОСА от 29.05.2012г., релевирайки като основание за незаконосъобразността му именно въпроса за избор на друг одитор, след като вече има избран такъв до изтичането на календарната година- предмет на проверката, като е постановено влязло в сила решение за отхвърляне на иска по чл.74 ТЗ, поради липсва нарушение по чл.248 ТЗ. Въз основа на това апелативният съд е приел, че по въпроса е налице влязло в сила решение, който, на основание чл.299, ал.1 ГПК, не може да бъде пререшаван, поради което ГФО за 2011г. на ответното дружество е проверен и заверен от одитор, чийто избор от ОСА е приет за законосъобразен с влязло в сила решение между същите страни. Във връзка с атакуването на решението за приемане на ГФО на дружеството за 2011г. въззивната инстанция е достигнала до извод, че не е налице твърдяното нарушение на ЗСч при балансовото отразяване на Д., нито занижаване на тяхната стойност, спазени са изискванията за разбираемост, сравнимост и надеждност, тъй като проверявания ГФО отговаря на изискванията на Закона за счетоводството и СС 1 „Представяне на финансови отчети” по база за изготвяне, структура, съдържание и форма. Предприятието оценява дълготрайните си активи в съответствие с действащия ЗСч и приложимите счетоводни стандарти : СС 16 за Д., СС 4 за отчитане на амортизациите, СС 2 – стоково материални ценности и СС 36 – оценка на активи и в тази връзка не е налице занижаване на отчетните и балансовите стойности на активите. Възприети са обясненията на вещото лице за премахване на алтернативния метод с приетия през 2007г. нов ЗСч, поради което не се извършва преоценка на активите, което не означава, че няма да намерят реализация на пазара по справедливата си пазарна стойност и ако се продадат на печалба, тя ще намери отражение в собствения капитал. Въззивният съд се е позовал и на поясненията на вещото лице – счетоводител, че активите с нулева балансова стойност, които се водят „зад балансово”, също се отчитат надлежно, с част от тях се работи и те създават себестойност, като тяхната стойност като амортизация не утежнява себестойността на продукцията. Допълнително са изложени и аргументи, че дали дружеството е извършило преоценка на Д. в съответствие с отменения ЗСч, /действащ към 2001г./ при съставянето на баланса за 2002г. не може да бъде предмет на проверка за законосъобразност на решение за приемане на ГФО за 2011г. при действие на друг ЗСч и други счетоводни стандарти. Не се и установява при съставянето на баланса за 2002г. да са допуснати нарушения на счетоводните стандарти и дори такива да е имало, решението за приемането им не е било атакувано, като извършването на проверка за законосъобразност на счетоводен отчет, приет от ОСА преди повече от 10г. би означавало заобикаляне на преклузивните срокове по чл.74 ТЗ. За неоснователно е счетено и твърдението на ищеца, че в ГФО за 2011г. не е отразено акционерното участие на дружеството в [фирма], тъй като доказателства за такава акционерно участие през отчетния период – 2011г. няма ангажирани.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи като обусловили изхода на спора следните въпроси: „/1/ Въззивният съд длъжен ли е служебно да следи за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, вкл. за такива, довели до непопълване на делото с доказателствен материал, в частност недопускане от първата инстанция на повторно заключение на експертизата?; /2/ Доколкото разпоредбата на чл.248, ал.2 ТЗ вменява проверката на ГФО на експерт – счетоводител, това означава ли, че тази проверка е изключена и извън обхвата на съдебния контрол по чл.74 ТЗ?”. Жалбоподателят се позовава на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 по първия въпрос и релевира предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по втория въпрос.
Отговорът на първия поставен въпрос се съдържа в разрешението, дадено в т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 2013г. по тълк.д. № / 2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Въззивният съд не е имал задължение служебно да следи, без да е налице оплакване в жалбата, за извършени от първата инстанция процесуални нарушения, вкл., когато водят до непълнота на доказателствения материал, поради което атакуваният акт е постановен в съответствие с практиката на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. При наличие на постановено по реда на чл.130 ЗСВ тълкувателно решение, противоречащата на него практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК загубва своето значение.
Вторият формулиран въпрос не покрива общия критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изхода на спора. Въззивният съд е разгледал всички твърдения за нарушение на чл.248 ТЗ, като изводът, че съставянето на ГФО е в съответствие със ЗСЧ и счетоводните стандарти, не се основава на невъзможността съдът да осъществява контрол на одитиран ГФО, а на анализа на счетоводните записвания, извършен от вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза. Доколкото оспорването на ГФО за 2011г. се базира в исковата молба на твърдения за ненадлежно формиране на балансови стойности на Д. в счетоводния баланс за 2002г., са изложени и аргументи, както за неустановяване при съставянето на баланса за 2002г. на допуснати нарушения на счетоводните стандарти, така и на липса на оспорване на решението за приемане на баланса за 2002г. от ОСА, във връзка с които няма формулирани от касатора въпроси. Поставянето на въпрос, който не е разрешен в конкретното дело, не може да обуслови допускането на касационния контрол. Предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационния контрол на съдебния акт, поради което не следва да се обсъжда релевираните от жалбоподателя допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 241 от 24.04.2014г. по т.д. № 168/2014г. на Апелативен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.