О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
София, 06.02.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. дело № 351 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба с вх.№ 157 от 25.11.2014 г., подадена по пощата на 24.11.2014 г. от П. Я. Т., действащ като [фирма] от [населено място] чрез адвокат П. Д. Ю. от АК – П., която е насочена против решение № 204 от 20.10.2014 г. на Окръжен съд – Кърджали, постановено по в.гр.д. № 61/2014 г.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна, отговаря на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК, придружена е от изложение по чл.280, ал.1 ГПК и е насочена срещу решение, касаещо произнасяне по неоценяем иск.
Ответниците по касация Н. Р. Д. и А. Д. М. не са депозирали отговори в срока по чл.287 ГПК.
По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:
С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл.258 и сл. ГПК, окръжният съд е обезсилил като процесуално недопустимо допълнително решение № 994 от 04.12.2013 г., постановено по гр.д.№ 1064/2011 г. на Районен съд – Кърджали, с което като неоснователна е отхвърлена молбата на П. Я. Т., действащ като [фирма] за допълване на постановените по същото гр.д.№ 1064/2011 г. на Районен съд – Кърджали решение № 42 от 04.06.2012 г. и решение № 14 от 22.02.2013 г.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че с първоинстанционното решение № 42 от 04.06.2012 г. е отхвърлен положителния установителен иск за установяване по отношение на Н. Р. Д. и А. Д. М., че П. Я. Т., действащ като [фирма] е собственик по давностно владение на недвижим имот, а именно поземлен имот 00093, с площ 493 кв.м., находящ се в землището на [населено място], обл.К., с ЕКАТТЕ 15000, при граници и съседи: имот № 00008, населено място на [община], имот № 000074, К..пал.з. на [фирма], имот № 000059, нива на О. – остатък, и имот № 000098, инд.застр. на А. Д., като неоснователен и недоказан. С решение № 14 от 22.02.2013 г. по същото дело като неоснователен и недоказан е отхвърлен и предявеният при условията на евентуалност от [фирма] против А. Д. М. отрицателен установителен иск за собствеността върху същия недвижим имот. И двата първоинстанционни акта са подлежали на въззивно обжалване и преписи от тях са били връчени на настоящия касатор, съответно на 18.06.2012 г. (от първото решение) и на 11.03.2013 г. (от второто). Въззивният съд е посочил, че сроковете за подаване на молба от ищеца за допълване на съдебните решения са изтекли съответно на 18.07.2012 г. (за първото решение) и на 11.04.2013 г. (за второто такова), до които дати е следвало да бъде подадена молба от П. Я. Т. за допълване на съответното решение на първоинстанционния съд. Такива молби не са постъпили – както обективирани в нарочен документ, така и в двете въззивни жалби на П. Я. Т. против посочените решения на Районен съд – Кърджали.
Изложени са мотиви, че съгласно разпоредбата на чл.250, ал.1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като молбата за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. Разпоредбата на чл.250, ал.1 ГПК не предоставя на страната възможност за избор относно момента, до който може да се иска допълване на решението. Посочените два различни начални момента на теченето на срока за подаване на молба за допълване на съдебно решение са приложими в различни хипотези: (1) ако решението подлежи на обжалване, срокът за допълването му тече от момента на неговото връчване, извършено съобразно чл.7, ал.2 ГПК и (2) ако решението не подлежи на обжалване (без значение дали се касае за акт на районен, окръжен, апелативен съд или ВКС), то съдът не е длъжен да връчва препис от него на страните и няма как срокът за допълване на решението да тече от този начален момент, поради което за тези случаи законодателят е предвидил срокът за допълване на решението да тече от датата на влизане на решението в сила. Предвид изложеното и като е съобразил, че молбата за допълване на първоинстанционните съдебни решения е подадена с вх.№ 1009 от 28.10.2013 г. (с дата на пощенското клеймо – 25.10.2013 г.), съдът е приел, че същата е просрочена – подадена след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.250, ал.1 ГПК, и като такава е недопустима, т.е. липсва процесуална възможност да бъде разгледана по същество.
С изложението си касаторът моли касационното обжалване да бъде допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния правен въпрос: „Ако въззивната инстанция констатира, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по искане за нищожност на нотариален акт, направено в исковата молба и самият въззивен съд не се произнесе с решението си по тази нищожност и потвърди първоинстанционното решение, допустимо ли е предявяване от страната на молба до първоинстанционния съд за допълване на съдебното решение по чл.250, ал.1 ГПК в едномесечен срок от влизане в сила на решението.”.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така формулирания правен въпрос, по отношение на който не е налице допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви – за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В разглеждания случай произнасянето по поставения от касатора въпрос за правилното прилагане на чл.250, ал.1 ГПК не би имало изискваното с чл.280, ал.1, т.3 ГПК приносно значение в правоприлагането при тълкуване на правните разпоредби по конкретни дела или при създаване на съдебна практика. Създадената с посочената норма позитивно-правна регламентация не съдържа непълнота, неяснота или противоречия, подлежащи на преодоляване посредством тълкуване по реда на чл.290 ГПК, като атакуваното въззивно решение е постановено в съответствие с установеното от закона правило.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по подадената касационна жалба с вх.№ 157 от 25.11.2014 г., подадена по пощата на 24.11.2014 г. от П. Я. Т., действащ като [фирма] от [населено място] чрез адвокат П. Д. Ю. от АК – П., която е насочена против решение № 204 от 20.10.2014 г. на Окръжен съд – Кърджали, постановено по в.гр.д. № 61/2014 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: