О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1288
София, 17.11. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита С.
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1098/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Д. В. от АК гр. В. като процесуален представител на И. С. И., срещу въззивното решение № 266 от 04.03.2009 г. по в. гр. д. № 524/08 г. на Варненския окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 233 от 21.01.2008 г. по гр. д. № 8948/06 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване на установено, че наследниците на С. С. Й. имат право да им бъде възстановена собствеността върху лозе с площ от 4.500 дка в землището на гр. В., местността “П”.
П. проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Ищецът С. И. И. /заместен в хода на делото съгласно чл. 120 ГПК – отм., от процесуалните си правоприемници Л. С. Й., С. С. И. и И. С. И./ е претендирал в производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ възстановяване на имот на своята майка С/Станка И. И. /, починала в 1964 г. Като придобивен способ за правото на собственост се е позовал на изтекла в полза на наследодателката си придобивна давност за периода от 1916 до 1949 г. Представил е писмени доказателства – списък на лозарите в гр. В., притежаващи лозя към 1944 г., в който е вписан С. П. С. – наследодател на С. , починал в 1916 г., и декларация № 529 за притежавани непокрити земеделски имоти от 1949 г. /неправилно приета от въззивния съд за недатирана/, подадена от наследници на С. П. – освен наследодателката на ищеца, са посочени и Н. Д. , Д. С. , Й. и А. Ж.
За да отхвърли иска, въззивният съд изложил съображения, че липсват писмени доказателства за наличие на фактическа власт, установена от наследодателката през заявения период 1916-1949 г., поради което не може да се установи нито началният, нито крайният момент на владението. Приложените документи представляват годни доказателства по смисъла на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ в редакция съгласно изменението, публикувано в ДВ, бр. 13/2007 г., но не съставляват индиция за наличие на права на наследодателката на ищеца, а такива на нейния наследодател. Като изхождаща от всички наследници на С. П. , декларацията по-скоро опровергава упражнявана фактическа власт, а и намерение за своене на имота само от наследодателката на ищеца. Липсват и доказателства за отнемане на имота.
В касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпросът за доказателствата, с които при условията на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ след изменението на разпоредбата съгласно ДВ, бр. 13/2007 г., е допустимо да се установява правото на собственост.
Този въпрос не е определящ за изхода на конкретния спор, а и не е разрешен при предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, за което са представени решения № V-27 от 24.10.2008 г. по в. гр. д. № 608/08 г. на Бургаския окръжен съд и решение № 493 от 04.11.2008 г. по гр. д. № 587/ на Смолянския районен съд /второто не е влязло в сила/.
С изменението на ЗСПЗЗ през 2007 г. е отменена и разпоредбата на чл. 12, ал. 3, според която при липса на писмени доказателства заявителят може да приложи към заявлението си декларация с нотариално заверен подпис, с която декларира правото си на собственост. Употребеното в чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ понятие “писмени декларации”, които не могат да бъдат основание за доказване на правото на собственост, има същото съдържание, каквото е било вложено и в отменената ал. 3 на чл. 12. То не може да се тълкува разширително и да включва в предметния си обхват всички видове декларации, включително и тези за притежавани непокрити земеделски земи. Представената в разглеждания случай декларация правилно е оценена от въззивния съд като “друго писмено доказателство” по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, установяваща право на собственост към момента на обобществяване на земята.
Останалите представени решения не подлежат на преценка, тъй като не са влезли в сила: решение № 2* от 01.08.2008 г. по гр. д. № 3284/07 г. на Варненския районен съд, решение от 27.10.2008 г. по гр. д. № 2161/07 г. на същия съд, решение по гр. д. № 140/07 г. на Д. районен съд, решение на П. окръжен съд, постановено по жалба срещу решение № 42/08 г. по гр. д. № 141/07 г. на П. районен съд.
Определящ за изхода на спора по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е разрешеният от въззивния съд въпрос за субектите, на които следва да се признае правото на възстановяване на собствеността – дали това са всички наследници на общия наследодател С. С. , или тези на една от неговите наследници по закон – С. , с оглед твърдението за изтекла в нейна полза придобивна давност и релевантния за това период – от 1916-1917 г. до 1949 г. Представени са решение от 16.06.2008 г. по в. гр. д. № 76/08 г. на Д. окръжен съд и определение № 38 от 27.01.2009 г. по гр. д. № 32/09 г. на ВКС, I-во г. о., по иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, но относно други имоти, които наследниците на С. С. Й. /Илиева И. / пропуснали да заявят в законоустановения срок. В мотивите към въззивното решение е прието, че през 1916-1917 г. е извършено неформално разпределение на земите на С. П. С. и от тогава до включването им в ТКЗС, респективно до декларирането им в 1949 г. от отделните наследници, включително и от С. , е изминал по-дълъг от законоустановения по чл. 34 ЗД /отм./ срок за придобиване по давност. Относно субективния елемент на владението съдът се е позовал на това, че всеки от наследниците е подал самостоятелна декларация за правото си на собственост върху съответната част от земите на баща си. В жалбата и в изложението към нея това не е изрично записано, но е явно, че позоваването на тези съдебни актове е именно в посока обосноваване на основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Такова не е налице. Макар да се разкрива сходство на разрешените случаи с оглед на заявеното придобивно основание, преценката дали то е осъществено е в зависимост от конкретните данни по делото, а в разглеждания случай ищецът не е представил доказателства по фактическия състав на придобивна давност, изтекла в полза на една от наследниците по закон на собственика.
Поставя се и въпросът, че пряката на ищеца наследодателка като една от наследниците по закон на общия наследодател, за чието право на собственост са представени годни писмени доказателства, следва да се ползува от правата, които е придобила като наследник. Този въпрос е свързан с основанието на заявената претенция, а в случая въззивният съд е дал точна правна квалификация и се е произнесъл по действително предявения иск, като се е съобразил с изложените фактически обстоятелства в исковата молба и формулирания петитум – установяване правото на възстановяване на собствеността, която С. С. Й. е притежавала към момента на образуване на ТКЗС на заявеното оригинерно придобивно основание. Решението е постановено в съответствие с трайната практика на Върховния касационен съд, че определянето на правната квалификация е дейност на съда по приложението на закона, поради което не е налице основание за касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разглежданият спор не попада сред разрешените с ТР № 1/97 г. на ОСГК хипотези по приложението на ЗСПЗЗ, който поради това не обосновава приложение на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Решение № 222 от 06.04.2007 г. по гр. д. № 107/06 г. на ВКС, I-во г. о., разглежда съотношението между исковете по чл. 11, ал. 2 и чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Позоваването на този акт не е свързано с формулиране на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, който да е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в него.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обосновано, за да бъде предмет на преценка при произнасянето по допустимостта на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 266 от 04.03.2009 г. по в. гр. д. № 524/08 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: