1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
София, 29.09.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1984 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против Определение № 198 от 17.03.3015г. по ч.в.т.д.№ 193/2015г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено разпореждането от 26.08.2014г. на Варненския ОС за връщане на подадената от страна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение поради невнесена държавна такса за обжалването.
Иска се отмяна на определението като неправилно по съображения, че съдът не е взел под внимание изложените обстоятелства относно липсата на връзка между пълномощника по делото-процесуалния представител адв. Т. и законният представител на дружеството, в който случай съдът е следвало служебно да изпрати съобщенията за отстраняване нередовността на въззивната жалба на страната.
С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК „във връзка с неяснотата на нормата на чл.63 ГПК“- При заявена от процесуалния представител липса на връзка между него и доверителят му, дали това е непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64,ал.2 ГПК; при заявена от процесуалния представител липса на връзка с клиента, следва ли съдът служебно на основание чл.7 ГПК да изпрати съобщения за нередовност на възззивната жалба на дружеството, а не на неговия процесуален представител
Отговор от насрещната страна не е постъпил.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е констатирала, че подадената от дружеството въззивна жалба е била оставена без движение с указания за внасяне на държавната такса, и че е било поискано продължаването на срока с един месец при посочена причина липса на връзка на адвоката с представителя на дружеството и срокът е бил удължен с 14 дни. Втора молба по чл. 63 ГПК, аргументирана със същата причина е била уважена и отново срокът е бил удължен с 14 дни. Констатирано е, че и в рамките на този повторно даден срок, таксата не е била внесена и жалбата е върната от първоинстанционния съд. Апелативният съд е приел, че принципно липсата на възможност на адвоката да осъществи връзка с доверителя си е уважителна причина по смисъла на чл.63 ГПК, но многократните искания за продължаването му представляват злоупотреба с право, а в случая жалбоподателят не е осигурил внасянето на таксата за период повече от три месеца, поради което обжалваното разпореждане като правилно е потвърдено.
При така изложените от въззивната инстанция мотиви искането за допускане на обжалването е неоснователно. Релевантен за спора е въпросът не дали са били налице основанията по чл.63,ал.1 ГПК /при наличие на двукратно уважаване на молба и продължаване на срока/ а фактът, че таксата не е внесена-т.е. въпреки уваженото искане за по-дълъг срок, указанията на съда не са изпълнени. Въпросът за изпращане на съобщение до дружеството изобщо не е поставян пред съда, а и константната практика на ВКС е, че с съгласно чл.39, ал.1, предл.второ ГПК, когато страната има пълномощник по делото, връчването на съдебни книжа се извършва на пълномощника, от което следва, че в този случай съдът няма задължението да изпраща призовка на страната. Съгласно чл.51, ал.1 във връзка с чл.45 ГПК, връчването на адвокат, в качеството му на процесуален представител на страната, е приравнено на лично връчване.
Отсъства посочената допълнителна предпоставка на която касаторът формално се позовава“неяснота“ на нормата на чл.63 ГПК, а и както се посочи приложението й не е обусловило връщането на жалбата. То следва от разпоредбата на чл.262,ал.2,т.2 във вр. с чл.261,т.4 ГПК.
Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 198 от 17.03.3015г. по ч.в.т.д.№ 193/2015г. на Апелативен съд В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: