О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
София,24.04.2015г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 1459/2015г.по описа на ВКС
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 19.09.2014г. по гр.д.№ 9254/2013г. на ГС София, с което e уважен иск с правно основание чл.232 ЗЗД.
Жалбоподателят – [фирма], в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението си съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът-СО Р „С.”-, чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е осъдил ет” З. В.-В. Б.”, да заплати на С. – Район „С.” на основание чл.232, ал.2, пр.1 от ЗЗД сумата от 21 399,67лв./ – главница за неплатени наемни вноски за периода от 01.07.2008г. до 14.12.2009г., съгласно договор за наем № РД-566-05-27/01.03.2007г. за имот общинска собственост – терен, находящ се в [населено място], УПИ , кв.а, с площ от 4872 кв.м, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата мол6а – 25.07.2011г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 от ЗЗД, сумата от 1876,99лв./хиляда осемстотин седемдесет и шест лева и 99ст./, представляваща лихва за забава за периода от 01.08.2008г. до 14.12.2009г. върху горепосочената главница.
Установено е по делото от събраните доказателства, че страните са били в облигационни отношения по силата на сключения между тях договор за наем № РД-566-05-27/01.03.2007г. за имот общинска собственост – терен, находящ се в [населено място], отдаден под наем на ответника след проведен конкурс. Прието е, че ответникът е въведен във владение на терена, предмет на договора, с приемо-предавателен протокол от 11.04.2007г., в който е отразено, че същият е с площ от 4872 кв.м., неограден, незахранен с вода и ток, покрит с асфалтова настилка.
Установено е, че с Анекс № 2007-РД-566-05-27/20.05.2008г. към договора, е променен размера на месечния наем, като считано от 01.04.2008г. месечната наемна цена е увеличена на 1023,75лв. без ДДС, като съгласно уговореното между страните, същата е дължима до 30-то число на текущия месец.
Прието е, че с писмо вх.№ ОС-70 00-1/12.01.2009г. до ищеца от ответника, последният е поискал да му бъде разрешено разсрочено плащане на наемните вноски за последните четири месеца, както и че с писмо с вх.№ СД-70 00-530 от 09.12.2009г. се е общината е уведомила търговеца, че договорът за наем е прекратен, поради неплащане на наемната цена в определения срок, както и че ответникът следва да освободи имота, в 10-дневен срок от получаване на писмото, като последното е достигнало до адресата на 11.12.2009г., видно от извършеното отразяване върху него.
Установено е от заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза/основно и допълнително/, неоспорено от страните по делото и прието от съда, като обективно и компетентно дадено, че дължимата наемна цена за периода от 01.07.2008г. до 14.12.2009г. възлиза на сумата от 21 399,67лв. с вкл.ДДС, като лихвата за забава към 14.12.2009г. е в размер на 1876,99лв.
При тези данни съдът е счел, че жалбоподателят е ползвал имота през периода, за който общинатат претендира заплащането на наем, като наемателят е преустановил плащането на наемната цена, считано от м.07.2008г. и последното извършено плащане е на 30.06.2008г., видно от приложената по делото фактура № [ЕГН].
Съдът е приел, че съгласно Раздел ІІ т.4 изр.последно от договора, и даденото тълкуване в задължителната съдебна практик – решение № 158/14.12.2009г. по т.д.№ 185/2009г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, че правното значение на клаузата, с която е постигнато съгласие за едностранно прекратяване на действието на договора за наем при неизпълнение е, че въвежда възможността за трансформиране на наемния договор в безсрочен, а при безсрочния наемен договор, предаването на вещта се дължи след отправяне на предизвестие. Приел е, че такова искане е отправено с писмото от 09.12.2009г. и на 14.12.2009г./в указания 10-дневен срок/ имотът е бил освободен от наемателя и предаден на наемодателя, поради което това е датата, от която съдът счита, че наемното правоотношение е прекратено.
Съдът е счел за неоснователно възражение за погасяване на вземането по давност след като наемното правоотношение е прекратено на 14.12.2009г. и първата неплатена наемна вноска е следвало да бъде платена до 30.07.2008г., а исковата молба е подадена на 25.07.2011г.
Като е взел предвид заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ, че сумата на дължимите наемни вноски възлиза на 21 399,67лв., съдът е приел, че в такв размер изцяло следва да бъде уважен предявения иск, ведна със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.07.2011г., до окончателното й изплащане.
Предвид основателността на главния иск и установеното по делото, че за всяка от процесните неплатени месечни вноски, наемателят/ответникът/ е изпаднал в забава, считано от 30-то число на съответния месец, съдът е приел за основателен и акцесорният иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за забава за периода от 01.08.2008г. до 14.12.2009г., за сумата от 1876,99лв.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: следва ли да се обсъди признание на процесуалния представител на кмета, кога следва да се приеме, че договорът за наем е прекратен, ако в същия е предвидено, че това става при неплащане на наемната цена и следва ли съдът да оказва съдействие на страните по чл.7 ГПК за изясняване на фактическите твърдения и правните доводи. Представя решение от 10.01.2011г. по гр.д.№1019/2009г., ІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че следва да се допуснат доказателства, които са поискани своевременно, но не са допуснати от първата инстанция, решение от 17.01.2012г. по гр.д.№814/2010г. ІІ т.о на ВКС,за това, че ако страните изразят съгласие свидетелските показания стават допустими въпреки забраната на чл.164, ал.1,т.5 ГПК, решение от 18.01.2013г.-1270/2011г., ІІ т.о. на ВКС, в което е прието, че със сила на присадено нещо се ползува само спорното материално право, както и други неотносими към преценката за допустимост определения на състави на ВКС и решения на въззивни съдилища. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по поставените от жалбоподателя въпроси. Формулираният от жалбоподателят въпрос за това кога следва да се приеме, че договорът за наем е прекратен, ако в същия е предвидено, че това става при неплащане на наемната цена не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Чрез него жалбоподателят не поставя конкретен правен въпрос, обусловил правните изводи на съда за основателността на предявения иск и за дължимия от наемателя наем, а изразява несъгласието си с извършеното от въззивния съд тълкуване на наемния договор. С доводите си за нарушение на по скоро на чл.20 ЗЗД допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, с тези за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Твърденията за неправилност на обжалваното решение не могат да представляват същевременно и основание за селектиране на касационната жалба.
По въпросите следва ли да се обсъди признание на процесуалния представител на кмета и следва ли съдът да оказва съдействие на страните по чл.7 ГПК за изясняване на фактическите твърдения и правните доводи не е налице общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите следва да са от значение по конкретното дело за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Само когато поставеният въпрос е от значение за изхода на спора той съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване и определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби.
На ответника по жалба не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.09.2014г. по гр.д.№ 9254/2013г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: