О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
София, 26.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.05.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНА АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 78/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. Д. Ж. от гр. Ш. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 49 от 18.08.2008 год., постановено по т.д. № 2464/2007 год., с което е оставено в сила решение от 28.06.2007 год. по т.д. № 1772/2004 год. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от касатора срещу ТД”Б” А. , гр. Ш. иск по чл.28, ал.1,т.1 от Закона за патентите, като са присъдени и деловодни разноски в полза на ответника в размер на сумата 1190 лв.
В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което и на осн. чл.281,т.3 ГПК се иска отмяната му.
В депозираното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдение, че разгледаните от въззивната инстанция въпроси на процесуалното право-за отказа да се допуснат относими към спора доказателства, поискани от страната и възможността във въззивното производство делото да се попълва с нови доказателства са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като същевременно са разрешени и в противоречие със задължителната и трайно установена практика на ВКС по приложението на чл.205 ГПК/ отм./, израз на която са т.6 и т.7 на ТР № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС, решение № 280/ 04.04.2000 год. на ВКС; решение № 347/18.04.2000 год. на І-во г.о.о на ВКС; решение № 383/ 18.05.1999 год. на ІІ-ро г.о. на ВКС; решение по гр.д. № 660/2003 год. на ІV-то г.о. на ВКС; решение № 920/27.09.2000 год. на І-ро г.о. на ВКС и решение № 988 от 27.09.2000 год., също на ІІ г.о. на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна по реда на чл.287, ал.1, ГПК е възразила по основателността и.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на касатора, съобразно данните по делото и правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост, обусловена от формалната редовност на подадената касационна жалба, касационното обжалване не следва да се допусне, поради следното:
Освен, че поставените от касатора въпроси на процесуалното право са твърде общо формулирани, което не удовлетворява изискването на процесуалния закон- да е от значение за делото и специфичен за разглеждания правен спор, то дори и да се приеме, че същите попадат в обсега на чл.280, ал.1 ГПК, по отношение на тях не са осъществени поддържаните критерии за селекция по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
За да постанови обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел, че ищецът не е доказал, при въведената с чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ доказателствена тежест в процеса по предявения иск с правно основание чл.28, ал.1 от Закона за патентите, че ответникът е използвал в дейността си за периода месец май 2000 год.- месец декември 2004 год. патентовано с патент № 6* изобретение „ГОРИВО ЗА ПАРЕН КОТЕЛ ОТ ЖИВОТИНСКА МАЗНИНА И УСТРОЙСТВО ЗА НЕГОВОТО ПРИГОТВЯНЕ И ИЗГАРЯНЕ”, с патентопритежател Ж. , по отношение на която и да било от защитените по същото претенции, поради което нарушение на патентните права на ищеца отсъства.
Изложени са в тази вр. съображения, че доколкото при осъществяване на стопанската си дейност ответникът е използвал устройство за приготвяне и изгаряне на гориво, към самостоятелната му пароцентрала, различно по технология, технически параметри на инсталацията и особено по вида на използваното гориво от процесното патентовано изобретение и това устройство всъщност покрива признаците на патент за изобретение № 60221 / публикуван в официалния бюлетин на ПВ № 12/15.12.1993 год./, той е използвал единствено собственото си патентовано изобретение, с приоритет от 12.02.92 год. и внедрено в производството от 18.12.97 год. като „МЕТОД ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА ГОРИВО ЗА ПАРНИ КОТЛИ ЗА ЕКАРИСАЖИ ОТ ТРУПНА МАС И МАЗУТ”, в качеството му на правоприемник на ЕООД ”Б”, гр. Ш., вкл. и по време, когато при него по трудов договор на длъжността” огняр” е работил ищецът.
При изграждане на крайния си правен извод за неоснователност на исковата претенция, въззивният съд е взел предвид заключението на допуснатата и изслушана тройна съдебно – патентна експертиза, съпоставяйки го с останалите доказателства по делото и се е позовал на разпитаните по свидетели. Подробно е обсъдил показанията им, отчитайки връзката им със страните по делото и е мотивирал отказа си да кредитира показанията на част от тях.
Следователно поставените процесуалноправни въпроси, доколкото са свързани всъщност с допускане и преценка на доказателствения материал по делото от страна на въззивната инстанция, имат пряко отношение към формиране на решаващата и воля и към правилността на обжалвания съдебен акт, поради което попадат в приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК.
Те, обаче не са разрешени в противоречие с цитираната практика на ВКС, вкл. по приложението на чл.205 ГПК/ отм./.
За да бъдат допуснати и събрани поисканите от страната доказателства, вкл. във въззивното производство, решаващият съд следва да извърши преценка относно тяхната относимост, допустимост и необходимост. Именно такава преценка е извършил и Софийски апелативен съд, като в съдебно заседание от 18.03.2008 год. е отказал да допусне исканата от страната съдебно –счетоводна експертиза и допълнителен разпит на св. И, мотивирайки се с напълно изяснения въпрос за вида на използваната от ответника, като гориво суровина и с неотносимостта на количествата на същата към крайния изход от спора.
Идентичен на този подход е възприет и в цитираните от касатора решения – на отделни състави на ВКС и на ОСГК, поради което от съпоставката им с обжалвания съдебен акт не следва извод за отклонението му от практиката на ВКС по см. на чл.280, ал.1,т.1 ГПК
Обстоятелството, че в т.6 на ТР №1/2000 год. на ОСГК е застъпено становище за неприложимост на въведения с чл.231,б.”а” ГПК/ отм./ критерий относно доказателствата за новооткритите или новонастъпили обстоятелства при въззивното обжалване не означава, че пред въззивния съд безконтролно могат да се допускат и събират доказателства, нито, че на въззивната инстанция е отречено правото да извърши преценка за допустимостта на съответното доказателствено средство и неговата относимост към конкретното дело, а единствено, че евентуално виновното процесуално бездействие на страната е ирелевантно за представянето и приемането на тези нови доказателства. В този смисъл е и приетото в цитираните от касатора р-ние № 347/2000 год. по гр.д. № 905/99 год., в р-ние № 988/2000 год. по гр.д. № 188/2000 год., р-ние № 383/99 год. по гр.д. № 95/99 год./
По идентичен начин е разрешен въпросът и в приложеното решение № 259 по гр.д. № 1285/99 год. на ВКС, според което могат да бъдат възприети за ново доказателство по см. на чл.205 ГПК /отм./ свидетелски показания на вече разпитан пред първоинстанционния съд свидетел, но само, ако техният преразпит се иска за обстоятелства, за изясняването на които пред първата инстанция е пропуснато или отказано да бъдат разпитани, какъвто няма данни да е разглежданият случай./ Подобно разбиране е изразено и в решение № 280/2000 год. по гр.д. № 801/99 год.,
В този смисъл самият отказ на въззивната инстанция да уважи искането на страната за преразпит на разпитан вече пред първата инстанция свидетел или да допусне нова експертиза по задачи, за които са събрани доказателства или на които са отговорили изслушаните такова, не е в противоречие с постоянната и непротиворечива практика на ВКС, щом решаващият съд е изложил съображения за това си процесуално действие.
Ако съдът не се беше произнесъл по искането на страната по чл. 205ГПК/ отм./ и на това основание делото беше останало непопълнено с необходимия за изясняване на спора доказателствен материал, то този порок, свързан с нарушение на процесуалния закон се явява само основание за касация на обжалвания съдебен акт като неправилен по чл. 281,т.3 ГПК, както е посочено и в решение № 920/2000 год. по гр.д. № 44/ 2000 год. р-ние № 367/2006 год. по гр.д. № 2965/2004 год., но той е ирелевантен за допустимостта на самото касационно обжалване.
Същото се отнасян и за визираното оплакване за допуснато нарушение на чл.136 ГПК/ отм./ и чл.188, ал.1 ГПК/ отм./
Освен, че кредитирането на едни или други свидетелските показания е израз на суверенното право на решаващия съд да преценява доказателствата по делото по свое вътрешно убеждение и единственият коректив на тази свобода на преценката е спазване на общите правила досежно нейното обосноваване, то несъобразяване на евентуалната заинтересованост на един или друг свидетел от изхода на делото от страна на решаващия съд е процесуално нарушение, подлежащо на проверка единствено при разглеждане на касационната жалба по същество.
Отделен е въпросът, че в случая въззивната инстанция е обсъдила всички доводи и възраженията на страните наред събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изрично е отчела съществуващата служебна връзка на част от свидетелите с една от страните по спора и е обосновала подробно отказа си да кредитира показанията на разпитания по делегация свидетел И, позовавайки се на съществуващо в тях вътрешно противоречие и несъответствието им с останалия доказателствен материал по делото, което съответства на изискването на процесуалния закон.
Неоснователно е позоваването на касатора и на критерия за селекция по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
По посочените процесуални въпроси съществува установена съдебна практика, която освен, че е трайно непротиворечива е и уеднаквена с цитираното от самия касатор ТР № 1/2000 год. на ОСГК, запазило действието си и при новия ГПК, в сила от 01.03.2008 год., а това от своя страна изключва произнасянето по същите обективно да би могло до допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната в настоящето производство страна не е претендирала деловодни разноски по реда на чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК, поради което този въпрос не следва да бъде обсъждан.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване въззивното решение на Софийски апелативен съд № 49 от 18.08.2008 год., по т.д. № 2464/2007 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: