3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
СОФИЯ, 20.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 6517/2013 година по описа на Първо гражданско отделение и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 274 ал.2 изр.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от Д. Н. А. срещу определение на друг състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение № 171 от 27.06.2013г. по гр.д.№ 3668/2013г. , с което е оставена без разглеждане като просрочена подадената от него молба вх. № 853/17.01.2013 г., за отмяна на влязлото в сила на 30.08.2002 г., решение № 376/15.05.2002 г., по гр. дело № 1628/2001 г. на Шуменския районен съд.
Ответниците не са изразили становище по частната жалба.
Частната жалба е постъпила в срок срещу определение на тричленен състав на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл.307 ГПК, преграждащо развитието на производството за отмяна и е процесуално допустима на основание чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение е прието че молбата за отмяна е процесуално недопустима като подадена след изтичане на преклузивните срокове по чл.232 ГПК /отм./.
Определението е постановено при спазване на процесуалните правила.
Решението, предмет на молбата за отмяна, е влязло в сила при действието на отменения ГПК , повече от една година преди влизане в сила на ГПК от 2007г. , следователно приложима за допустимостта на отмяната от гледна точка на срока, в който следва да бъде сезиран ВКС е разпоредбата на чл.232 ГПК /отм./ . С изтичането на пределния едногодишен преклузивен срок за отмяна, началото на който е от влизането в сила на решението – 30.08.2003г. при действието на ГПК от 1952г. /отм./, правото на отмяна на Д. Н. А. е погасено и той не може да се позовава на разпоредбата на чл.305 от действащия ГПК, която не предвижда пределен едногодишен срок. за отмяна Следователно правилно е прието в производството по чл.307 ГПК , че молбата за отмяна е просрочена.
Доводите на частния жалбоподател във връзка с основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК не обуславят друг правен извод за допустимостта на отмяната, защото и по отношение на това основание важат изложените вече съображения за приложимостта на чл.232 ГПК /отм./. От друга страна в мотивите на определението по чл.307 ГПК изрично е посочено, че не са въведени никакви твърдения по основанието на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, не са и представени нови доказателства, които да обосноват наличието на този фактически състав.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение № 171 от 27.06.2013г. по гр.д.№ 3668/2013г. , с което е оставена без разглеждане като просрочена подадената от Д. Н. А. молба вх. № 853/17.01.2013 г., за отмяна на влязлото в сила на 30.08.2002 г., решение № 376/15.05.2002 г., по гр. дело № 1628/2001 г. на Шуменския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: