3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
София, 22.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 6908 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. на Р. Б., чрез прокурор Ш., против въззивното решение № 95 от 4 април 2013 г., постановено по в.гр.д. № 92 по описа на окръжния съд в гр. Габрово за 2013 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 1132 от 27 юли 2012 г., постановено по гр.д. № 2085 по описа на районния съд в гр. Плевен за 2012 г. за осъждане на прокуратурата да заплати на Д. И. М. 4000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно задържане под страна като мярка за неотклонение, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска, и в полза на ищеца М. са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в обжалваната му част, тъй като мотивите не съдържат съображения по осъществяването на всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, пр. първо ЗОДОВ, включително наличието на непосредствена връзка между причинените вреди и незаконното задържане. Поддържа се превратно тълкуване и анализ на част от събраните доказателства – не са събрани доказателства за ограничаване правото на труд на ищеца и на нормални отношения с другите. Съдът по същество не кредитира събраните писмени и гласни доказателства, а само на база твърденията на ищеца приема настъпването на неблагоприятно изменение за него от неимуществен характер. Заявена е липса на мотиви как е определен конкретния размер на обезщетение. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Сочи се ППВС № 4/68 г. и ТР № 1 от 4 януари 2001 г., ОСГК.
Ответникът Д. И. М. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си в обжалваната му част, след преценката на безспорно установеното задържане под стража на ищеца като мярка за неотклонение за срок от 52 дена и отмяната на мярката като незаконосъобразна, неминуемият резултат от незаконната мярка като унижение на човешкото му достойнство и редица отрицателни чувства при престоя му в психиатричната болница и в затвора, ограничаване правото му на труд и невъзможността за периода да изпълнява преките си задължения, да има нормални взаимоотношения с близките си, да води обичайния си начин на живот, накърняване на репутацията му като адвокат, съдът приема накърняване на неимуществени блага на ищеца в пряка причинна връзка с незаконното задържане. Като недоказани са преценени твърденията на ищеца за влошаване на здравословното му състояние и излезли в пресата публикации за задържането му. За установените вреди, както и предвид обстоятелството, че във връзка с други водени срещу ищеца наказателни дела на ищеца е било определено обезщетение от 5000 лева, по правилата на справедливостта на ищеца са дължими 4000 лева, като този размер е съобразен и с постоянната практика на съдилищата.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като касаторът не е посочил общото основание за допускане на касационното обжалване според дадените в ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009 г., т. 1, критерии.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че материалноправният въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението е относим към предмета на делото и засяга обуславящите изводи на състава на съда за основателност на исковата претенция, без задължителна преценка на всички конкретно, обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост, поради липса на мотиви за наличието на всички елементи от фактическия състав за отговорност на държавата, включително и причинната връзка между незаконното задържане и причинените вреди, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Поставеният по този начин проблем касае изцяло доказването и дължимата преценка от страна на съда на всички елементи на фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 2, т. 1 ЗОДОВ. Конкретен правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд – например за отражението върху изводите за претърпени вреди на недоказване на съответните обстоятелства: ограничаване правото на труд на ищеца, накърняване на доброто му име като адвокат и пр., или наличните противоречия във възприетата фактическа обстановка от страна на съда (съдът приема липса на конкретни данни за това как задържането се е отразило на ищеца в служебен и обществен план, но същевременно е прието, че е ограничено правото му на труд и доброто му име като адвокат), или за значението на присъдени други обезщетения по други спорове между същите страни за определяне на размера на съответното обезщетение, или за това незаконното задържане само по себе си води ли непременно до извод за претърпени от задържаното лице неимуществени вреди, не се поставят. След като липсва конкретен правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, то не може да бъде подлагано на преценка и наличието на допълнителните критерии за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 95 от 4 април 2013 г., постановено по в.гр.д. № 92 по описа на окръжния съд в гр. Габрово за 2013 г. в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: