О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
гр.София, 22.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1855/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на С. Г. И. и Е. Е. С., чрез неговата майка и законен представител С. С. С., за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 133 от 05.12.2013 г. по гр.д.№ 154/ 2013 г., с което е потвърдено решение на Сливенски окръжен съд по гр.д.№ 196/ 2012 г. и по този начин по предявения от [фирма] против касаторите и Н. Г. И. иск, квалифициран по чл.135 ал.1 ЗЗД, е обявен за относително недействителен договорът, сключен на 22.12.2008 г. с нотариален акт № **, т.***, рег.№ *****, н.д.№ 1964/ 2008 г. на нотариус рег.№ ***, с който Н. Г. И. дарила на Е. Е. С. недвижим имот – апартамент № *, находящ се в сграда в [населено място], [улица].
Касаторите повдигат процесуалноправните въпроси за допустимостта на ответник по иск по чл.135 ЗЗД да се брани с възражения (включително за недействителност на сделката, чиято отмяна се претендира от ищеца) и за задължението на въззивния съд да следи служебно за наличие на основания за недействителност на тази сделка. Освен това са формулирали материалноправни въпроси и за значението на недействителността на сделка, оспорена с иск по чл.135 ЗЗД относно правото на кредитора да иска отмяната й и за значението на цената на вещта, прехвърлена с атакувана по чл.135 ЗЗД сделка към момента на извършването й. Считат че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и на това основание молят касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответницата Н. Г. И. заявява становище, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата като поддържа, че поставените въпроси не са решаващи за крайните изводи на въззивния съд и че нямат значението по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че [фирма] е кредитор по парично вземане срещу Н. Г. И., възникнало от авалиране от нейна страна на запис на заповед с издател [фирма] и поемател [фирма], за сумата 945 000 лв. Задължението е действително и не е погасено за размер 581 335,26 лв към момента на подаване на исковата молба, за част от него кредиторът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и са му издадени изпълнителни листове. След възникване на задължението е извършена спорната по настоящето производство сделка, с която Н. И. се разпорежда безвъзмездно със свой недвижим имот в полза на племенника си (ответника Е. С.). По този начин тя намалява имуществото си и уврежда кредитора. Съдът извел, че за последния е възникнало правото по чл.135 ЗЗД да поиска обявяване на сделката за недействителна по отношение на него, като отхвърлил възраженията на ответниците, че в съдебното решение трябва да се посочи стойност на прехвърлената вещ. Посочил, че тази стойност е без значение за фактическия състав, въз основа на който възниква правото да се иска отмяна на увреждащото действие. По възраженията на ответниците за недействителност поради симулативност на сделката, чиято отмяна се иска, съдът посочил, че спорове относно собствеността на вещта – предмет на сделката не могат да бъдат разрешавани в производството по иск по чл.135 ЗЗД.
При тези мотиви на въззивния съд поставените процесуалноправни въпроси не обуславят въззивното решение. Съдът не е приел, че не е допустимо в производството по иск по чл.135 ЗЗД ответникът да се брани чрез възражения, а е посочил, че тези възражения са неоснователни. Той не се е произнесъл също по въпроса има ли правомощие да следи служебно за действителността на сделката, тъй като такъв въпрос пред него не е стоял – възражението за недействителност е направено от ответниците и е обсъдено, като по него съдът се е произнесъл в мотивите на решението. Поради това какъвто и отговор да бъде даден на релевираните от касаторите процесуалноправни въпроси, той би бил без значение за крайните изводи на въззивния съд.
Също без значение за тези изводи е материалноправният въпрос за значението на недействителността на сделка, оспорена с иск по чл.135 ЗЗД относно правото на кредитора да иска отмяната й. Съдът не се е произнесъл в смисъл, че евентуална недействителност на сделката би била ирелевантна за възникване на правото по чл.135 ЗЗД, а е постановил, че споровете за собствеността върху прехвърления с оспорената сделка имот не могат да бъдат разрешавани в това производство. По същество решението му е съобразено с установената практика, според която дори симулация да е налице, тя не може да бъде противопоставена на трети добросъвестни лица (включително на кредитора, който е предявил иска си по чл.135 ЗЗД преди длъжникът или третото лице да впишат искова молба за разкриване на симулацията), ако са налице условията по чл.17 ал.2 ЗЗД.
Обуславя въззивното решение единствено материалноправният въпрос за значението на цената на вещта, прехвърлена с атакувана по чл.135 ЗЗД, доколкото въззивният съд е постановил, че тази цена няма значение за възникване на правото на кредитора. Този въпрос обаче няма претендираното от касаторите значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Според Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, такова значение би имал въпрос, по който няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на необходимост от създаване, промяна или осъвременяване на практика при непълни, неясни или противоречиви закони. Тези предпоставки в случая не са налице, тъй като разпоредбата на чл.135 ЗЗД е ясна и практиката по прилагането й е трайно установена. Стойността на вещта, с която се е разпоредил длъжника, увреждайки своя кредитор, е без значение за възникване на правото да се иска обявяване на недействителността на увреждащата сделка. Всяко намаляване на имуществото на длъжника, както и всяко действие, с което се затруднява упражняването на правата на кредитора, са оспорими по реда на чл.135 ЗЗД. Въззивното решение е съобразено с тази практика и няма основания за допускането му до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 133 от 05.12.2013 г. по гр.д.№ 154/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: