4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …
С., ………….. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Чаначева
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………….……………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 1035 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 65279 от 24.ІХ.2010 г. на [фирма] – С., подадена против въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Г, от 18.VІІІ.2010 г., постановено по гр. д. № 12116/09 г. /погрешно посочено с номер 779/, с което е било обезсилено първоинстанционното решение на СРС, ІІ ГО, 69-и с-в, от 24.VІІ.2009 г. по гр. д. № 9245/08 г. и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд по осъдителния иск на [фирма] .- С. срещу настоящия касатор за присъждане на сума в размер на 36 996.78 лв., претендирана като надплатена цена за извършени доставки по отделни договори за търговска продажба с предмет различни алуминиеви изделия за периода от 9.VІІ.2002 г. и до 26.VІІІ.2004 г.
Оплакванията на търговеца касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение – предвид необосноваността му и постановяването му в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му /като неправилно/ и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който да се отхвърли осъдителният иск на [фирма] или, алтернативно, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция за произнасяне по основателността на този осъдителен иск.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма]-С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всяка една от предпоставките по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение СГС се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС по решаван противоречиво от съдилищата в страната процесуално- и материалноправен въпрос, който поради това бил такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно този за определяне правната квалификация на иска, с който решаващият съд е бил сезиран.
Ответното по касация [фирма] – С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на решаващия съд. Ето защо касаторът във всички случаи е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на релевантния правен въпрос и неизпълнението на това основно негово задължение представлява само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
В процесния случай касаторът е релевирал в изложението към жалбата си процесуалноправен въпрос, който обаче се отнася не само до конкретното дело, а се поставя във връзка с подаването на всяка редовна искова молба, т.е. такава, съдържаща наред с останалите изискуеми от процесуалния закон реквизити още и изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, както и отделно посочване в какво се състои искането. Поради това правната квалификация на всяка една искова претенция е свързана с допустимостта на постановеното по нейното същество решение, но само когато с последното е било накърнено диспозитивното начало в гражданския процес, изискващо предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие да се определят от страните по спора /арг. чл. 6, ал. 2 ГПК/. Оттук следва правомощието на въззивния съд по чл. 209, ал. 1, изр. 3-то ГПК /отм./, когато е бил разгледан от първата инстанция непредявен иск, решението й да се обезсили и делото да бъде върнато на друг неин състав – за произнасяне по действително предявения иск. Ето защо, независимо от оплакването на касатора [фирма] – С. за недопустимост на атакуваното въззивно решение, след като в конкретната хипотеза дори не се констатира вероятност това да е така, не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановения от СГС съдебен акт за обезсилване решението на първата инстанция като процесуално недопустимо. В заключение, ищцовото [фирма]-С. в исковата си молба до СРС с вх. № 19268/12.VІІ.2007 г. не само че не е предлагало каква да е правната квалификация на исковата му претенция срещу търговеца настоящ касатор, за да се обсъжда обвързан ли е бил първостепенният съд от нея или не, а и в обстоятелствената и петитумната части на същата последователно е поддържало твърдение, че претендираната сума от 36 996 лв. е била „надплатена” върху действителната цена на доставените му алуминиеви изделия като разлика между тяхното брутно и нетно тегло.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Г, от 18.08.2010 г., постановено по гр. дело № 12116/09 г. /погрешно посочено с номер 779/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 1037 по описа за 2011 г.