5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№195
С., 25.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Чаначева
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………….……………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 1043 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 2107/13.VІІІ.2010 г. на конституираната като трето лице-помагач М. П. М.-Н. от С., подадена против Допълнителното решение на Видинския ОС, ГК, от з.з. на 13.VІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 178/09 г., с което е била допусната очевидна фактическа грешка в диспозитивната част на първоначално постановеното по това дело въззивно решение № 143/23.ІХ.2009 г., посредством заличаване съдържанието на четвъртия абзац от диспозитивната му част, отнасящ се до повторното осъждане на Р. И. П. и В. К. И. – двамата от [населено място], както и на Д. И. П. от С., да заплатят общо по с/ка на [община] сума в размер на 1 448.85 лв., като дължим местен данък за придобиване на недвижим имот.
Единственото оплакване на касаторката Н. е постановяване на атакуваното допълнително решение за поправка на явна фактическа грешка при допуснати от състава на Видинския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като щом висящото пред него въззивно пр-во се е развило и приключило по реда на ГПК /отм./, то и производството за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на първоначално постановеното от този съд въззивно решение № 143/23.ІХ.2009 г. следвало да е по правилата на чл. 192, ал. 2 и 3 ГПК /отм./, а не по реда на чл. 247 от сега действащия процесуален закон /в сила от 1.ІІІ.2008 г./. Поради това и с оглед обстоятелството, че била „лишена от право на участие и представяне на становище по искането” на тримата ищци за поправка на първоначално постановеното въззивно решение, Н. претендира касиране на допълнителното решение за поправка на очевидна фактическа грешка и присъждане на разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката Н. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всяка една от предпоставките по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното допълнително решение по чл. 247 ГПК Видинският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС „и тази на съдилищата” по материално- и процесуалноправни въпроси, които били „от значение за точното прилагане на закона” и свеждащи се до приложимият процесуален ред за допускане поправка на очевидна фактическа грешка – включващ изслушване на страните или само представяне на писмен отговор по искането.
Четиримата ответници по касация: [фирма], Р. И. П. и В. К. И. – тримата от [населено място], както и Д. Ив. П. от С., не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното допълнително решение на въззивния съд за поправка на очевидна фактическа грешка.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна /подпомагаща/ страна във въззивното производство пред Видинския ОС, касационната жалба на М. П. М.-Н. от С. срещу постановеното по това дело допълнително решение за поправка на очевидна фактическа грешка ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане с следните:
Принципно с решение за поправка на очевидна фактическа грешка въззивният съд не се произнася по правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, включен в предмета на спора и обусловил решаващите му правни изводи. Що се отнася до релевирания от касаторката процесуалноправен въпрос относно приложимият в случая процесуален ред за поправката на такава грешка, който по чл. 192, ал. 2 in fine ГПК /отм./ е предвиждал призоваване на страните по спора в открито съдебно заседание, докато разпоредбата на чл. 247 от сега действащия процесуален закон редуцира това изискване до съобщаване на страните за исканата поправка „с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок”, той се свежда до преценка за добросъвестност на касаторката по смисъла на чл. 3 ГПК или с други думи – до това какъв е правният й интерес от подаване на настоящата касационна жалба.
В насока на последното констатациите на настоящия състав са три:
1. В даденият й едноседмичен срок за отговор по постъпилото искане за поправка на първоначално постановеното въззивно решение № 143/23.ІХ.2009 г., в случая изтекъл на датата 12 юли 2010 г., конституираната в процеса като третото лице-помагач М. П. М.-Н. не се е възползвала от тази процесуална възможност, включително и като възрази допускането на поправката да се разреши в закрито съдебно заседание – вместо с призоваване на страните за изслушването им в открито с.з.
2. Поддържайки в разрез с действителното положение, че е била „лишена от право на участие и на предоставяне на становище по искането на ищците”, а оттам – „и на защита”, касаторката Н. всъщност не сочи каква би била конкретната й позиция по същество спрямо искането за поправка, по което въззивната инстанция се е произнесла положително с атакуваното решение по чл. 247 ГПК.
3. В редакцията й до 21.ХІІ.2010 г. разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК свързва достъпа до касационен контрол на постановените от въззивните съдилища решения с конкретен обжалваем интерес, който не следва да е под 1000 лв. Нито в първоначалния си вариант, нито след поправянето му обаче, въпросният четвърти абзац от диспозитивната част на въззивното решение № 143/23.ІХ.09 г. на Видинския ОС, ГК, по гр. дело № 178/09 г., отнасящ се до присъден на основание чл. 298, ал. 2 ГПК /отм./ местен данък по с/ка на [община], засяга по някакъв начин патримониума на касаторката Н. или на подпомаганата от нея страна в процеса. [община] не е страна по делото, по което са били постановени въззивното решение от 23.ІХ.2009 г. и това за поправянето му, а и М. П. М.-Н. не е жител на тази община, за да е заинтересована един местен данък да бъде събран два пъти.
В заключение, съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 2 на ППВС № 1/10.ХІ.1985 г., страната, „която има правен интерес може да обжалва решението”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. П. М.-Н., ЕГН [ЕГН] от С. против допълнителното решение на Видинския окръжен съд, ГК, от з.з. на 13.VІІ.2010 г. по гр. дело № 178/09 г., с което е била допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на първоначалното въззивно решение № 143/23.ІХ.2009 г. по това дело, като е постановил, че „не следва да се чете” четвъртият абзац от неговия диспозитив, с който Р. И. П. и В. К. И. – двамата от [населено място], както и Д. И. П. от С. са били повторно осъдени да заплатят общо по с/ка на [община] сума в размер на 1 448.85 лв. /хиляда четиристотин четиридесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/, като дължим местен данък за придобиване на недвижим имот.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 1037 по описа за 2011 г.