О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
София, 07.5.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1406 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [община], чрез процесуални представители адв.А. и адв.В., срещу решение от 10.09.2012г., постановено по в.гр.д.№1579/2012г. на Бургаски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 21.06.2012г. по гр.д.№117/2012г. на Поморийски районен съд са уважени предявените от С. А. П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба С. А. П., чрез процесуални представители адв.М. и адв.А., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са уважени предявените от С. А. П. срещу [община] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед №10/09.01.2012г. на кмета на [община] на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращение в щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши експерт Култура” и за заплащане на обезщетение на основание чл.334, ал.1, т.3 КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението е законосъобразно на приложеното от работодателя основание за уволнение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поставя въпроси: „налице ли е реално съкращаване на щата когато част от трудовите функции на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадената длъжност, но са комбинирани с други, нови задължения, различни от предходните?”, „При закриване на длъжност и едновременно с това създаване на друга, включваща част от трудовите функции на закритата, както и нови трудови задължения, задължително ли е заедно с това да са въведени и нови изисквания за заемане на длъжността, за да се приеме, че е налице трансформиране на длъжността и съответно – реално съкращаване на щата?”, „Кои са елементите от комплекса на понятието длъжност, които следва да се вземат предвид при преценката дали тя се различава от друга длъжност. Включват ли се при тази преценка освен трудовите функции и други елементи, характеризиращи длъжността като йерерхична подчиненост в структурата на предприятието /администрацията/, изисквания за заемане на длъжността, код по НКПД, наименование и длъжностно ниво според Класификатора на длъжностите в администрацията и др.”. Касаторът счита, че разрешението по тези въпроси с въззивното решение е в противоречие с постановени по реда на чл.290 ГПК решение №154 от 18.04.2011г. по гр.д.№1279/2010г. на ВКС, ІІІг.о., решение №257 от 21.06.2011г. по гр.д.№1480/2010г. на ВКС, ІІІг.о., решение №184 от 02.06.2011г. по гр.д.№803/2010г. на ВКС, ІVг.о., решение №115 от 28.03.2011г. по гр.д.№1119/2010г. на ВКС, ІVг.о. относно случаите на т.н. „трансформиране” на длъжности. С посочените решения на ВКС е прието, че при преценката дали е налице трансформация на длъжността или съкращение е от значение дали са запазени основните трудови функции, тези които са определящи длъжността, които я характеризират, защото не всички трудови функции са основни и съществени. В случая в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС въззивният съд, за да отговори на спорния по делото въпрос дали в новия щат има реално съкращение чрез промяна в трудовите функции, е съпоставил същностните характеристики на длъжностите по новия и по стария щат с оглед приетите за установени по делото трудови функции, изпълнявани от служителката и тези за длъжността по новото щатно разписание, подпомогнат при съпоставката и от приетите по делото експертни заключения.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос: „Когато се касае за длъжност от административна държавна или общинска структура, за които задължително се прилагат изискванията на Класификатора на длъжностите в администрацията и Правилника за неговото приложение и структурата и съответно на Националната класификация на професиите и длъжностите, при определяне различията или идентичността на две длъжности, следва ли да се вземат предвид и различията в наименованията на длъжностите и длъжностното ниво, определени според ЕКДА и съответно кодовете на длъжностите според НКПД”. Касаторът счета, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. По поставения въпрос има практика на ВКС, изразена в постановено по реда на чл.290 ГПК решение, която се възприема от настоящия съдебен състав. С решение №243 от 29.09.2012г. по гр.д. № 1429/2011г. на ВКС, ІІІг.о. е прието, че съществените трудови функции за експертните длъжности с аналитични и/или контролни функции, и експертни длъжности със спомагателни функции, които се заемат по трудово правоотношение, са нормативно определени съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията /ДВ. бр. 18/2004г., отм. ДВ бр. 49/2012г., в сила от 01.07.2012г./, която е действала и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на С. П.. Съгласно чл. 6 от посочената Наредба и двете длъжности – старши експерт и младши експерт – са с аналитични и/или контролни функции. В случая по делото е установено, че трудовата функция на служителката „старши експерт култура” включва трудовата функция за длъжността по новото щатно разписание „младши експерт изкуство и култура” и няма друга експертна длъжност в новото щатно разписание с аналитични и/или контролни функции в областта на изкуството и културата.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.09.2012г., постановено по в.гр.д.№1579/2012г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: