О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
гр.София, 22.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1841/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Е. М. Ш. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1922 от 28.11.2013 г. по гр.д.№ 2317/ 2013 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 5110/ 2012 г. и по този начин е развален договорът, сключен с нотариален акт № **, т.*, н.д.№ 24/ 2008 г. на нотариус рег.№ ***, с който В. Д. Л. прехвърля на Е. М. Ш. вещно право срещу задължение за издръжка и гледане.
Жалбоподателката повдига процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да мотивира фактическите си изводи след обстоен анализ на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и материалноправния въпрос изправен ли е длъжник по договор за издръжка и гледане тогава, когато кредиторът не е дал необходимото съдействие за изпълнение на договора и в писмения отговор срещу исковата молба е поискана трансформация на задължението в парично. Счита, че по тези въпроси има противоречива съдебна практика и поради това моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответната страна В. Д. Л. не взема становище.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел за установено, че страните по делото са сключили договор, по силата на който ищцата Л. прехвърлила на ответницата Ш. идеална част от свой собствен недвижим имот, срещу което Ш. поела задължение да гледа и издържа прехвърлителката до края на живота й. Двете живели заедно в апартамента – предмет на договора, но през 2012 г. Л. го напуснала, а от 23.10.2012 г. била настанена в Дом за възрастни хора с физически увреждания. След напускането й ответницата нито е полагала някакви грижи за ищцата, нито е давала издръжка, нито е трансформирала задължението в парично. При така установената фактическа обстановка съдът посочил, че за ищцата е възникнало правото да развали договора поради неизпълнение от страна на ответницата и уважил иска.
С оглед тези мотиви на въззивния съд поставеният процесуалноправен въпрос не обуславя решението му. В съдебния акт не е посочено, че съдът не е длъжен да мотивира фактическите си изводи след анализ на всички доказателства по делото, нито е налице отклонение от изпълнението на това задължение. Съдът се е мотивирал, че неизпълнението след напускането на жилището от страна на прехвърлителя не е спорен факт, а именно от този факт той е извел възникването на правото на разваляне на договора. По отношение на факти, по които страните не спорят, не е необходимо извършване на детайлен анализ на доказателствата. Поради това процесуалноправният въпрос няма значение за крайното решение на съда, съответно по него обжалването не може да бъде допуснато.
Материалноправният въпрос обуславя решението, но той е разрешен от въззивния съд в съответствие с уеднаквената от ВКС по реда на чл.291 ГПК съдебна практика – решение № 82/ 05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/ 2009 г., ІV г.о. Според даденото в това решение обвързващо тълкуване, когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка в натура, това не освобождава длъжникът от задължението и той трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. В противен случай той не се явява изправна страна по договора, тъй като нуждата на кредитора не може да остане неудовлетворена докато трае процесът за разваляне на договора. При установените от въззивния съд факти (че след напускането на жилището от страна на ищцата през 2012 г. ответницата нито е изпълнявала задължението по договора, нито го е трансформирала в парично) изводът, че е налице виновно неизпълнение на задължението на приобретателя съответства на уеднаквената практика. Поради това и по материалноправния въпрос обжалването не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1922 от 28.11.2013 г. по гр.д.№ 2317/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: